Черски хребет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черски хребет
Победа – най-високата точка на Черския хребет.
Победа – най-високата точка на Черския хребет.
Relief Map of Far Eastern Federal District.jpg
65.175° с. ш. 146.0083° и. д.
Местоположение на картата на Русия Далекоизточен федерален окръг
Общи данни
Местоположение

Русия

Най-висок връх Победа
Надм. височина 3003 m
Черски хребет в Общомедия
Разположение на хребета.

Черският хребет (на руски: Хребет Черского) е планинска верига, разположена в Североизточен Сибир.[1] Дължината на хребета е 1500 km, а най-високата му точка е планина Победа – 3003 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Черският хребет се явява един от последните големи географски обекти, които се появяват на картата на Русия. Открит е от Сергей Обручев през 1926 г. и е наименуван по името на изследователя Ян Черски, който умира по време на експедиция в Североизточен Сибир през 1892 г. Границите на планинската верига са Яно-Оймяконското възвишение на югозапад и Момо-Селеняхската падина на североизток. Простира се на територията на Якутия и Магаданска област. Обручиев настоява хребета Черски да е именно хребет, а не планинска земя или планинска система, поради орографското му значение.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

От геологическа гледна точка, масивът се намира на границата между евразийската и северноамериканската тектонски плочи.

В западната част на веригата, в междуречието на Яна и Индигирка се намират хребетите Хадараня (до 2185 m), Тас-Хаяхтах (2356 m), Чемалгински (2547 m), Курундя (1919 m), Догдо (2272 m), Чибагалахски (2449 m), Боронг (2681 m), Силяпски (2703 m) и др. На изток, в горното течение на Колима се намират хребетите Улахан-Чистай (вр. Победа – 3003 m), Черге (2332 m) и др. Понякога, към Черския хребет се отнасят и хребетите Селеняхски и Момски.

Черският хребет се е образувал по времето на мезозойско нагъване. Преобладават средно високите планини. Достигащите 2000 – 2500 m хребети (Улахан-Чистай, Чибагалахски и др.) се отличават с алпийски релеф и носят съвременни ледници. Аксиалните части на системата са съставени от силно дислоцирани и метаморфни палеозойски карбонатни скали, а краищата – от морски и континентални пластове от перм, триас и юра. На много места тези скали са нарушени от гранитови интрузии, при които чести се срещат находища на злато, олово и други полезни изкопаеми.

Климатът е суров, рязко континентален. През зимата се наблюдават температурни инверсии, когато температурата се понижава от високите части (от −30 до −40 °C) на хребета към по-ниските (около −60 °C). Лятото е кратко и хладно, често със снеговалежи и замръзвания. Средната юлска температура варира от 3 °C във високите части до 13 °C в долините. Средните годишни валежи са от 300 до 700 mm, като около ¾ от тях падат през лятото. Вечната замръзналост е повсеместна.

Много реки, сред които Индигирка и притоците ѝ, пресичат хребета в много тесни долини. Реките се захранват от топящите се снегове и летните дъждове. Над 60% от годишният отток идва през лятото, докато зимният отток съставлява не повече от 5% от годишния. През зимата повърхностите на реките замръзват, а някои по-малки реки замръзват и до дъно.

Растителността е представена от тополови гори по речните долини, редки гори от лиственица в ниските части на склоновете и кедър и елша по по-високите части. По-ниските била са покрити от лишеи и тундрова растителност, а по-високите представляват студена каменна пустиня.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юрий Емельянов. Между Индигиркой и Колымой. // Наука и жизнь, 2017. с. 128 – 143.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Обручев С. В. Хребты Северо-Востока СССР // Наука и жизнь. 1939. № 7. С. 16 – 20.
  • Рудич, Кирилл Никифорович. Река, разбудившая горы. Москва, Наука, 1977. с. 160. (обл.)
  • Гранина А. Н., Обручев С. В. Названия в честь И. Д. Черского // И. Д. Черский: Неопубликованные статьи, письма и дневники: Статьи о И. Д. Черском и А. И. Черском. Иркутск: Иркутское кн. изд-во, 1956. С. 94.
  • Обручев С. В. Объём и содержание понятий „Хребет Черского“ и „Верхоянский хребет“ // Известия Государственного географического общества. 1937. Т. 69. Вып. 4. С. 512 – 536.
  • Поросятников Е.. Перевалы хребта Черского. // Ветер странствий : альманах. Вып. 21. Москва, Физкультура и спорт, 1986. с. 78 – 82.
  • Игошин В. И., Углов А. И., Поросятников Е. К.. Хребет Черского: массив Буордах. Москва, Физкультура и спорт, 1988. с. 208.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хребет Черского (Северо-Восточная Сибирь)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.