Питър Фредерик Стросън
(пренасочване от П. Ф. Стросън)
| Питър Фредерик Стросън Peter Frederick Strawson | |
| британски философ | |
| Роден |
23 ноември 1919 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 февруари 2006 г.
|
| Погребан | Оксфорд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия |
| Работил в | Оксфордски университет Модлин Колидж[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Аналитична философия |
| Интереси | Философия на езика, Философия на съзнанието |
| Повлиян | Лудвиг Витгенщайн, Имануел Кант, Бертран Ръсел, Алфред Еър, Джилбърт Райл |
| Повлиял | Джон Сърл |
Сър Питър Фредерик Стросън (на английски: Peter Frederick Strawson), член на Британската академия (23 ноември 1919 – 13 февруари 2006) е английски аналитичен философ, който има особена популярност и влияние върху философията в България [2].
Той е бил Уейнфлит професор по метафизична философия в Оксфордския университет (Колеж Магдален) от 1968 до 1987. Преди това е назначен за преподавател в Университетски колеж, Оксфорд през 1947 и става преподаващ аспирант следващата година до 1968. При неговото пенсиониране през 1987, той се връща в колежа и продължава да работи там малко допреди смъртта си.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Доктор хонорис кауза на философските науки на СУ – Почетен знак със синя лента, 15 май 2003 г.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Introduction to Logical Theory. London: Methuen, 1952.
- Individuals: An Essay in Descriptive Metaphysics. London: Methuen, 1959.
- The Bounds of Sense: An Essay on Kant's Critique of Pure Reason. London: Methuen, 1966.
- Logico-Linguistic Papers. London: Methuen, 1971
- Freedom and Resentment and other Essays. London: Methuen, 1974
- Subject and Predicate in Logic and Grammar. London: Methuen, 1974
- Skepticism and Naturalism: Some Varieties. New York: Columbia University Press, 1985.
- Analysis and Metaphysics: An Introduction to Philosophy. Oxford: Oxford University Press, 1992.
- Entity and Identity. Oxford: Oxford University Press, 1997.
- Philosophical Writings. Oxford: Oxford University Press, 2011.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 97063 // Посетен на 13 февруари 2021 г.
- ↑ Стойчева M., Какво научихме от аналитичната традиция на 20 век? (за рецепцията на аналитичната философия в България), във „Философският XX век в България – диалогични полета“, кн. 28, бр. 1/2009, Рецепция на аналитичната философия до 1989, стр. 308.
- ↑ Доктор хонорис кауза на СУ, сайт на Софийския университет.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Джейн О’Грейди, „In memoriam: Сър Питър Стросън“, превод Йордан Ефтимов, електронно списание LiterNet, 28 февруари 2006, № 2 (75)
- Йордан Ефтимов, „Българският апендикс. In memoriam: Сър Питър Стросън“, електронно списание LiterNet, 28 февруари 2006, № 2 (75)
- Мария Стойчева, „Сър Питър Стросън - философ с несравним принос“, в-к „Култура“, бр. 12 (2672), 31 март 2006
Тази статия, свързана с Англия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|
