Група 1 на периодичната система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Група→ 1
↓Период
1 1
H
2 3
Li
3 11
Na
4 19
K
5 37
Rb
6 55
Cs
7 87
Fr

Първа главна група от периодичната система на елементите, наречена още „Алкална група“ включва елементите:

  • Li – литий  – K 2s1
  • Na – натрий – KL 3s1
  • K – калий  – KLM 4s1
  • Rb – рубидий  – KLM 4s24p65s1
  • Cs – цезий – KLM 5s25p66s1
  • Fr – франций – KLMN 6s26p67s1

Водородът е включван в първа група по стандартите на IUPAC, но той не се смята за представител на алкалните метали, поради различията му в химичните и физичните свойства, с тези на останалите представители на групата. Химичните елементи Na, K, Rb, Cs имат по 1 електрон в s – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са електронни аналози и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. Li не е пълен електронен аналог на останалите, защото е само с 1s подслой и липсва p подслоят, който е характерен за останалите в групата. Затова и някой негови свойства се различават. Францият не се разглежда, защото той е силно радиоактивен.

Закономерности[редактиране | редактиране на кода]

  • Алкалните елементи проявяват постоянна първа валентност.

Физични свойства на елементите от първа А група[редактиране | редактиране на кода]

Простите вещества на алкалните елементи са сребристобели на цвят, със силен метален блясък, с изключение на цезия, който има златист оттенък. Те са меки и пластични. Режат се с нож подобно на натрия. Също като него са електро- и топлопроводими. Атомите им са подредени в метална кристална решетка. С увеличаване на атомния номер (Z) на елементите плътността на металите се увеличава, а температурите им на топене и кипене се понижават. Простите вещества на алкалните елементи са метали.

Химични свойства на елементите от първа А група[редактиране | редактиране на кода]

Всички алкални метали подобно на натрия взаимодействат с водорода, с кислорода, с останалите неметали, с водата и с киселините.

  • взаимодействие с водород – хидриди

2Na + H2 → 2NaH

  • взаимодействие с кислород – основни оксиди

4Na + O2 → 2Na2O (взаимодействие под петрол)

2Na + O2 → Na2O2 (запалване на натрия в цилиндър с кислород)

Литият при взаимодействие с кислород образува само оксид (Li2O), натрият – оксид (Na2O) или пероксид (Na2O2), а останалите алкални метали образуват оксиди – М2О, пероксиди – МО и супероксиди – МO2, според средата и условията на окисление.

  • взаимодействие с неметали – соли

2Na + Cl2 → 2NaCl

2Na + S → Na2S

  • взаимодействие с вода – основа

2Na + 2HOH → 2NaOH + H2

  • взаимодействие с киселина – соли

2Na + 2HCl → 2NaCl + H2

Как са открити алкалните елементи[редактиране | редактиране на кода]

Историята на алкалните елементи започва с откриването на натрия и калия. От най-дълбока древност светът е използвал техните съединения, но простите им вещества са открити от английския химик Хъмфри Дейви през 1807 г. Литият е открит през 1817 година от шведския химик Йохан Август Арфведсон в минерала петалит. През 1818 година Хъмфри Дейви получава първите количества от новия метал.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Na и K спадат към най-разпространените елементи на Земята. Натрият е 2.64% от земната кора, а калият – 2.6%. Те се срещат в скалите, като общи съединения с алуминия, силиция и кислорода, наречени алумосиликати. Образуват и самостоятелни находища от останалите метали. Рубидиевите и цезиевите съединения не образуват самостоятелни находища, а често се срещат като примеси към калиевите минерали.