Гьотит
| Гьотит | |
 Гьотит | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | Оксиди |
| Формула | α-Fe3+O(OH) |
| Класификация на Щрунц | 4.FD.10 |
| Класификация на Дана | 6.1.1.2 |
| Кристална симетрия | Гроздовидна или кубична |
| Характеристики | |
| Цвят | Кафяв, червен, оранжев и в по-редки случаи лилав, шамфастъковозелен, син или сребърен |
| Кристална система | Орторомбична |
| Лом | Стъклен и перлен |
| Твърдост по Моос | 5 - 5,5 |
| Блясък | Диамантен, копринен |
| Цвят на чертата | Жълтеникавокафява |
| Прозрачност | полупрозрачен до непрозрачен |
| Плътност | 4243,77 kg/m³ |
| Блясък (полиран) | Относително лесно |
| Гьотит в Общомедия | |
Гьотитът или гетитът е минерал и желязна руда.[1][2] Формулата му е α-FeOOH или FeO (OH).[3] Съдържа 62,9% желязо. В химията се нарича хидратиран железен оксид. Цветът му е черен, оранжев, червен, кафяв и жълта охра или в по-редки случаи е разноцветен. Твърдостта на гьотита е 5,0 – 5,55 по скалата на Моос. Има блясък, а цветът на чертата му е жълтеникавокафяв. Полупрозрачен е и решетъчната му система е орторомбична.
Кръстен е на поета Йохан Волфганг фон Гьоте през 1806 г. по предложение на немския учен Йохан Ленц от минераложката комисия.[3]
Гьотитът оцветява и минерали като яспис и калцит (оцветяват се в червено). Образува се в хидротермални находища. Присъства в кварцит и авантюрин.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е по много места по света, включително и в България (находище Кремиковци).[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ гетит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 11 септември 2025.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. ГЕТИТ // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 197.
- 1 2 Костов-Китин, Владислав. Гьотит Goethite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 204 – 206.
- ↑ Тодоров, Тодор. гьотит // Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 44.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 189 – 192.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 240 – 242.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 184.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 115, 116.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Goethite Mineral Data // Mineralogy Database. Посетен на 14 септември 2025. (на английски)
- Goethite // mindat. Посетен на 14 септември 2025. (на английски)
