Ричард Рорти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ричард Рорти
Richard Rorty
американски философ
Richard McKay Rorty.png
Роден
Починал

Религия атеизъм
Образование Чикагски университет
Йейлски университет
Философия
Регион Западна философия
Школа прагматизъм
Интереси Философия на езика • Philosophy of mind • етикалиберализъм • метаепистемология
Идеи иронизъм, краен речник
Повлиян

Ричард Рорти (на английски: Richard McKay Rorty; роден на 4 октомври 1931 – починал на 8 юни 2007) е американски философ. Добива известност през осемдесетте години на ХХ в. с книгата си Философията и огледалото на природата. Като се обявява за прагматист, Рорти се дистанцира от господстващата в родината му аналитична философия и възприема, донякъде еклектично, идеи, характерни за съвременната европейска мисъл.[1]

През 1992 г., когато навършва 60 години, Рорти публикува своя кратка интелектуална биография – Троцки и дивите орхидеи[2]. В нея са набелязани основни идеи и обстоятелства, довели до това, че той е критикуван и от консервативно настроените среди, и от тези с реформаторски или дори постмодерни разбирания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рорти е роден и израства в Ню-Йорк, в семейството на интелектуалци с леви убеждения. От малък слуша политическите дискусии, в които родителите му са въвлечени, и има възможност да чете из разнородните книги, които са в дома им. На 15 години постъпва в Чикагския университет, където започва да следва философия. Възгледите, с които е израснал, се сбъскват с консервативната нагласа, господстваща в университета. Впечатлен е от ерудицията на имигранти, които преподават там в годините след войната и особено от Лио Строс (Leo Strauss). Докторска степен получава в Йейл през 1956 г., пишейки дисертация върху „Понятието за потенциалност“. В продължение на 21 години е професор по философия в Принстънския университет, а от 1997 г. – заслужил професор в Станфорд.

През 1954 г. Рорти сключва брак с Амели Оксенберг, също университетски кадър, и от брака им се ражда сина му Джей. След развод Рорти се жени повторно и има още две деца. Почива от рак на панкреаса през 2007 г.

Скоро след излизането на „Троцки и дивите орхидеи“ в разговор с Иванка Райнова Рорти резюмира своята житейска траектория:

„Мислех си, че заниманията ми с философия ще ми позволят да обединя изкуството и политиката, красотата и човешката свобода. Затова се опитах да стана платоник, следвайки идеята на Платон за единството на доброто, красотата и справедливостта. Но това начинание скоро се провали. Прекарах 40 години в борба с платонизма, който провали юношеската ми надежда. Търсенето на критически инструменти срещу Платон ме направи привърженик на Витгенщайн, прагматист и т.н.“.[3]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Философията и огледалото на природата[редактиране | редактиране на кода]

Излязлата през 1979 г. книга на Рорти бива приета изненадващо добре и превръща своя неизвестен автор в знаменит философ. С впечатляваща рефлексивност изложението, направено в духа на аналитичната философия, се обръща срещу самата нея като изявява множество от неизказани нейни моменти.

Случайност, ирония и солидарност[редактиране | редактиране на кода]

В Случайност, ирония и солидарност (1989) Рорти изоставя опитите да обясни своите теории в аналитични термини и създава алтернативна концептуална схема, където той отрича „платониците“. Тази схема е базирана на вярата, че няма разбираема истина (поне не в смисъла, в който е обичайно концептуализирана). Рорти предлага философията (заедно с изкуството, науката и т.н.) да се използват, за да ни дадат възможност да (пре)създаваме себе си, гледище, адаптирано от Ницше и към което Рорти също идентифицира автори на романи като Пруст, Набоков и Хенри Джеймс. Тази книга също така маркира неговия първи опит специално да артикулира политическото виждане, съдържащо се в неговата философия на виждането за разнообразна и разнородна общност, свързана вътре от опозицията срещу жестокостта, а не от абстрактни идеи като „справедливост“ и „общочовечност“, поддържани от разделението на публичното и частно в живота.

В тази книга Рорти за пръв път въвежда терминологията на Ироницизма, която използва, за да опише неговия подход и философия.

Рорти в България[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юни 2000 г. проф. Ричард Рорти е поканен в Новия български университет, за да произнесе академична лекция на тема „Има ли конфликт между религия и наука?“.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Philosophy and the Mirror of Nature. Princeton: Princeton University Press, 1979.
  • Consequences of Pragmatism. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982. ISBN 978-0816610631
  • Contingency, irony, and solidarity. Cambridge: Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-35381-6
  • Philosophical Papers vols I – IV:
    • Objectivity, Relativism and Truth: Philosophical Papers I. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN 978-0521353694
    • Essays on Heidegger and Others: Philosophical Papers II. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN
    • Truth and Progress: Philosophical Papers III. Cambridge: Cambridge University Press, 1998. ISBN
    • Philosophy as Cultural Politics: Philosophical Papers IV. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
  • Achieving Our Country: Leftist Thought in Twentieth Century America. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1998. ISBN 978-0674003118
  • Philosophy and Social Hope. New York: Penguin, 2000. ISBN
  • Against Bosses, Against Oligarchies: A Conversation with Richard Rorty. Chicago: Prickly Paradigm Press, 2002. ISBN
  • The Future of Religion with Gianni Vattimo, Ed. Santiago Zabala. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0231134941
  • An Ethics for Today: Finding Common Ground Between Philosophy and Religion. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0-231-15056-9
Съставителство
  • The Linguistic Turn, Essays in Philosophical Method, (1967), ed. by Richard M. Rorty, University of Chicago press, 1992, ISBN 9780226725697 (an introduction and two retrospective essays)
  • Philosophy in History. ed. by R. Rorty, J. B. Schneewind and Quentin Skinner, Cambridge: Cambridge University Press, 1985, (an essay by R. Rorty, Historiography of philosphy, pp.29 – 76)

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • (в съавторство с Джонатан Калър, Катрин Брук-Роуз и Умберто Еко) Интерпретация и свръхинтерпретация, София: Наука и изкуство, 1993
  • Случайност, ирония и солидарност, София: Критика и хуманизъм, 1998 (ISBN 954-587-032-X)
  • Философията и огледалото на природата, София: Наука и изкуство, 1998 (ISBN 954-02-0233-7)[5]
  • Да постигнем нашата страна, София: Дружество Гражданин, 2003, 208 с. (ISBN 954896631Х)
  • Бъдещето на религията, в съавторство с Джани Ватимо, София: Критика и хуманизъм, 2005 (ISBN 954-587-114-8)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Steve Fuller, „Richard Rorty’s Philosophical Legacy“, Philosophy of the Social Sciences, Vol. 38, No.1, March 2008, 121 – 132. „Thanks to Rorty, pragmatism is no longer seen as simply a sloppier cousin of positivism or even a „contextualized“ version of analytic philosophy... Rorty’s eclecticism mirrored America’s selfimage as a melting pot, which draws at least as much from continental Europe as from Britain.“ (p.121)
  2. Rorty R., „Trotsky an the wild orchids“. – Във: Philosophy and Social Hope, New York: Penguin Books, 1999, р.3 – 20
  3. Райнова И., Философията в края на ХХ век, Плевен: ЕА, 1995, с.39 – 45.
  4. Ричард Рорти, „Има ли конфликт между религия и наука?“, в. „Култура“, бр.38, 29 септември 2000 г.
  5. Кирил Василев, „Религия и наука в (нео)прагматистки контекст“, Nota Bene, № 13 (2010).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]