Хенри Мозли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Мозли
Henry Moseley.jpg
британски физик
Роден 23 ноември 1887
Уеймът, Дорсет
Починал 10 август 1915
Галиполи, Османска империя
Гражданство Великобритания
Професия физик, химик
Алма матер Тринити колидж, Оксфордски университет
Известен с атомен номер, закон на Мозли
Повлиян от Ърнест Ръдърфорд

Хенри Мозли (на английски: Henry Gwyn Jeffreys Moseley) (23 ноември 1887 – 10 август 1915) е британски физик, един от основоположниците на рентгеновата спектроскопия. Неговият принос към физиката е свързан с утвърждаването на понятието за атомен номер. Законът на Мозли подрежда химичните елементи от Периодичната система в логичен ред въз основа на техните физически свойства.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Уеймът в английското графство Дорсет в семейството на Хенри Нотидж Мозли, професор по анатомия и физиология в Оксфордския университет.[1]

Обучение[редактиране | edit source]

Учил е в именития Итънски колеж.[2] През 1906 година се записва в Тринити колидж на Оксфордския университет и го завършва с бакалавърска степен през 1910 година.

Работа[редактиране | edit source]

Веднага след завършване започнал работа като препаратор по физика под ръководството на Ърнест Ръдърфорд в Манчестърския университет.[3] През ноември 1013 година след като отказал предложената му от Ръдърфорд стипендия той се завърнал в Оксфорд, където имал на разположение лаборатория, но без финансова подкрепа.[4]

Ранна смърт[редактиране | edit source]

След началото на Първата световна война Мозли е изпратен на фронта като инженер и загива на 27 годишна възраст в турския град Галиполи на 10.08.1915 г..[5][6][7][8]

Научни постижения[редактиране | edit source]

През 1913 г. Мозли извършва серия експерименти по измерване на рентгеновите спектри на различни химични елементи (най-вече метали) като използва метода на дифракция от кристали. Това е на практика първото прилагане на метода на рентгеновата спектроскопия във физиката, при която дължините на вълните на рентгеновите лъчи се определят чрез закона на Браг. Мозли установява, че съществува систематична математическа зависимост зависимост между честотата на спектралните линии на характеристичното рентгеново излъчване и атомния номер на излъчващия химичен елемент. Закономерността е наречена в чест на откривателя си Закон на Мозли. Това фундаментално откритие изиграва огромно значение за установяването на физическия смисъл на Периодичната система на Менделеев и атомните номера и за потвърждение на верността на планетарния модел на атома. По думите на американския учен Робърт Миликан откритието на Мозли „винаги ще бъде едно от десетте най-блестящи по замисъл, изящество на изпълнението и информативност в историята на науката”[9].

През 1913 г. той създава и представя исторически първия радиоизотопен източник на електрическа енергия (атомната батерия Beta Cell), представляваща стъклена сфера, посребрена отвътре, в центъра на която на изолиран електрод е разположен радиев източник на йонизираща радиация. Електроните, които се излъчват при бета-разпада, създават потенциална разлика между сребърния слой на сферата и електрода с радиевата сол.

През 1914 г. Мозли публикува статия, в която прави извод, че между елементите алуминий и злато в Периодичната таблица трябва да има 3 (както се оказва по-късно — 4) елемента.

Според мнението на много учени Мозли би могъл да има огромен принос в разбирането на атомната и ядрената физика, ако не беше загинал в Първата световна война. Айзък Азимов казва за него след смъртта му:

От гледна точка на това, което той би могъл да постигне, неговата смърт е може би най-голямата единична загуба във Войната за цялото човечество.

През 1962 г. Нилс Бор отбелязва:

Знаете ли, че работата на Ръдърфорд по атомните ядра в началото не е била вземана на сериозно. Днес ние не го разбираме, но тогава никой не я е разглеждал сериозно. Никъде не е спомената. Обратът идва с откритието на Мозли.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Brief biography of Moseley, in The Hutchinson Dictionary of Scientific Biography
  2. John L. Heilbron. The Work of H. G. J. Moseley. // Isis 57 (3). 1966. DOI:10.1086/350143. с. 336–364.- JSTOR article; permission required
  3. Brief biography, Henry Moseley X-Ray Imaging Facility
  4. Heilbron 1974, с. 95
  5. Ernest Rutherford, "Moseley, Henry Gwyn Jeffreys", in Oxford Dictionary of National Biography, http://www.oxforddnb.com/article/35125 .
  6. Isaac Asimov (1972), Asimov's Biographical Encyclopedia of Science and technology, New York: Doubleday, p. 921. ISBN 0-385-17771-2.
  7. Asimov, Isaac. Asimov's Biographical Encyclopedia of Science and Technology. New York, Doubleday and Company, 1972. ISBN 0-385-17771-2. с. 921.
  8. Smoot, Robert C. и др. Chemistry: a modern course. Charles E. Merrill Publishing Co., 1983. ISBN 0-675-07160-7. с. 195.
  9. [1] Мозли, Генри — Википедия

Външни препратки[редактиране | edit source]