Възкресия Вихърова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възкресия Вихърова
българска театрална режисьорка
Възкресия Вихърова по време на репетиция
Възкресия Вихърова по време на репетиция

Родена
28 юни 1957 г. (60 г.)
Националност Флаг на България България

Възкресия Вихърова е българска театрална режисьорка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Възкресия Вихърова Анастасова е родена в Каварна на 28 юни 1957 година. Завършва режисура и актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1983). Специализира при проф. Кафиц във Валфдорф Педагоги, Виена (1994 – 1995). Дебютира с постановка на „Дневникът на един луд“ – Жан-Клод Кариер в ДТ – Димитровград (1983). Работи в ДТ – Димитровград, ДТ – Видин, Драматичен театър – Хасково в Хасково, Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Асистент на проф. Елена Баева във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1989 – 1991), от 1991 г. е режисьор на свободна практика, през същата година основава Театралния департамент на Нов български университет, автор и директор на бакалавърска програма по актьорско майсторство и режисура, главен асистент, а от 2002 г. – доцент.[1] [2]

Поставя спектакли на много и различни български сцени, както и на европейски. В началото на творческата си кариера Възкресия Вихърова е напълно отдадена на експеримента, но след 2005 година прави комуникативни спектакли за по-широка публика – „Коко“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Ужасните родители“ в Театър „София“), българо-австралийския проект „Индже“ (по разказа на Йордан Йовков).[1]

Тя е основател и ръководител на Театър на голия охлюв – университетски театър на НБУ. Със свои спектакли и с участието на студенти е участвала в едни от най-известните и престижни театрални форуми като Варненско лято, Европейски месец на културата – Пловдив (1999), Международен театрален фестивал – Лвов, Украйна – където спечелва специалната награда на фестивала (1996), Театрален фестивал МОТ“ – Скопие, Македония (1995), Международен фестивал на театралните училища – Амстердам, Холандия (1994, 1995), UNIDRAM’95 – Потсдам, Германия (1995), „Dance ’95“ – Мюнхен, Германия (1995), Международен театрален фестивал – Олденбург, Германия (1995), Международен театрален фестивал – Единбург, Великобритания (1993, 1994), Международна среща на театралните академии „Istropolitana“ – Братислава, Словакия (1994), Втора европейска среща на театралните академии – Тиргу Мурещ, Румъния (1993), Международен театрален фестивал – Скопие, Македония (1995), турнета в Австралия (1995), Австрия (1992, 1993), Италия (1990), Франция (1993).[1]

Постановки[1][редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1989 – 1990 г. създава спектакъла Бит по текстове на Иван Хаджийски, който става и основа за обучение на студентите.[2]

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награди
  • „Бит“ – награда на журито за полифоничност в театрален спектакъл – Фестивал „Инфант“ в Нови сад
  • „Надежда сляпата“ – спектакъл в Народен театър „Иван Вазов“ – първа награда за женска роля на Фестивал на камерните форми във Враца
  • „Надежда сляпата“ – спектакъл в Народен театър „Иван Вазов“ – награда за сценография на Фестивал на новата българска драма в Шумен
  • „Топлината през ноември“ – спектакъл на драматичен театър Шумен – награда за главна мъжка роля на Фестивал на новата българска драма в Шумен
  • „Москва“ – спектакъл на Драматичен театър Шумен – награда за сценография на Фестивал на новата българска драма в Шумен
  • „Домът на Бернарда Алба“ – спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“ – „Аскеер“ за поддържаща женска роля
  • „Жарава“ – всички възможни награди за главна женска роля на територията на страната
  • „Амарантос“ – спектакъл на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ – „Икар“ за авторска музика
Номинации
  • „Бит“ – номинация Аскер за сценография и костюми
  • „Домът на Бернарда Алба“ – спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“ – номинация Икар за режисура
  • „Амарантос“ – спектакъл на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ – номинация Икар за поддържаща женска роля

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Профил на Възкресия Вихърова в teatri.bg.
  2. а б Профил на Възкресия Вихърова в theatre.art.bg.
  3. Материали около постановката на „Бит“, сайт на НБУ.
  4. Виолета Дечева, Маde in Bulgаria, рец. във в. „Култура“, бр. 9, 10 март 2000.
  5. Виолета Дечева, „Вишнев чай“, рец. във в. „Култура“, бр. 8, 21 февруари 2003.
  6. Гергана Пирозова, „Домът на Възкресия Вихърова“, рец. във в. „Дневник“, 28 ноември 2005.
  7. Албена Атанасова, „Възкресия Вихърова се отказа от революцията“, рец. във в. „Стандарт“, 2 декември 2005.
  8. Елена Кръстева, „Английската любовница“ – отнесена от Вихърова“, рец. във в. „Монитор“, 25 февруари 2006 (архивирано от: http://www.monitor.bg/article?id=71893).
  9. Виолета Дечева, „Достатъчно за репетиция“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007.
  10. Ирина Гигова, „Възкресия Вихърова в сюрреалистичната страна на Кокто“, рец. във в. „Новинар“, 27 септември 2007 (архивирано от: http://novinar.bg/print.php?act=news&act1=det&mater=MjM2NzszNg%3D%3D&print=y).
  11. Десислава Томова, „Другата Възкресия Вихърова в Ужасните родители“, рец. в kafene.bg, 2 септември 2007.
  12. Ирина Гигова, „Спектакъл разбулва тайната на „Шанел № 5“, рец. във в. „Новинар“, 20 декември 2007 (архивирано от: http://www.novinar.net/print.php?act=news&act1=det&stat=center&sql=MjQ4Mzs5&mater=MjQ4MzszMzU%3D&qstr=Ирина+Гигова&sql_which=110&sortcomments=desc).
  13. Виолета Дечева, „Историята на една жена“, рец. във в. „Култура“, бр. 22, 10 юни 2005.
  14. Сабина Василева, „Сълза и смях“ става родилна зала под режисурата на Възкресия Вихърова“, рец. във в. „Сега“, 30 октомври 2008.
  15. Гергана Пирозова, „Диктатура на обикновените“, рец. във в. „Капитал“, 6 декември 2012.
  16. Мила Искренова, Неучтив спектакъл“, рец. във в. „Култура“, бр. 11 (2717), 22 март 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]