Ралф Дарендорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ралф Дарендорф
германско-британски политик
Ралф Дарендорф 
Роден: 1 май 1929 г.
Починал: 17 юни 2009 г. (80 г.)
Кьолн, Германия

Ралф Густав Дарендорф, барон Дарендорф, FBA (на немски: Ralf Gustav Dahrendorf, Baron Dahrendorf KBE), е германски и британски професор по социология, политик и публицист. Член на Британската академия и Националната академия на науките на САЩ, както и чуждестранен член на Руската академия на науките.

Той е бил председател на Немското дружество по социология, депутат и държавен секретар в германския Бундестаг (парламент), член на горната камара на лордовете на Британския парламент, член на Европейската комисия, дългогодишен директор на Лондонското училище по икономика и политика, един от създателите на университета в град Констанц (Германия).

Носител е на много награди, като последната е „Принцът на Астурия“ за 2007 година в областта на социалните науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ралф Дарендорф е роден в семейството на народния представител от Социалдемократическата партия Густав и неговата съпруга Лина Дерендорф. Между 1947 и 1952 г. следва философия и класическа филология в университета в Хамбург и в Лондонското училище по икономика и политически науки (ЛУИП). През 1952 г. защитава докторска степен с труда „Понятието справедливост в мислите на Карл Маркс, а през 1957 г. - докторска степен по социология при ЛУИП и хабилитация на тема „Социални класи и класовата борба в индустриалното общество“ при университета в Заарбрюкен. Между 1958 и 1966 г. преподава като професор по социология в университети в Хамбург, Тюбинген, Констанц, както и в САЩ.

Още след края на Втората световна война Дарендорф започва своята политическа дейност с членството си в бащината Германска социалдемократическа партия (СДП). Въпреки това той става известен като един от най-значимите съвременни представители на либерализма. През 1967 г. напуска окончателно СДП и става член на немската либералната партия (ФДП). Заедно с тогавашния председател на либералите Карл-Херман Флах Дарендорф става водеща фигура за преорганизирането на партията и преработването на нейния устав. Голяма популярност му донасят и публичните диспути с членове на движението „68-те“. През 1968 г. Дарендорф става народен представител в парламента на провинция Баден-Вюртемберг, а през 1969 г. става депутат в Бундестага, където е избран за държавен секретар във Външното министерство на правителството на Вили Бранд. През следващата 1970 г. той напуска тези постове и се отправя към Брюксел, където е назначен за европейски комисар в областта „Международни отношения и търговия“. От 1973 до 1974 г. е комисар в областта „Изследователска дейност, наука и образование“.

През 1974 г. се завръща към образованието и поема като ректор Лондонското училище по икономика и политически науки, което води до 1984 г. Между 1984 и 1987 г. е професор по социология при университета в Констанц и Russell Sage Foundation в Ню Йорк. Между 1987 и 1997 г. Дарендорф е ректор на St. Antony's College и заместник ректор на Оксфордския университет.

Паралелно с дейността си във Великобритания Ралф Дарендорф е също така активен и в Германия. Той е съветник на „Бадише Цайтунг“ (немски „Badische Zeitung“) и като член на немската либерална партия е между 1982 и 1897 г. председател на либералната фондация „Фридрих Науман“. През 1988 г. получава наградата Зигмунд Фройд за научна проза.

През 1988 г. Ралф Дарендорф става британски поданик и член на британската партия Либерални демократи. За своите заслуги получава титлата сър, а през 1993 г. е издигнат в барон Дарендорф на Clare Market в район Уестминстър и става член на Камарата на лордовете на английския парламент.

От 2005 г. е професор е научноизследователски център за социални науки в Берлин.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Class and class conflict in industrial society. Stanford Univ. Press, Stanford 1973
  • Die angewandte Aufklärung: Gesellschaft u. Soziologie in Amerika. Piper, München 1962
  • Homo Sociologicus: ein Versuch zur Geschichte, Bedeutung und Kritik der Kategorie der sozialen Rolle. Westdeutscher Verlag, Köln/Opladen 1965
  • Gesellschaft und Demokratie in Deutschland. Piper, München 1965
  • Konflikt und Freiheit: auf dem Weg zur Dienstklassengesellschaft. Piper, München 1972, ISBN 3-492-01782-7
  • Pfade aus Utopia: Arbeiten zur Theorie und Methode der Soziologie. Piper, München 1974, ISBN 3-492-00401-6
  • Lebenschancen: Anläufe zur sozialen und politischen Theorie. Suhrkamp-Taschenbuch, Frankfurt a.M. 1979, ISBN 3-518-37059-6
  • Die neue Freiheit: Überleben und Gerechtigkeit in einer veränderten Welt. Suhrkamp, Frankfurt a.M. 1980, ISBN 3-518-37123-1
  • Die Chancen der Krise: über die Zukunft des Liberalismus. DVA, Stuttgart 1983, ISBN 3-421-06148-3
  • Fragmente eines neuen Liberalismus. DVA, Stuttgart 1987, ISBN 3-421-06361-3
  • Der moderne soziale Konflikt: Essay zur Politik der Freiheit. DVA, Stuttgart 1992, ISBN 3-421-06539-X
  • Die Zukunft des Wohlfahrtsstaats. Verl. Neue Kritik, Frankfurt a.M. 1996
  • Liberale und andere: Portraits. DVA, Stuttgart 1994, ISBN 3-421-06669-8
  • Liberal und unabhängig: Gerd Bucerius und seine Zeit. Beck, München 2000, ISBN 3-406-46474-2
  • Über Grenzen: Lebenserinnerungen. Beck, München 2002, ISBN 3-406-49338-6
  • Auf der Suche nach einer neuen Ordnung: Vorlesungen zur Politik der Freiheit im 21. Jahrhundert. Beck, München 2003, ISBN 3-406-50540-6
  • Der Wiederbeginn der Geschichte: vom Fall der Mauer zum Krieg im Irak; Reden und Aufsätze. Beck, München 2004, ISBN 3-406-51879-6

На български

  • Ралф Дарендорф, Международните човешки права – риторика или реалност?, в сб. "В градината с розите. Лекции и слова 1 (1996-2003)", НБУ
  • Размисли върху революцията в Европа. изд. Център за изследване на демокрацията, 1992
  • Модерният социален конфликт. Есе за политиката и свободата. изд. Златорогъ, 1998
  • След 1989. Морал, революция и гражданско общество. изд. Дружество "Гражданин", 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dahrendorf recibio el premio Garrigues Walker de la Fundacion Madariaga, ABC, 3/10/1998. (исп.)
  2. Dahrendorf, un Príncipe de Asturias liberal, ABC, 12/07/2007. (исп.)
  3. Профил на Ралф Дарендорф като почетен доктор на Нов български университет на сайта на университета.
  4. Honorary Graduates 1966 to 1988, University of Bath. (англ.)
  5. Prominent sociologist Lord Ralf Dahrendorf held a York honorary degree, University of York, 26.06.2009. (англ.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]