Направо към съдържанието

Алгирдас Жулиен Греймас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алгирдас Греймас
Algirdas Greimas
литовско-френски филолог
Greimas-lithuania-vu-1979.jpg
Във Вилнюския университет, 1979 г.

Роден
Починал
ПогребанКаунас, Литва

Националност Франция
 Литва
Учил вПарижки хуманитарен факултет
Научна дейност
Областлексикология, реторика, наратология, литературознание, семиотика на естествения свят, фолклористика
Работил вВисша школа за социални науки
Известен сконцепция за изотропията, актантна схема, Квадрат на Греймас
ПовлиянЖорж Дюмезил, Йелмслев, Якобсон, Сосюр, Леви-Строс
Алгирдас Греймас в Общомедия

Алгирдас Жулиен Греймас (на френски: Algirdas Julien Greimas; рождено име Алгирдас Юлиус Греймас, на литовски: Algirdas Julius Greimas) е френски учен от литовски произход.

Езиковед, фолклорист и литературовед, той е смятан за най-значимия (наред с Ролан Барт) от френските семиотици.

Учи в различни училища, като завършва гимназия в Мариямполе, Литва, изучава право в Университета „Витовт Велики“ в Каунас и лингвистика в Гренобъл (1936 – 1939). Връща се в Литва (1939), за да отбие военната си служба.

От 1944 г. отново работи във Франция. През 1949 г. получава докторска степен в Сорбоната. Преподава в Александрия, Истанбул, Поатие. От 1963 г. оглавява семиотическите изследвания в Париж.

Със своето учение в областта на лингвистиката той добавя към семиотичната теория темата за сигнификацията и полага основите на Парижката школа по семиотика.

Сред основните приноси на Греймас са неговата концепция за изотропията, актантната схема, наративната програма и семиотиката на естествения свят. Известен е и неговият семиотически квадрат, наричан често „Квадрат на Греймас“. Бил е влиятелен в областта на семиотичното литературознание.

Погребан е в Каунас.

  • Sémantique structurale: recherche et méthode, Larousse, 1966
  • Dictionnaire de l'ancien français jusqu'au milieu du XIVe siècle, Larousse, 1968
  • Du sens, essais sémiotiques, Éditions du Seuil, 1970
  • Maupassant: la sémiotique du texte, exercices pratiques, Éditions du Seuil, 1975
  • Sémiotique et sciences sociales, Éditions du Seuil, 1976
  • Sémiotique: dictionnaire raisonné de la théorie du langage (заедно с Жозеф Курте), Hachette, 1979
  • Du sens. 2, Éditions du Seuil, 1983
  • Des dieux et des hommes: études de mythologie lithuanienne, PUF, 1985
  • De l'imperfection, Périgueux, P. Fanlac éd., 1987
  • Sémiotique des passions: des états de choses aux états d'âme (заедно с Жак Фонтание), Éditions du Seuil, 1991
  • Dictionnaire du moyen français (заедно с Тереса Мери Кийн), Paris: Larousse, 1992