Университетски театър на НБУ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Театър на голия охлюв)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Университетски театър на
Нов български университет
Театри в България
New Bulgarian University - Theatre (Entry).jpg
Вход към Университетския театър на НБУ
Информация
Населено място София
Тематика драматичен
Основаване 2000 г.
Лого Университетски театър на НБУ (лого).jpg
Допълнителна информация
Адрес ул. „Монтевидео“ 21
Телефон +359 8110 566

Университетски театър на Нов български университет е установеният през 2010 г. в собствена сграда гастролиращ „Театър на голия охлюв“. Това е най-новият театър на София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Университетският театър на НБУ е плод на дългогодишната театрална практика на Нов български университет (разпознавана като „Театър на голия охлюв“ до 2010 г.)[1] да се гостува на сцени на различни столични театри, поради липсата на лична театрална база.

„Театър на голия охлюв“ е университетският учебен театър на НБУ, създаден през 2000 година като самостоятелна структурна единица в рамките на университета. Основател и ръководител на театъра е театралната режисьорка Възкресия Вихърова[2].

Театърът има за цел да представя разработки на преподаватели и студенти от НБУ, както и да създава творчески партньорства в национален и международен контекст.

Сцена от спектакъла „Карай да върви“ (по „Кандид или оптимизмът“ от Волтер), режисьор Теди Москов, 2014 г.

Сред продукциите на „Театър на голия охлюв“ са:

  • Спектакъл „Индже“ – закриване на програмата на „Европейски месец на културата“ – Пловдив;
  • Трикратно участие на Международния театрален фестивал „Варненско лято“;
  • Двукратно участие на международния фестивал „Ерата на Водолея“, Бургас;
  • Копродукция с Theater des Augenblicks, Виена;
  • Участия на международни фестивали в Чехия, Словакия, Германия и др.

Носител на национални и международни награди за професионално и студентско творчество, като наградата на международното жури от XII Международен фестивал на висшите театрални училища в Бърно.[3].

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

Екстериор
Интериор

Залата е многофункционална, с възможности за представяне на театрални спектакли, кинопрожекции, концерти, лекции, дебати и др. Капацитетът ѝ е 120 места, разположени амфитеатрално. Осветителната, аудио и мултимедийната система имат възможност да се преконфигурират – в зависимост от разположението на публика и от игралното пространство. Аудиосистемата е снабдена с Dolby surround, което позволява прожектирането на филми с качествен звук. В залата е изградена високотехнологична климатична инсталация, прокаран е жичен и безжичен интернет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обща информация, страница на „Театър на голия охлюв“ на сайта на НБУ.
  2. Богдана Костуркова, Трансформациите на Възкресия Вихърова, в-к „Капитал“, 19 октомври 2007 г.
  3. Ирина Минева, „Мъжът си е мъж“ на „Театър на голия охлюв“ (Нов български университет) с наградата на международното жури от XII международен фестивал на Висшите театрални училища в Бърно, в-к „Литературен вестник“, бр. 19, 15 май 2002 г.