Фердинанд дьо Сосюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сосюр)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинанд дьо Сосюр
Ferdinand de Saussure
швейцарски лингвист

Роден
Починал

Образование Женевски университет
Лайпцигски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Структурализъм
Интереси Семиотика
Идеи Структурализъм, семиология
Повлиян Чарлс Пърс, Емил Дюркем, Миколай Крушевски
Повлиял Ролан Барт, Клод Леви-Строс, Жак Лакан, Луи Алтюсер, Роман Якобсон, Мишел Фуко, Жак Дерида, Лакло
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Женевски университет;
Лайпцигски университет
Работил в Женевски университет
Видни студенти Георги Божков, Деша Пиперова, Лалю Метев
Публикации Курс по обща лингвистика“ (1916)
Повлиян Аугуст Лескин
Повлиял Ноам Чомски
Семейство
Деца Реймон дьо Сосюр

Подпис Ferdinand de Saussure signature.png
Фердинанд дьо Сосюр в Общомедия

Фердинанд дьо Сосюр (на немски: Ferdinand de Saussure; на френски: Ferdinand de Saussure) е швейцарски езиковед, професор в Париж, а по-късно и в Женева.

Създава научни трудове в областта на индоевропейското и общото езикознание. Най-известният му труд е Курс по обща лингвистика, публикуван след смъртта му, през 1916 г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на структурализма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча върху фасадата на родния дом на Сосюр в Женева.

Роден е на 26 ноември 1857 година в Женева, Швейцария. На 17-годишна възраст, когато се захваща с изучаването на гръцки език, той вече знае френски, немски, английски и латински. На 21 години, преди преди да се дипломира, публикува труда си „Наблюдения върху примитивната система на гласните в индоевропейските езици“, който му носи международна слава.

На 24 години преподава в Сорбоната, като му е предоставена специална катедра и е натоварен със задачата да въведе лингвистиката в Парижкия университет. Между 1907 и 1911 г. води три курса по обща лингвистика в Женевския университет.

Умира на 22 февруари 1913 година във Вюфланс льо Шато, Швейцария, на 55-годишна възраст.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или „естествени“ корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това, как езикът е еволюирал във времето, а върху това, как работи като саморегулираща се система в настоящето.

Той е възприемал лингвистиката като клон от общата наука за знаците. Тази обща наука той нарича семиология (днес: семиотика).

Сосюр твърди, че говоримият и писменият език предлагат най-добрия модел на това как знаците произвеждат значение посредством система от конвенционални споразумения. Лингвистиката следователно може да предостави стабилна база за научно изследване на живота на знаци в обществото. Въпреки, че структурализъм и семиотика не са идентични по значение, те са много близко свързани. Може също да се твърди, че семиотиката се занимава със социалните и политическите измерения на знаците, докато структурализмът – както предполага и името му – има по-абстрактна насоченост към всеобхватните системи и скритите структури. На практика обаче, няма рязка граница между двете.

Сосюр вярва, че всички култури са изградени от знаци. Това означава, че социалният живот е характеризиран от циркулацията и обмяната на форми, на които обществената конвенция придава смисъл. „Знак“ за Сосюр е чисто и просто всеки посредник, чрез който хората комуникират помежду си. За да подчертае този факт, структурализмът не се занимава с това да оценява качествата на обектите, които назовава. Доколкото има структуралистки анализи на модата, фотографията, рекламата, музиката, киното, народните приказки и ред други неща, всичко се свежда до структурната изработка и това означава, че структурализмът е много малко свързан с конвенционалната дискриминация между висока и ниска култура.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (фр. parole – бел.прев.) (индивидуалният говор) е външното проявление на езика.
Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • (1878) Mémoire sur le système primitif des voyelles dans les langues indo-européennes (Memoir on the Primitive System of Vowels in Indo-European Languages), Leipzig: Teubner. (online version in Gallica Program, Bibliothèque nationale de France).
  • (1881) De l'emploi du génitif absolu en Sanscrit: Thèse pour le doctorat présentée à la Faculté de Philosophie de l'Université de Leipzig, (On the Use of the Genitive Absolute in Sanskrit: Doctoral dissertation presented to the Faculty of Philosophy of the Leipzig University) Geneva: Jules-Guillamaume Fick. (online version on the Internet Archive).
  • (1916) Cours de linguistique générale, ed. C. Bally and A. Sechehaye, with the collaboration of A. Riedlinger, Lausanne and Paris: Payot; trans. W. Baskin, Course in General Linguistics, Glasgow: Fontana/Collins, 1977.
  • (1922) Recueil des publications scientifiques de F. de Saussure, ed. C. Bally and L. Gautier, Lausanne and Geneva: Payot.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Фердинанд дьо Сосюр: Курс по обща лингвистика (превод на български). София, 1992. (оригинално заглавие: Cours de linguistique générale, публикувана за първи път през 1916 г.).
  • Д. Веселинов: Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр. София, ИК „Сиела“, 2008, 400 с.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Швейцария“         Портал „Швейцария          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание