Университетски театър на НБУ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Театър на голия охлюв)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Университетски театър на
Нов български университет
Университетски театър на НБУ (лого).jpg
New Bulgarian University - Theatre (Entry).jpg
Вход към Университетския театър на НБУ
Информация
Населено място София
Страна България
Тематика драматичен
Основаване 2000 г.
Допълнителна информация
Адрес ул. „Монтевидео“ 21
Телефон +359 8110 566

Университетски театър на Нов български университет е установеният през 2010 г. в собствена сграда гастролиращ „Театър на голия охлюв“. Това е най-новият театър на София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Университетският театър на НБУ е плод на дългогодишната театрална практика на Нов български университет (разпознавана като „Театър на голия охлюв“ до 2010 г.)[1] да се гостува на сцени на различни столични театри, поради липсата на лична театрална база.

„Театър на голия охлюв“ е университетският учебен театър на НБУ, създаден през 2000 година като самостоятелна структурна единица в рамките на университета. Основател и ръководител на театъра е театралната режисьорка Възкресия Вихърова[2].

Театърът има за цел да представя разработки на преподаватели и студенти от НБУ, както и да създава творчески партньорства в национален и международен контекст.

Сцена от спектакъла „Карай да върви“ (по „Кандид или оптимизмът“ от Волтер), режисьор Теди Москов, 2014 г.

Сред продукциите на „Театър на голия охлюв“ са:

  • Спектакъл „Индже“ – закриване на програмата на „Европейски месец на културата“ – Пловдив;
  • Трикратно участие на Международния театрален фестивал „Варненско лято“;
  • Двукратно участие на международния фестивал „Ерата на Водолея“, Бургас;
  • Копродукция с Theater des Augenblicks, Виена;
  • Участия на международни фестивали в Чехия, Словакия, Германия и др.

Носител на национални и международни награди за професионално и студентско творчество, като наградата на международното жури от XII Международен фестивал на висшите театрални училища в Бърно.[3].

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

Екстериор
Интериор

Залата е многофункционална, с възможности за представяне на театрални спектакли, кинопрожекции, концерти, лекции, дебати и др. Капацитетът ѝ е 120 места, разположени амфитеатрално. Осветителната, аудио и мултимедийната система имат възможност да се преконфигурират – в зависимост от разположението на публика и от игралното пространство. Аудиосистемата е снабдена с Dolby surround, което позволява прожектирането на филми с качествен звук. В залата е изградена високотехнологична климатична инсталация, прокаран е жичен и безжичен интернет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обща информация, страница на „Театър на голия охлюв“ на сайта на НБУ.
  2. Богдана Костуркова, Трансформациите на Възкресия Вихърова, в-к „Капитал“, 19 октомври 2007 г.
  3. Ирина Минева, „Мъжът си е мъж“ на „Театър на голия охлюв“ (Нов български университет) с наградата на международното жури от XII международен фестивал на Висшите театрални училища в Бърно, в-к „Литературен вестник“, бр. 19, 15 май 2002 г.
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България