Определение (граматика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Определение.
Определението (или Атрибутивното определение) е второстепенна част на изречението.
Пояснява съществително име, т.е. определяемото, което от своя страна може да бъде подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение, дори съществително в несъгласувано определение. Открива се с въпросите какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии. В синтактичния анализ се подчертава с една вълнообразна черта в българския език.
Съгласуване[редактиране | редактиране на кода]
Определението може да се съгласува или да не се съгласува с определяемото по род и число. Пример: в селски мегдан, селска мера, селско пасище, селски улици прилагателното селски се съгласува, докато в кмет на селото, децата от селото остава непроменено, тоест не се съгласува по род и число.
В много случаи несъгласуваното определение може да се преобразува в съгласувано. Пример: къщи в град може да се изкаже като не е възможно. Пример: колите по пътя се променя в различни моменти от време.
Съгласувано определение[редактиране | редактиране на кода]
Съгласуваното определение почти винаги е предпоставено, но в поезията е допустимо разместването му за запазване на стъпката и римата. Ролята на съгласувано определение може да изпълнява всяка част на речта, която е синтактично прилагателно. Най-често е прилагателно име, но може да бъде числително.
Пример: Птича песен – съгласувано определение, защото се съгласува с песен по род – тя е от женски род и птича се съгласува с песен, мамината чанта – чантата на мама, кучешки лай – лай на куче, ягодово сладко – сладко от ягоди или са думи, които се променят по род: прилагателни, пълни форми на притежателните (мой, моя, мое) и на възвратните притежателни (свой, своя, свое), местоимения, причастията (светещ, светеща, светещо), някои въпросителни и производните от тях местоимения (какъв, каква, какво-какъвто, каквато, каквото).
Несъгласувано определение[редактиране | редактиране на кода]
Несъгласуваното определение обикновено е задпоставено и може да е в следните форми[1]:
- определение +
- определение + предлог + съществително
- определение + предлог + кратко притежателно местоимение
- определение + наречие
- определение + предлог + лично местоимение във винителна форма.
- Не се мени по род и число
Или – думи, които не се променят по род: – съществителни, наречия, деепричастия, кратки форми на притежателните местоимения и на възвратните притежателни местоимения.
Позицията на определението може да е заета с подчинено определително изречение.
Сказуемно определение – второстепенна част или на подлога или на допълнението. Замества се инвариантно с: такъв, такава, такова, такива. Обикновеното определение образува линейна последователност в словосъчетание с определяемото. Сказуемно определение се свързва с подлога или с допълнението, чрез сказуемото.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефан Брезински, Помагало по български синтаксис, София: Наука и изкуство, 1979.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ивелина Савова, „Удвояване на определението в българския език“, сп. Български език и литература, 2003, бр. 4. Електронна публикация – списание LiterNet, 22 януари 2004, № 1 (50).
- Ваня Кръстанова, „За сказуемното определение в родноезиковото обучение“, сп. Български език и литература, 2001, бр. 5. Електронна публикация – списание LiterNet, 19 август 2001, № 8 (21).
- Определение. Видове.
- Елена Николова, „За статуса на подчиненото изречение след определена именна група и глагола съм в главното изречение“, сп. Български език и литература, 2000, бр. 6. Електронна публикация LiterNet, 3 септември 2001.