Смяна на топоними в Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
От запад на изток следват Belytza, Bogdana, Kartitza и Kochino (1829 г.) в Егрибоз. На следващата година сухоземната граница на Гърция е поставена между Аспропотаму – Зейтуни.

Смяната на топонимите в Гърция е систематична подмяна на топоними с негръцка етимология с топоними с гръцка, като част от политиката и идеологията на елинизация. [1][2]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Основна част от сменените такива от 30-те години на XIX век до 1998 г. са със (славяно)българска етимология. Благовидният предлог за смяната им е, че те са намерени за „лоши гръцки“. Друг тип сменени имена са албано-османските (арванитските) топоси. Повечето от промените на географските и топографските имена са в Северна Гърция, а друга – в Континентална Гърция, на арванитските селища. Тези топоси масово са заместени с имена от Класическа Гърция. [2]

Използването на негръцките имена и топоними е наказуемо съгласно гръцкото законодателство. [3]

Процесът реално стартира с излизането на труда на Якоб Фалмерайер – За произхода на днешните гърци (1835). През 1832 г., преиздадена в 1844 г., излиза и първата съвременна географска карта на Европейска Турция, поставена изцяло на научна основа. Картата отбелязва основните топоними на територията на новообразуваното Кралство Гърция в Континентална Гърция (Румели), сред които личат и имената Градица, Бодоница, Лепотина, Селица, Меденико, Воница. [4][5] Най-вече в реакция на теорията на Фалмерайер, политиката на младото гръцко кралство след края на т.нар. баварократия, кампанийно и системно пристъпва към смяна на имена и топоними. Този процес продължава след присъединяването към Гърция на Тесалия (1881), Епир (1912), Егейска Македония (1913) и Западна Тракия (1920). През 1909 г. назначената от правителството комисия по топонимите докладва, че името на едно на всеки три гръцки села (т.е. 30%) трябва да бъде сменено – смятало се, че в 1500 от всичките 5069 гръцки села се говорел „варварски език“. Гръцкото правителство преименува административно имената на много селища и местности, заменяйки ги с древногръцки. [6] Всички негръцки имена са заличавани систематично. [7] След т.нар. малоазийска катастрофа, много исторически гръцки имена от Мала Азия са въведени в региони заселени с бежанци от Анатолия. Много народни гръцки имена на димотики са заменени с такива на катаревуса, т.е. те са със сменена морфология. Този процес започва през 1926 г. и продължава до 1960 г. [7]

Според данни на Института за новогръцки изследвания в Атина, между 1913 и 1996 г., имената на 4413 селища са сменени в Гърция. На регионално ниво тези цифри са разпределени както следва: Егейска Македония – 1805; Пелопонес – 827; Континентална Гърция – 519; Тесалия – 487; Епир – 454; Западна Тракия – 98; Крит – 97; Егейски острови – 79; Йонийски острови – 47. [8]

Макс Фасмер в труда си „Славяните в Гърция“ изброява 2142 (славяно)български имена на селища в Гърция през 1941 г. [9]

Сменени или видоизменени основни топоси[редактиране | редактиране на кода]

