Ягнило

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ягнило.

Ягнило
Общи данни
Население 249 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,772 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 9231
Тел. код 05162
МПС код В
ЕКАТТЕ 87206
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Ветрино
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

Ягнило е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ягнило се намира на 60 км западно от Варна и на 40 км от Шумен. Разположено е в малка долина, оградена отвсякъде с хълмове, което му придава много живописен и уютен вид.

Климатът през лятото е топъл, но не горещ, а зимата е сравнително мека, с обилни, но спокойни снеговалежи.

В радиус от 30 км няма промишлени предприятия, замърсяващи въздуха, поради което той е изключително чист и благоприятен за лечение на белодробни заболявания.

Отглеждат се много земеделски култури, развито е и животновъдството.

През Ягнило минава малка река, а в близост има два големи язовира с възможност за риболов. В селото има няколко големи чешми с постоянно течаща вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старите имена на селото са Яйлякьой, Яйла ("Плато") и Беш пънаръ ("Пет кладенци") .

Край селото има останки на древни села. При направени разкопки са намерени оръдия на труда датирани около преди 6000 години. Намерени са и големи глинени съдове за складиране на зърно, древни монети. През 1895 г. в село Ягнило, Варненско, К. Стойчев открил в двора си съкровище от 3000 броя (около 5 кг) римски сребърни монети. За Народния музей били откупени 250 бр. Запазените са от Веспасиан до Марк Аврелий.[1] До 1884 година населението на селото е било съставено само от турци, голяма част от които са се изселили в Турция. Все още в селото живеят около 15 семейства турци.

Жителите, т.е. българското население, са потомци на преселници от анадолските села Гьобел и Мандър, които са били с компактно българско население, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците.

През 1884 г. някои българи от селата Гьобел и Мандър напускат Анадола и пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България. Установяват се в провадийските села Елес факъ (Доброплодно) и Яйлякьой (Ягнило), в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Замяната се крепи на честна дума – декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Така Ягнило се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор и древни обичаи и традиции.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1080
1946 1160
1956 1152
1965 1029
1975 818
1985 599
1992 497
2001 403
2011 254

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 254 100.00
Българи 166 65.35
Турци 13 5.11
Цигани 13 5.11
Други 4 1.57
Не се самоопределят
Не отговорили 58 22.83

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната част от населението са православни християни, неголям процент са мюсюлмани.

Има православен храм „Св.св.Константин и Елена“, наскоро реставриран и ремонтиран.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Ягнило е създаден етнографски музей с богата сбирка от предмети на бита, автентични облекла, вещи и снимки на преселници от Анадола, дарени на музея от жителите на селото.

През 2005 г. възобнови дейността си фолклорният състав „Яйлата“, който изпълнява в автентичен вид песни, танци, обичаи и обреди на малоазийските българи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Петдесетница се коли курбан, в който участва цялото село. Прави се сред гората в местността Станата, където има малък параклис. Легендата разказва, че навремето един от жителите на селото, когато сякъл дърва там отсякъл едно дърво и в дънера му имало знаци, които удивително напомняли на кръстове. Името на човека е Димитър Кирков (Киряков). Той заръчал да се дава курбан за селото на това място. Жертвените агнета се колят и курбана се вари на самото място. Прави се водосвет за здраве и се отправят молитви към св. Петка да закриля хората и да пази селото от природни бедствия и злини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. treasures.zonebg.com
  2. „Справка за населението на село Ягнило, община Ветрино, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 28 декември 2016. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България