Вакуола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Схема на типична животинска клетка, показваща клетъчните компоненти. Органели: (1) Ядърце (2) Клетъчно ядро (3) Рибозома (4) Везикула (5) набразден Ендоплазмен ретикулум (ER) (6) Апарат на Голджи (7) Цитоскелет (8) гладък Ендоплазмен ретикулум (9) Митохондрия (10) Вакуола (11) Цитоплазма (12) Лизозома (13) Центриоли

Растителната вакуола е клетъчен органел, представляващ мехурче, съдържащо вода, електролити, въглехидрати и пигменти. Определя тургора на клетката. Водата, стремяща се да навлезе в клетката, създава напрежение, поддържащо клетъчната стена опъната.

Вакуолите са мембранноограничени органели, срещащи се в някои еукариотни клетки и имащи разнообразни секреторни, екскреторни и складиращи функции. Вакуолите и тяхното съдържимо се разглеждат като отделни структури от цитоплазмата и се определят като ергастични субстанции според някои автори.[1] Тези органели са най-характерни за растителните клетки.

При някои едноклетъчни животни е част от храносмилателната система и отделителната система.

Функции[редактиране | edit source]

Основните функции на вакуолата са следните
  • премахване на ненужни остататъци от клетъчни структури
  • изолиране на вещества, които могат да бъдат вредни за клетката
  • съхранение на непотребни за клетката вещества
  • контролиране на хидростатичното налягане или още тургора на клетката
  • контролиране на pH на клетката
  • складиране на малки молекули
  • изнасяне на ненужни вещества от клетката

Вакуолите имат важна роля и в автофагията на клетките, като контролират баланса между производството и изразходването на веществата в клетката. Тези органели складират хранителни и други запасни вещества. Помагат и при инвазия на бактерии в клетката и при разрушаването на неправилно нагънати белтъци.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Esau, K. (1965). Plant Anatomy, 2nd Edition. John Wiley & Sons. 767 pp.