Топос на гръцки на други езици етимология вид топоним време на смяната Забележки
Солун на гръцки: Θεσσαλονίκη, Тесалоники на албански: Selaniku; на турски: Selânik; на сърбохърватски: Solun; на румънски: Salonic по името на Тесалоника Македонска[10]; възможна етимология от село/селище макротопоним съкратено; на арумънски: Саруна
Бяло море на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος Егѐо Пѐлагос на албански: Deti Egje; на турски: Ege Denizi; на сърбохърватски: Bijelo more; на румънски: Marea Egee по името на Егей макрохидроним собствено славянско име
Морея на гръцки: Πελοπόννησος Пелопонисос на албански: Morea; на турски: Mora; на сърбохърватски: Moreja; на румънски: Moreea славянска от „море“ – прекръстено архаично на името на Пелопс макроним веднага след създаването на гръцкото кралство са сменени имената на символни топоси: от Мистра на Спарта, от Пентадактило на Тайгет, от Вощица на Егио, от Триполица на Триполис, от Малево на Парнон и т.н.[11] собствено славянско име използвано универсално през средновековието – виж Морейска хроника (на гръцки: Το χρονικόν του Μορέως)
Ливадия[12], респективно Румелия, Румели (на гръцки: Ρούμελη) на гръцки: Στερεά Ελλάδα, Стереа Елада на албански: Livadeia; на турски: Livadia; на сърбохърватски: Livadia; на румънски: Levadeia древна като е възможна топосна заемка в славянски за „ливада“ макроним веднага след създаването на гръцкото кралство са сменени имената на символни планини в Румели/я: от Лиакура на Парнасос, от Палеовуна на Хеликон, от Озия на Парнита, от Елати на Китерон и т.н.[11] Името на областта до създаването на съвременна Гърция не е „Стара Гърция“ а Румели/я или Ливадия
Мецово[13][14] на гръцки: Πίνδος, Пиндос на албански: Mecova; на турски: Maçova; на сърбохърватски: Mecovo; на румънски: Mețovo славянска от мечките като едноименното ѝ средище още носи името Мецово макроороним след създаването на съвременна Гърция В исторически аспект името е употребявано без голяма яснота, понякога за значителна по площ планинска верига, а друг път за отделна планина или група от планини.
Бистрица на гръцки: Αλιάκμονας, Алиакмонас на албански: Bistricë; на турски: İnce Karasu; на сърбохърватски: Bistrica; на румънски: Bistrița славянска хидроним до Балканските войни в неосманските карти е използвано славянското ѝ име[14]
Аспропотамо на гръцки: Αχελώος, Ахелоос на албански: Aspropotami; на италиански: Aspropotamo; на сърбохърватски: Aspropotamo; на испански: río Aspropótamos италийски хидроним до създаването на съвременна Гърция реката е известна с името Аспропотамо, което ще рече „бяла река“, подобно на италийското име на Навпакт – Лепанто.[14]
Гастуни[11] или Саламбрия[14] на гръцки: Πηνειός, Пиниос или Пеней на английски: Salamvrias or Salavrias; на гръцки: Γαστούνης; на гръцки: Σαλα[μ]βριάς; на сърбохърватски: Salambrija негръцки хидроним до включването на тесалийската равнина в състава на Кралство Гърция през 1881 г. реката носи името Саламбрия основните ляв и десен приток на реката също имат негръцки имена: Вулгари/с или Булгари/с → Титарисиос и Лестиница → Енипей[11]
Велика Влахия на гръцки: Θεσσαλία, Тесалия на гръцки: Μεγάλη Βλαχία; на румънски: Vlahia Mare; на арагонски: Vlaquia la Gran; на италиански: Grande Valacchia негръцки макроним античното име на областта не губи изцяло употребата си през средновековието най-вече в официалните владетелски канцеларски документи средновековно име от византийски източници
Аламана[11] на гръцки: Σπερχειός, Сперхеос на гръцки: Αλαμάνα негръцки хидроним
Равеника или Равеница[11] на гръцки: Φθιώτιδα, Фтиотида на гръцки: Ραβέννικα, на сърбохърватски: Ravenika славянски макроним средновековно име[15] Приема се че името се отнася за равнината по реката със съвременно име Сперхей, а не за град Молос
Копаида[16] на гръцки: Πεδιάδα της Βοιωτίας, Беотийска равнина на румънски: Kopaida негръцки, вероятно славянски макроним свързан с местната хидронимия налага се технически името Беотийска равнина създава се в резултат от пресушаването на едноименното езеро, като по съвременни гръцки интерпретации носи името на античния полис Копае или Копай (на старогръцки: Κῶπαι) или Копия – днес на мястото му се намира Кастро

Модерна прогръцка политика[редактиране | редактиране на кода]

