Метилфенидат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Метилфенидатът е лекарство, което се използва за лечение на хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието и нарколепсия.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Метилфенидатът е синтезиран за първи път през 1944 г. от химика Леандро Паницон в Базел. Както често се е практикувало тогава, той бърза да изпробва лекарството върху първия човек, за когото се сети, а именно съпругата си Маргьорит. Не отнема много време да се проявят и ефектите.

Оказва се, че препаратът въздейства на нервната система и подобрява концентрацията. След като е патентован и пуснат на пазара, се открива, че помага изключително много на деца, страдащи от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Първоначално приеман само при най-тежките случаи, метилфенидатът показва отлични резултати. Впоследствие употребата му нараства. В края на 90-те години на XX век се появяват противоречия – някои твърдят, че като страничен ефект се проявява забавяне на растежа, развиване на зависимости, сърдечносъдови проблеми и други.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. methylphenidate // PubChem. Посетен на 3 октомври 2016 г. (на английски)
  2. Methylphenidate: a medicine used to treat attention deficit hyperactivity disorder (ADHD) // NHS. Посетен на 7 октомври 2023. (на английски)
  3. Une molécule, une histoire: la Ritaline // InVivo. Посетен на 7 октомври 2023. (на френски)