Фридрих Август Кекуле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фридрих Кекуле
Friedrich August Kekulé von Stradonitz
немски химик

Роден
Починал
13 юли 1896 г. (66 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област химия
Учил при Юстус фон Либих, Жан Дюма, Шарл Вюрц, Шарл Жерар
Работил в Хайделбергски университет;
Гентски университет;
Бонски университет
Видни студенти Якоб Вант Хоф, Адолф фон Байер, Емил Фишер
Повлиян Юстус фон Либих
Фридрих Август Кекуле в Общомедия

Фридрих Август Кекуле фон Страдониц (на немски: Friedrich August Kekulé von Stradonitz) е германски химик, един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения. В някои български текстове името му може да се срещне като Фредерик Кекуле.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 септември 1829 година в Дармщат, Германия, в благородническо бохемско семейство. В юношеска възраст се интересува от архитектура, като дори започва да следва архитектура в Университета в Гисен. Интересът към химията се запалва след прослушването на лекционен курс воден от Юстус фон Либих в Дармщатското висше техническо училище. Кекуле започва да изучава химия при Либих през 1849 г., но по-късно се премества в Париж при Жан Батист Дюма, Шарл Вюрц и Шарл Жерар.

Веднага след завръщането си в Германия, Фридрих Кекуле основава неголяма химическа лаборатория в Хайделберг. Става доцент в Университета в Хайдалберг (1856 – 1858), а по-късно и професор в Гентския университет (1858 – 1865). От 1865 г. до края на живота си заема професорска длъжност в Университета в Бон.

Няколко години подред Кекуле е президент на Немското химическо общество. Той е и един от основните организатори на Международния конгрес на химиците в Карлсруе през 1860 г.

От първите пет Нобелови награди за химия, три са спечелени от студенти на Кекуле – Якоб Вант Хоф, Адолф фон Байер и Емил Херман Фишер.

През 1895 г. получава от кайзер Вилхелм II благородническата титла „фон Страдониц“. Причината за това име е семейното владение на Страдонице (Бохемия) в по-стари времена.

Умира на 13 юли 1896 г. в Бон на 66-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните интереси на Кекуле са основно в областта на органичната и теоретичната химия. Считан е за първият химик, който получава тиооцетна киселина (1854) и гликолева киселина (1856).

Кекуле изучава строежа на редица въглеводороди, като през 1865 г. предлага структурната формула на един от основните въглеводороди – бензен.[1] През 1857 г. постулира, че елемента въглерод е четиривалентен. Преди това Уилям Одлинг (1829 – 1921) прави предположение за четиривалентността на въглерода в рамките на лекция, четена в Кралския Институт на Великобритания през 1855, на която Кекуле може и да е присъствал.

В своята експериментална работа, Кекуле получава и изучава халогено-, нитро-, амино- и карбокси- производни на бензена, с което доказва еквивалентността на водородните атоми в структурата на бензена.

Откритието на структурата на бензена, по думите на самия Кекуле, е станало след сън, в който змия е захапала своята опашка – широко използван символ в редица култури, познат като Уроборос. Този сън идва след години на упорито изучаване на същността на въглерод-въглеродната връзка. Кекуле твърди, че е разрешил проблема с едновременното свързване на четири атома към един атом въглерод. Докато това твърдение е добре документирано и признато, през 20-те години на XX век биограф на Кекуле стига до извода, че хипотезата за четиривалентността на въглеродния атом е повлияна от по-ранните работи на Арчибалд Скот Купър (1831 – 1892). Известно е още, че австрийския химик – Джоузеф Лошмид (1821 – 1895) е предложил циклична структура на бензена (както и на други циклични системи) през 1861 г., но не доказва верността на предложената структура.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. F. A. Kekulé. .. // Bull. Soc. Chim. 3. 1865. с. 98.