Разстрел на семейство Романови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разстрел на семейство Романови
Ipatyev house basement.jpg
Място Екатеринбург
Дата 1918 г.
Жертви 11
Разстрел на семейство Романови в Общомедия

Екзекуцията на Романови – семейството на последния руски цар Николай II (тогава вече самоотрекъл се от трона и в изгнание в провинцията) и на свитата му, е извършена в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург, където са били настанени, през нощта на 16 юли срещу 17 юли 1918 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на последния руски цар при изгнанието му в Тоболск

След Февруарската революция Николай II се отрича от престола и заедно със семейството си се намира под домашен арест в Царское село. По решение на Временното правителство са заточени в Тоболск през август 1917 г.

През април 1918 г., след Октомврийската революция и началото на Гражданската война, е получено разрешение на Президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет (висшия законодателен, разпоредителен и контролиращ орган на държавната власт) на Съветска Русия (ВЦИК) за прехвърляне на Романови в Москва с цел провеждане на открит съдебен процес над него.

Решението за екзекуцията е взето под натиска на все по-напрегнатата обстановка в района в разгара на Гражданската война в Русия. Предвид настъплението на Чехословашкия корпус и бялата Сибирска армия на Източния фронт, според руския юрист Ю. А. Жук, болшевиките решават спешно да осъществят убийството в Екатеринбург, където в онзи момент е било царското семейство.

Сред причините за разстрела съветските власти са посочвали заговор с цел освобождаване на бившия цар от монархистите. По спомените обаче на участници в операцията по ликвидацията на Романови този заговор всъщност е провокация, организирана от уралските болшевики с цел да получат основание за убийството.

Решение[редактиране | редактиране на кода]

Това масово убийство на знаковата личност на Руската империя – бившия цар, на неговото семейство и свита, е извършено в изпълнение на постановление на Уралския областен съвет на работническите, селските и войнишките депутати. [1].

На 18 юли ВЦИК, в лицето на своя Президиум (начело с Яков Свердлов), „признава решението на Уралския областен съвет за правилно“, за което на следващия ден е съобщено чрез централните съветски медии.

Все още обаче е спорно дали е имало предварителна санкция от централната власт на РСФСР за разстрела на бившия цар и особено на семейството и свитата му.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Разстреляни са:

През 1991 г. са разкрити останките на 9 от жертвите, а по-късно и на още 2 души.

Спорът за отговорността кой е виновен за цареубийството с масовата екзекуция на неговото семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия, и е сред най-парещите въпроси за разрешаване пред руското обществено мнение в началото на 21 век в навечерието на вековната годишнина. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз