Фридрих Август Кекуле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Кекуле
немски химик
Фридрих Кекуле 
Роден: 7 септември 1829
Дармщат, Германия
Починал: 13 юли 1896
Бон, Германия

Фридрих Август Кекуле фон Страдониц (нем. Friedrich August Kekulé von Stradonitz) е немски химик, един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения. В някои български текстове името му може да се срещне като Фредерик Кекуле.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в благородническо бохемско семейство на 7 септември 1829 г. в Дармщат, Германия. В юношеска възраст се интересува от архитектура, като дори започва да следва архитектура в университета в Гисен. Интересът към химията се запалва след прослушването на лекционен курс воден от Юстус фон Либих в дармщатското висше техническо училище. Кекуле започва да изучава химия при Либих през 1849 г., но по-късно се премества в Париж при Жан Батист Дюма, Шарл Вюрц и Шарл Жерар. Веднага след завръщането си в Германия, Фридрих Кекуле основава неголяма химическа лаборатория в Хайделберг. Кекуле става доцент в университета в Хайдалберг (1856-1858), а по-късно и професор в Гентския университет (1858-1865). От 1865 г. до края на живота си заема професорска длъжност в университета в Бон. Фридрих Кекуле почива на 13 юли 1896 г. в Бон, Германия.

Научни интереси[редактиране | edit source]

Научните интереси на Кекуле са основно в областта на органичната и теоретичната химия. Фридрих Кекуле се счита за първият химик получил тиооцетна киселина (1854 г.) и гликолева киселина (1856 г.) . Той изучава строежа на редица въглеводороди, като през 1865 г. предлага структурната формула на един от основните въглеводороди - бензен [1]. През 1857 г. Кекуле постулира, че елемента въглерод е четиривалентен. Всъщност, преди това Уилям Одлинг (1829-1921) е направил предположение за четиривалентността на въглерода в рамките на лекция, четена в Кралския Институт през 1855 във Великобритания, на която Кекуле може и да е присъствал. В своята експериментална работа, Кекуле получава и изучава халогено-, нитро-, амино- и карбокси- производни на бензена, с което доказва еквивалентността на водородните атоми в структурата на бензена.

Откритието на структурата на бензена, по думите на самия Кекуле е станало след сън в който змия е захапала своята опашка - широко използван символ в редица култури, познат като Уроборос. Този сън идва след години на упорито изучаване на същността на въглерод-въглеродната връзка. Кекуле твърди, че е разрешил проблема с едновременното свързване на четири атома към един атом въглерод. Докато това твърдение е добре документирано и признато, през 20-те години на XX в. биограф на Кекуле стига до извода, че хипотезата за четиривалентността на въглеродния атом е повлияна от по-ранните работи на Арчибалд Скот Купър (1831-1892). Известно е още, че австрийския химик - Джоузеф Лошмид (1821-1895) е предложил циклична структура на безена (както и на други циклични системи) през 1861 г., но не е доказал верността на предложената структура.

През 1895 г., Кекуле получава от кайзер Вилхем II благородническата титла "фон Страдониц". Причината за това име е семейното владение на Страдонице, (Бохемия) в по-стари времена. Няколко години подред Фридрих Кекуле е бил президент на немското химическо общество. Той е и един от основните организатори на Международния конгрес на химиците в Карлсруе през 1860 г. От първите пет нобелови награди за химия, три са спечелени от студенти (Якоб Вант Хоф, Адолф Байер и Емил Херман Фишер) на Кекуле.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. F. A. Kekulé. .. // Bull. Soc. Chim. 3. 1865. с. 98.