Мотокар
 |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, добавяне на по-богата информация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Мотокарът е подемно-транспортна машина[1], задвижвана от двигател с вътрешно горене (ДВГ) или електродвигател.[2]
Мотокарите се използват за осигуряване на вътрешно-заводския транспорт и складовото стопанство, като най-голямото им предимство спрямо другите средства е тяхната висока маневреност.[3] Според експлоатационното им предназначение мотокарите биват високоповдигачи, нископовдигачи и влекачи. Произвеждат се и мотокари с повишена проходимост и взривозащитени.
Двигателите с вътрешно горене са дизелови или газови. В миналото са се ползвали и бензинови двигатели.
Дизеловите мотокари поемат основно работата на открито, а газовите могат да работят и на закрито в складовете и халетата.
Заводските мотокари имат обикновено товароподемност от 1 до 5 тона и височина на повдигане на товара от 2000 до 6400 мм. Машини за обработка на контейнери може да достигнат товароподемност 32 и повече тона.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ мотокар // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 18 юли 2025.
- ↑ автокар // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 18 юли 2025.
- ↑ Абаджиев, Десимир. Какво е мотокар – видове, предназначение и как да изберете правилната машина // АБ Сервиз 2020 ООД, 28 март 2025. Посетен на 18 юли 2025.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Оруш, Антон. Видове електрокари и мотокари // Sandacite. Посетен на 18 юли 2025.
- Мотокарът: всичко, което трябва да знаете // rentex.bg, 10 декември 2021. Посетен на 18 юли 2025.
