Обсада на Янина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обсада на Янина
Балканска война
Ioannina liberation 1913.JPG
предаването на Янина
Информация
Период 25 ноември 1912 – 5 март 1913 г.
Място Янина, Османска империя
Резултат Победа на Гърция
Страни в конфликта
Flag of Greece.svg Гърция Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Константинос Сапундзакис (до 23 януари 1913)
Константинос I
Мехмед Есад Бюлкат
Сили
75 000 души[1] 30 000 души[1]
Жертви и загуби
> 1700
(1 200 при атаката на 20 януари 1913 + 500 при последния щурм)[2]
26 000[3]

Обсадата на Янина е сбор от гръцки военни операции, завършили с превземането на град Янина по време на Балканската война.

Гръцко настъпление към Янина[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно плановете на гръцкото военно командване, в началото на войната основните гръцки сили настъпват в Тесалия и в посока Солун, където са концентрирани и основните османски части в района на гръцката граница. Военните действия в Епир се водят от отряд под командването на генерал Константинос Сапундзакис, по-късно преобразуван в Осма дивизия. На 3 ноември 1912 г. той превзема пристанището на Превеза и бавно започва да се придвижва във вътрешността към Янина. Отрядът достига подстъпите към града на 25 ноември, но поради малочислеността си не успява да го обкръжи. Дори и след превземането на Солун (9 ноември) гръцкото командване дълго време няма възможност да прехвърли подкрепления към Янина. Една от причините е съпротивата на остатъците османските войски в Македония.[1] Допълнителна причина е изострящият се териториален спор с гръцкия съюзник България. Българските претенции за Солун карат гръцкото командване да задържи голяма част от войските си в града и района.[2]

Първи опити за превземане на крепостта[редактиране | редактиране на кода]

В средата на декември гръцките войски, подсилени с една дивизия, предприемат първия щурм на Янинската крепост, но търпят неуспех. Силният османски гарнизон начело с Мехмед Есад Бюлкат паша преминава в контранастъпление и изтласква гърците на юг.[4]

В първите дни на 1913 г. на подстъпите на Янина са прехвърлени значителни гръцки подкрепления (три дивизии) от превзетите Солун и Хиос. Общото командване преминава в ръцете на престолонаследника Константинос.[1] С тях съотношението на силите се променя и, макар да търпят повторно неуспех, при втората си атака на крепостта (на 20 и 22 януари) гърците успяват да изтласкат част от защитниците от позициите им.[5]

Превземане[редактиране | редактиране на кода]

В края на февруари числеността на гръцките войски достига 75 хиляди души. Защитниците на Янина наброяват около 30 хиляди души, половината от тях разположени в града, а останалите северно от него. Обсадените имат съвсем ограничено количество муниции и не могат да разчитат на значителни подкрепления, но продължават активно да се отбраняват.[1]

Гръцкият план за превземане на Янина предвижда основен удар по най-добре защитения западен сектор, като за целта е сформирана ударна група от около 20 хиляди души. По останалите сектори се провеждат заблуждаващи маневри. След артилерийска подготовка на 3 март, сутринта на следващия ден ударната група атакува османските позиции от югозапад. Подведено от противниковите действия, османското командване е концентрирало повечето си сили в южния сектор при Бизани и не успява да реагира на нападението, като понася тежки загуби. На 5 март комендантът на града Есад паша капитулира, но не малко от османските войски успяват да се изтеглят на северозапад и да се свържат с остатъците от Вардарската армия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. София, Анжела, 2005. ISBN 954-90587-2-7. с. 148 – 151.
  2. а б Hall, Richard. The Balkan Wars 1912 – 1913: Prelude to the First World War. Routledge, 2000. ISBN 0203138058. с. 83 – 84.
  3. Erickson, Edward. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 0-275-97888-5. с. 304.
  4. Erickson, Edward. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 0-275-97888-5. с. 293 – 298.
  5. Erickson, Edward. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912 – 1913. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 0-275-97888-5. с. 299 – 304.