Дъбово (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дъбово (Ном Кукуш))
Тази статия е за селото в Кукушко. За други села на име Дъбово вижте Дъбово. За селото в Сярско, чието име на гръцки също е Валтотопи, вижте Бейлик махала.

Дъбово
Βαλτοτόπι
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина11 m
Население215 души (2011 г.)

Дъ̀бово[1] или Дъмбово (изписване до 1945 година: Дѫбово; на гръцки: Βαλτοτόπι, Валтотопи, катаревуса Βαλτοτόπιον, Валтотопион, до 1927 година катаревуса Δάμποβον/Ντάμποβον, Дамбовон, димотики Δάμποβο/Ντάμποβο, Дамбово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра южно от град Боймица (Аксиуполи) на десния бряг на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в източния край на селото е от средата на XIX век.[3]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дъбово (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители българи.[4] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дѫбово (Дамбово) е село в Гевгелийска каза с 276 жители българи.[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

По данни на Екзархията в 1910 година Дъбово е чифлигарско село с 43 семейства, 170 жители българи, 17 цигани (150 чифлигари) и една черква.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дъбово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9] Българският кмет на селото Хр. Попдимитров е арестуван от гръцка военна част и затворен в Берския затвор.[10] Освен него, бити и арестувани са Божил Иванов, Пеце Иванов, Петко Георгиев, Иван Караиванов, Васил Балинов, Димо Гонеов, Васил Георчев и българския свещеник Димитър.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[12]

На мястото на българското население са настанени гърци бежанци от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дъбово има 35 къщи славяни християни.[14] През 1926 години селото е прекръстено на Валтотопион.[15] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 89 семейства и 318 жители бежанци.[16]

В северния край на селото е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“.

Преброявания
  • 2001 година – 346 души
  • 2011 година – 215 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дъбово
  • Васил Балинов (1865 – ?), терорист и куриер на ВМОРО
  • Димитър Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. 17. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Βαλτοτοπίου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 23 юни 2014.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  5. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  8. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 501 и 845.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 162.
  11. Yonov, Momchil. Complaints and destiny of the Bulgarians in Macedonia during Balkan wars 1912-1913, 1998, стр.340.
  12. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  13. Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 501.