Доброплодно
| Доброплодно | |
 Джамията в центъра на селото | |
  Доброплодно  Доброплодно | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 805 души[1] (15 март 2024 г.) 22,8 души/km² |
| Землище | 35,307 km² |
| Надм. височина | 326 m |
| Пощ. код | 9281 |
| Тел. код | 05166 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 21645 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Ветрино Димитър Димитров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Мариян Неделчев |
| Доброплодно в Общомедия | |
Доброплодно е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна. До 1934 година името на селото е Иляс (Елес) факъ („книжник Иляс“).[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец, Добротич. Принадлежи към община Ветрино, област Варненска.
Язовир „Доброплодно“ е най-голямото водно съоръжение на територията на община Ветрино с обем 1 800 000 m3.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старобългарското име на селото е Малешево.[3] През османската епоха носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище, но поради суровата зима основателите се местят по-близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в османски регистри от XVI век.
В XIX век селото е с изцяло турско население, а след Освобождението в него се заселват малоазийски българи[4] – през 1884 година някои българи от малоазийските села Гьобел и Мандър пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България и се установяват Елес факъ и близкото село Яйлякьой, в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор, древни обичаи и традиции.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елес факъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През 1921 г. в селото е регистрирано огнище на шап по добитъка,[6] но въпреки това там е организирана държавна коневъдна станция.[7] През март 1923 г. са регистрирани актове на комунистическа[8] и земледелческа пропаганда[9] в селото. От 14 август 1934 г. е преименувано на Доброплодно.[3]
През 2007 се заселват няколко английски семейства.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[10][11]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 854 | 100.00 |
| Българи | 384 | 44.96 |
| Турци | 250 | 29.27 |
| Цигани | 53 | 6.20 |
| Други | 3 | 0.35 |
| Не се самоопределят | 4 | 0.46 |
| Неотговорили | 160 | 18.73 |
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Футболен клуб „Лудогорец – Доброплодно“. Клубът е създаден през 1953 г. Тогава с дейното участие на местната младеж е образуван първият спортен клуб в селото, носещ името „Лудогорец“. Тимът играе предимно срещу отбори от региона. Лудогорец – Доброплодно се състезава в „А“ Областна група по футбол. Според статистиката домакинските мачове на „Лудогорец“ са сред най-посещаваните в групата. Интересен факт е, че в отбора се състезават предимно местни младежи.
През сезон 2007/08 г. отборът на „Лудогорец – Доброплодно“ се състезава с отборите на:
ФК „Феникси (гр. Варна) ФК Тополите (с. Тополи) ФК „Устрем“ (с. Караманите) ФК „Агромел“ (с. Момчилово) ФК „Аврен – Аспарухово“ (с. Аврен) ФК „Камчийски сокол“ (с. Дъбравино) ФК „Атлетик“ (с. Езерово) ФК „Спринт“ (с. Белоградец) ФК „Черноморец“ (с. Чернево) ФК „Дебелец – Сини вир“ (с. Цонево) ФК „Ботев“ (с. Брестак) ФК „Игнатиево“ (гр. Игнатиево) ФК „Вихър“ (гр. Вълчи дол) ФК „Тръстиково“ (с. Тръстиково)
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Днес в Доброплодно живеят редом християни и мюсюлмани. В селото има джамия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Г. Терзиев – съдържател на кръчма в с. Елес Факъ, Провадийска околия през 1910 г.[13]
- Вълю Киров, Христо Първанов, Димитър Аргиров и Кади Изетов татар - политически кандидати на Прогресивнолиберална партия от селото през 1911 г.[14]
- Абдула Мехмедов Юнузов – редник от рода Чауш, участвал в Първата Световна Война, роден на 16 ноември 1893, служил в 22-ри пехотен Тракийски полк, 5-а рота. Абдула Юнузов е ранен и пада в плен през нощта на 30 септември 1916 след сражение с англичаните близо до Горно Караджово (днес Моноклисия). Редник Юнузов умира на 1 октомври 1916 близо до Солун. Командир на 5-а рота е Димчо Дебелянов, който загива на 2 октомври 1916 при опит за обратното завземане на Горно Караджово.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Доброплодно в периодичния печат от Третото българско царство
- 120 години от преселването на българите от Мандър и Гьобел Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine.
- ФК „Лудогорец – Доброплодно“ – Класиране, резултати Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.
- Два язовира застрашават община Ветрино
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ а б Аджемлерски, Светослав. Справочник на селищните имена във Варненска област. Велико Търново, Астарта, 2012. ISBN 978-954-350-146-5. с. 95.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 405.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Варненски окръжен вестник - седмичник, официално издание на Варненската окръжна постоянна комисия - Варна / брой 4, 12 януари 1921, стр.2
- ↑ Варненски окръжен вестник - седмичник, официално издание на Варненската окръжна постоянна комисия - Варна / брой 7, 25 февруари 1921, стр.2
- ↑ Земледелски глас - Седмичник за политика, стопанство и култура на сдружени земеделци от Варненски окръг/ Урежда ред. к-т - Варна; печ. Д. Тодоров: БЗНС / брой 36, 13 април 1923, стр.2
- ↑ Земледелски глас - Седмичник за политика, стопанство и култура на сдружени земеделци от Варненски окръг/ Урежда ред. к-т - Варна; печ. Д. Тодоров: БЗНС / брой 32, 17 март 1923, стр.3
- ↑ „Справка за населението на село Доброплодно, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ Светкавица – Независим политически седмичник / Сл. Христов - Варна / брой 23, 05 август 1910, стр.3
- ↑ Светкавица - Независим политически седмичник / Сл. Христов - Варна / брой 47, 27 февруари 1911, стр.2
| |||||||
