Лимонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лимонит
LimoniteUSGOV.jpg
Общи
Категория аморфен, минералоид
Формула
(повтаряща се единица)
FeO(OH)·nH2O
Класификация на Щрунц некласифициран
Характеристики
Цвят различни отенъци на кафяво и жълто
Цепителност няма
Лом неравен
Твърдост по Моос 4 – 5½
Блясък земен
Цвят на чертата жълто-кафява
Прозрачност матов
Специфично тегло 2,9 – 4,3
Плътност 2,7 – 4,3 g/cm3
Източници [1][2][3]
Лимонит в Общомедия
Лимонит, който бива отлаган от рудодобивно оттичане.
Галенит с лимонит.

Лимонитът е желязна руда, съставена от смес от хидратиран железен(III) оксид-хидроксид в различна композиция. Общата формула често се изписва като FeO(OH)·nH2O, въпреки че това не е изцяло точно, тъй като съотношението на оксид към хидроксид може да варира в широки граници. Лимонитът е един от двете основни железни руди заедно с хематита и се добива за производство на желязо от поне 2500 г. пр.н.е.[4][5]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на лимонита произлиза от гръцката дума за ливада (λειμών), в алюзия със срещането му като блатна желязна руда в ливади и блата. В кафявата си форма понякога е наричан кафяв хематит или кафява желязна руда. В ярко жълтата си форма понякога е наричан лимонен камък или жълта желязна руда.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лимонитът е относително плътен със специфично тегло, вариращо от 2,7 до 4,3.[6] Има различни светове, от ярко лимоново жълто до сиво-кафяво. Цветът на чертата на лимонита върху необработен порцелан е винаги кафеникав, характеристика, която го отличава от хематита с червена черта или от магнетита с черна черта. Твърдостта му по скалата на Моос е променлива, но обикновено е в диапазона 4 – 5,5.[6]

Въпреки че първоначално е определен като един минерал, днес лимонитът се счита за смес от сходни хидратирани минерали на железен оксид, сред които гьотит, акаганеит, лепидокрокит и ярозит. Индивидуалните минерали в лимонита могат да образуват кристали, но лимонитът не образува такива, въпреки че някои образци могат да покажат влакнеста или микрокристална структура[7] и лимонитът често се среща в сгъстени форми или в досег със земни маси. Поради аморфната си природа и находища в хидратирани райони, лимонитът често се проявява като глина. Все пак, съществуват псевдоморфози на други минерали като пирит.[6] Това означава, че химическата ерозия трансформира кристалите на пирита в лимонит чрез хидратиране на молекулите, но външната форма на пиритените кристали остава. Лимонитени псевдоморфози се образуват и от други железни оксиди като хематит и магнетит, от карбоната сидерит и от силикати, богати на желязо, като алмандин.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Лимонитът обикновено се образува от хидратацията на хематит и магнетит, от оксидацията и хидратацията на сулфидни минерали, богати на желязо, и химическа ерозия на други минерали, богати на желязо, като оливин, пироксен, амфибол и биотит. Често е основният компонент в латеритните почви. Също така, често се отлага при оттичащите потоци от рудодобивни действия.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Едно от първите приложения на минерала е като пигмент. Жълтата му форма произвежда охра, покрай която Кипър става известен,[8] докато по-тъмните форми дават по-земни окраски. Печенето на лимонит го променя леко до хематит, произвеждайки червена охра.[9]

Блатна желязна руда и лимонитови глини се добиват като източник на желязо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Докато първата желязна руда е най-вероятно метеоритно желязо, а хематитът е доста по-лесен за топене, в Африка, където са намерени първите доказателства за желязна металургия, лимонитът е най-често срещаната желязна руда. Развиват се сложни системи, най-вече в Танзания, за преработка на лимонит.[10] Въпреки това, хематитът и магнетитът остават предпочитани руди, когато топенето става в плитки пещи и едва с развиването на доменните пещи през 1 век пр.н.е. в Китай[11] и около 1150 г. от н.е. в Европа[12] лимонитът бива използван с най-голяма полза.

Що се отнася до употребата на кафявата руда като пигмент, това е един от най-ранно използваните от човека материали и може да бъде видян в новокаменни пещерни рисунки и пиктограми.[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Limonite mineral information and data.. //
  2. Mineral 1.0: Limonite. //
  3. LIMONITE (Hydrated Iron Oxide). //
  4. MacEachern, Scott (1996) "Iron Age beginnings north of the Mandara Mountains, Cameroon and Nigeria" с. 489–496 In Pwiti, Gilbert and Soper, Robert (editors) (1996) Aspects of African Archaeology: Proceedings of the Tenth Pan-African Congress University of Zimbabwe Press, Harare, Zimbabwe, ISBN: 978-0-908307-55-5
  5. Diop-Maes, Louise Marie (1996) "La question de l'Âge du fer en Afrique" („The question of the Iron Age in Africa“) Ankh 4/5: с. 278–303
  6. а б в Northrop, Stuart A. (1959) „Limonite“ Minerals of New Mexico (revised edition) University of New Mexico Press, Albuquerque, New Mexico, с. 329–333
  7. Boswell, P. F. and Blanchard, Roland (1929) „Cellular structure in limonite“ Economic Geology 24(8): с. 791–796
  8. Constantinou, G. and Govett, G. J. S. (1972) „Genesis of sulphide deposits, ochre and umber of Cyprus“ Transactions of the Institution of Mining and Metallurgy" 81: с. 34–46
  9. Heckel, George B. (1910) „Iron Oxide Paints“ Paint, oil and drug review 50(4): pp. 14–21, с. 14
  10. Schmidt, Peter and Avery, Donald H. (22 September 1978) "Complex Iron Smelting and Prehistoric Culture in Tanzania" Science201(4361): с. 1085–1089
  11. Wagner, Donald B. (1999) "The earliest use of iron in China" pp. 1–9 In Young, Suzanne M. M. et al. (editors) (1999) Metals in Antiquity Archaeopress, Oxford, England, ISBN:978-1-84171-008-2
  12. Jockenhövel, Albrecht et al. (1997) "Archaeological Investigations on the Beginning of Blast Furnace-Technology in Central Europe" Abteilung für Ur- und Frühgeschichtliche Archäologie, Westfälische Wilhelms-Universität Münster; abstract published as: Jockenhövel, A. (1997) „Archaeological Investigations on the Beginning of Blast Furnace-Technology in Central Europe“ pp. 56–58 In Crew, Peter and Crew, Susan (editors) (1997) Early Ironworking in Europe: Archaeology and Experiment: Abstracts of the International Conference at Plas Tan y Bwlch 19 – 25 Sept. 1997 (Plas Tan y Bwlch Occasional Papers No 3) Snowdonia National Park Study Centre, Gwynedd, Wales
  13. Wilford, John Noble (13 October 2011) "In African Cave, Signs of an Ancient Paint Factory" The New York Times; hardcopy published 14 October 2011 under title „African Cave, Ancient Paint Factory Pushes Human Symbolic Thought ‘Far Back’“ New York edition page A-14