Константинос Папаригопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константинос Папаригопулос
Κωνσταντίνος Παπαρρηγόπουλος
гръцки историк и журналист

Роден
1815 г.
Починал
Научна дейност
Област История
Подпис Paparrigopoulos signature.jpg
Константинос Папаригопулос в Общомедия

Константинос Папаригопулос (на гръцки: Κωνσταντίνος Παπαρρηγόπουλος) е гръцки историк и журналист от 19 век, възприеман за „баща“ на съвременната гръцка историография и донякъде и на гръцкия национализъм.

Преподавател по история в Атинския университет. Въвел в историографията теорията за континуитета между Древна Гърция и Съвременна Гърция (от 1832 г.), посредством припознаването на Византия като една своеобразна средновековна гръцка държава - с цел обосноваване на националния идентитет (от превземането на Константинопол от франките и налагането на франкократията). [1][2] В този смисъл възгледите и светогледа му влизат в колизия и са диаметрално противоположни на водещия новогръцки светски просветител - Адамандиос Кораис. [3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Димитрий Папаригопулос е глава на гръцката цариградска община и е банкер. Фанариотското семейство е с родови корени от село Витина, Аркадия. Майка му е Тарсия Никокли.

С началото на гръцката революция, дядо му, баща му, брат му и зет му са убити, а имуществото на богатата фамилия - конфискувано. Майка му забягва в Одеса, където Константинос завършва Ришельовския лицей като стипандиант на руския император Александър I. През 1830 г. семейството му се преселва в Навплио на територията на новото кралство Гърция.

През 1841 г. Папарригопулос се жени за Мария Афтониди, дъщеря на Георги Афтонидис, сановник на Вселенската патриаршия и един от четиримата ефори на Филики Етерия в Константинопол [4], от която има три деца – двама сина и дъщеря. [5].

Професионална дейност и съчинения[редактиране | редактиране на кода]

През 1843 г. (на въстание от 3 септември 1843 година) Папаригопулос дебютира на историографското и научно поприще с дисертацията «Περὶ τῆς ἐποικήσεως σλαβικῶν τινῶν φυλῶν εἰς τὴν Πελοπόννησον» (За преселението на славянските племена в Пелопонес)[6][7], с която подлага на критика теорията на Якоб Фалмерайер.

През 1849 г. той издава едно методическо "Ръководство за световната история" предназначено за обучение в държавните новогръцки училища. [8]

През 1853 г. излиза първия му сбит вариант на „История на гръцката нация от древните до новите времена“, която е преведена на френски и издадена във Франция през 1858 г. През 1860 г. излиза втората версия на същия му капитален труд озаглавен „История на гръцката нация“. [9] Това му произведение, като своеобразен магнум опус, е разделено на 3 части в 15 книги, издаването на които завършва през 1876 г. Тази история с различни корекции и редакции по осъвременяването ѝ продължава да се публикува в Гърция до 21 век. [10]

Най-видният ученик (и историк) на Папаригопулос е бъдещия министър-председател на Гърция Спиридон Ламброс, който открива два от трите известни преписа на Монемвасийската хроника.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията на Папаригопулос за гръцката византийска приемственост между античност и ново време е подлагана непрекъснато на съмнения и сериозни критики най-вече от специалистите по византология, сред които Георгий Острогорски. Много гръцки историци също я подлагат на унищожителна критика.

Папаригопулос има слабост към иконоборството и Плитон, подлагайки на унищожителна критика исихазма.

Умира в Атина на 14 април 1891 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ИВАН ШИШМАНОВ И НАЦИОНАЛНИЯТ НАРАТИВ
  2. Α. Πολίτης, Ρομαντικά χρόνια. Ιδεολογίες και νοοτροπίες στην Ελλάδα του 1830—1880, Ε.Μ.Ν.Ε.-Μνήμων, 1998, σελ. 39 και 47
  3. Конструкцията на приемствеността и политизирането на културата в процеса на формиране на модерната гръцка нация (XVIII-XIX в.)
  4. Α.Κ.Βακαλόπουλος, Επίλεκτες Βασικές Ιστορικές Πηγές της Ελληνικής Επαναστάσεως (1813—1825), τομ. Ά, σελ.59, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1990
  5. Κ.Θ.Δημαράς, Κ.Παπαρρηγόπουλος, εκδ.Μ.Ι.Ε.Τ.Αθήνα, 1986, σελ.118
  6. Περί της εποικήσεως Σλαβικών τινών φυλών εις την Πελοπόννησον
  7. Κ.Θ.Δημαράς, Κ.Παπαρρηγόπουλος, εκδ.Μ.Ι.Ε.Τ.Αθήνα, 1986, σελ.120
  8. Κ.Θ.Δημαράς, Κ.Παπαρρηγόπουλος, εκδ.Μ.Ι.Ε.Τ.Αθήνα, 1986, σελ.129
  9. Η «Ιστορία του Ελληνικού Έθνους» του Κ. Παπαρρηγόπουλου δεν πρέπει να συγχέεται με το μεταγενέστερο ομώνυμο πολύτομο έργο της Εκδοτικής Αθηνών
  10. Παπαρρηγόπουλος, Κωνσταντίνος Δ., 1815—1891