Дъбово (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дъбово (Ном Кукуш))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дъбово.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кукушко. За други села на име Дъбово вижте Дъбово. За селото в Серско, чието име на гръцки също е Валтотопи, вижте Бейлик махала.

Дъбово
Βαλτοτόπι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 11 m
Население (2001) 346 души

Дъ̀бово[1] или Дъмбово (изписване до 1945 година Дѫбово, на гръцки: Βαλτοτόπι, Валтотопи, катаревуса Βαλτοτόπιον, Валтотопион, до 1927 година катаревуса Δάμποβον/Ντάμποβον, Дамбовон, димотики Δάμποβο/Ντάμποβο, Дамбово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 346 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра южно от град Боймица (Аксиуполи) на десния бряг на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в източния край на селото е от средата на XIX век.[3]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дъбово (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители българи.[4] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дѫбово (Дамбово) е село в Гевгелийска каза с 276 жители българи.[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

По данни на Екзархията в 1910 година Дъбово е чифлигарско село с 43 семейства, 170 жители българи, 17 цигани (150 чифлигари) и една черква.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дъбово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9] Българският кмет на селото Хр. Попдимитров е арестуван от гръцка военна част и затворен в Берския затвор[10]. Освен него, бити и арестувани са Божил Иванов, Пеце Иванов, Петко Георгиев, Иван Караиванов, Васил Балинов, Димо Гонеов, Васил Георчев и българския свещеник Димитър[11].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[12]

На мястото на българското население са настанени гърци бежанци от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[13] През 1926 години селото е прекръстено на Валтотопион.[14] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 89 семейства и 318 жители бежанци.[15]

В северния край на селото е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дъбово
  • България Васил Балинов (1865 - ?), терорист и куриер на ВМОРО
  • България Димитър Николов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δάμποβον - Βαλτοτόπι
  3. 17. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Βαλτοτοπίου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-23.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  8. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 501 и 845.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.162
  11. Yonov, Momchil. Complaints and destiny of the Bulgarians in Macedonia during Balkan wars 1912-1913, 1998, стр.340.
  12. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  13. Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.501.
     Портал „Македония“         Портал „Македония