Вагенетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вагенетия (на гръцки: Βαγενετία) е склавиния на епирските ваюнити, които участвали в обсадата на Солун, начело с Хацон.

Склавинията просъществува докъм началото на 10 век, когато е присъединена, включена и интегрирана в рамките на Първата българска държава. [1] Нещо повече, регионът в чисто българската историография е известен и като южна част на Кутмичевица. Името Вагенетия остава предимно в историографска употреба през средновековието до 1270 г. [2] Производни топоними като виянити и виянти оцеляват до 16 век в Османски Епир в рамките на санджак Делвина. [3] Името на река Воюса също произлиза от този топос. [4]

По османско време за означение на тези стари средновековни български земи влиза в употреба името Чамерия/Чамурия. Днес, във връзка с т.нар. смяна на топоними в Гърция след присъединяването на Епир по време на Балканската война, целия този регион е известен с гръцкото означение Теспротия (макар теспротите да не са елини).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Butrint 4: The Archaeology and Histories of an Ionian Town. Oxbow Books, 8 януари 2013. ISBN 978-1-78297-102-3. с. 249–.
  2. Ljubomir Maksimović. The Byzantine provincial administration under the Palaiologoi. A.M. Hakkert, 1988. с. 67.
  3. Hodges, Richard, Bowden, William, Lako, Kosta. Byzantine Butrint: Excavations and Surveys 1994-1999. Oxbow Books for the Butrint Foundation, 2004. ISBN 978-1-84217-158-5. с. 22. The names Vagenetia, Viyanite and Viyantije survived until the Turkish period, ...
  4. "Становништво словенског поријекла у Албанији" – Зборник радова са међународног научног скупа одржаног на Цетињу 21, 22. и 23. јуна 1990. Драгољуб С. Петровић, "Хетерогеност становништва детерминанта сложености решења политичког статуса албанског простора" Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine.