Квинт Антисций Адвент Постумий Аквилин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Квинт Антисций Адвент Постумий Аквилин
римски политик
Роден
2-ри век
Починал
2-ри век
Семейство
Деца Луций Антисций Бур

Квинт Антисций Адвент Постумий Аквилин (на латински: Quintus Antistius Adventus Postumius Aquilinus) e политик, сенатор и военен на Римската империя през 2 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антисций e homo novus и произлиза от Thibilis в Нумидия.[1]

Той е първо военен трибун в I легион на Минерва, след това започва сенаторската си кариера като квестор в провинция Македония. След това е народен трибун, легат в провинция Африка и претор. Като легат на VI Железен легион той участва в Сирия Палестина от 162 г. като легат на II Спомагателен легион в Партската война, където е високо отличен. От 165 до 167 г. е управител на Арабия Петреа. Той е суфектконсул вероятно без присъствие през 167 г.[2]

По-късно той е curator operum locorumque publicorum и отговаря за обществените строежи в Рим. Като legatus Augusti at praetenturam Italiae et Alpium expeditione Germanica той отблъсква германски племена в Северна Италия. От 170 г. той е управител на провинция Долна Германия, от 173 до 176 г. на провинция Британия. Антисций е също и фециали.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Антисций е женен за Новия Криспия[3]. Те имат един син:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bengt E. Thomasson, Fasti Africani, Senatorische und ritterliche Ämter in den römischen Provinzen Nordafrikas von Augustus bis Diokletian, Paul Aströms Förlag, Stockholm 1996, S. 110f, ISBN 91-7042-153-6.
  • Andreas Krieckhaus, Senatorische Familien und ihre patriae (1./2. Jh.). Kovač, Hamburg 2006, ISBN 3-8300-1836-3, S. 116 – 126.
  • Prosopographia Imperii Romani, PIR² A 754

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Надпис от Thibilis: AE 1893, 88[неработеща препратка].
  2. Надпис от Bostra: CIL 92[неработеща препратка].
  3. Надпис от Gerasa: Supplementum epigraphicum Graecum, 7, 822