Първият указ на новообразуваното гръцко кралство от 3 април 1833 г. е озаглавен: „За разделянето на кралството и неговото управление“. В него вместо Карли-или, Зиго, Влохо, Венетико, Влахохория, Дервенохория, Кравара, Апокуро, Лепанто, Бодоница, Негропонте, намираме в Румели (вече Стереа Елада): Етолия, Акарнания, Фокида, Локрида, Беотия, Атика и Евия. От изключително значими топоними като този за „граница“ се установява че на територията на съвременна Гърция славянският език някога е бил език на голяма част от населението на регионите на страната. Освен славянските топоси се срещат немалко османо-арванитски, влашки, венециански, включително и такива отнасящи се към предбалканския субстрат. Тези чужди или негръцки топоси съставляват приблизително 50 % от цялата топонимия към 1833 г. за територията на младото гръцко кралство.[11]

Сами по себе си топосите не са проблем за изграждащия се през първата половина на XIX век гръцки национален мит на основата на филелинизма. Проблемът са техните носители като арванитите, принудили самият Константинос Папаригопулос, патриархът на гръцката национална историография, да заяви и предложи изрично през 1854 г., че те не съставляват нация.[17]

Близо двувековния стремеж за заличаване на заварената топономия в Гърция изковава „митична история“ според Георгиос Сеферис, който пише[18]:

„ Събуждам се с мраморна глава в ръцете си, която изтощава коленете ми и не знам къде да я поставя. Тя потъваше в сън, когато аз вече се пробуждах. Нашите животи се обединиха и ще бъде трудно да ги разделим. “

Как да бъдеш грък чрез присвояване на историческото време, езиковата идентичност и пространствения символизъм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Tsitselikis, Konstantinos. Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers. Martinus Nijhoff Publishers, 2012. ISBN 9789004221529. с. 49.
  2. ↑ а б Zacharia, Katerina. Hellenisms: culture, idenitity, and ethnicity from antiquity to modernity. Martinus Nijhoff Publishers, 2012. ISBN 9789004221529. с. 230 – 233.
  3. ↑ Tsitselikis, Konstantinos. Old and New Islam in Greece: From Historical Minorities to Immigrant Newcomers. Martinus Nijhoff Publishers, 2012. ISBN 9789004221529. с. 50.
  4. ↑ www.davidrumsey.com
  5. ↑ www.davidrumsey.com
  6. ↑ Todor Hristov Simovski, The Inhabited Places of the Aegean Macedonia (Skopje 1998), ISBN 9989-9819-4-9, pp. XXXVIII-XLII.
  7. ↑ а б Bintliff, „The Ethnoarchaeology of a 'Passive' Ethnicity“, in K.S. Brown and Yannis Hamilakis, The Usable Past: Greek Metahistories, Lexington Books, 2003, p. 138 “This denial of the multiethnic composition of the rural landscape has been helped by state-imposed systematic place-name changes throughout this century, many as late as the 1960s, through which a wonderful scatter of traditional Greek, Slav, Albanian, and sometimes Italian village names has been suppressed—wherever conceivable—in favor of the name of any ancient Greek toponym remotely connected to the neighborhood.
  8. ↑ Pandektis: Name Changes of Settlements in Greece. // Посетен на 30 ноември 2016. List compiled by the Institute for Neohellenic Research. Click on [ + ] to reveal general information about the site.
  9. ↑ www.promacedonia.org
  10. ↑ Откъде произлиза думата Солун; сп. „Македонски преглед“, 1929 г., бр. 2, стр. 78-84
  11. ↑ а б в г д е ж Η εθνική επιχείρηση εξελληνισμού των τοπωνυμίων
  12. ↑ Сравнителна карта на Гърция от Сравнителен атлас по древна и съвременна география, издаден през 1828 г. в Лондон от Aaron Arrowsmith; цяла днешна Континентална Гърция е отбелязана като Livadia
  13. ↑ Hobhouse, John Cam. A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1. James Cawthorn, 1825. с. 61.
  14. ↑ а б в г Карта на Гърция от 1804 г.
  15. ↑ The itinerary of Rabbi Benjamin of Tudela, Translated and edited by A.Asher, vol. I, Hakesheth Publishing Co., New York, 1840, σελ. 48
  16. ↑ Κωπαΐδα
  17. ↑ Πληθυσμός και οικισμοί των Αρβανιτών (1879 – 1907), Δημήτρη Λιθοξόου
  18. ↑ в статия от Антонис Лиакос от Атина

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смяна_на_топоними_в_Гърция&oldid=11711145“.