Гьотит
| Гьотит | |
 Гьотит | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | Оксиди |
| Формула (повтаряща се единица) | α-Fe3+O(OH) |
| Класификация на Щрунц | 4.FD.10 |
| Класификация на Дана | 6.1.1.2 |
| Кристална симетрия | Гроздовидна или кубична |
| Характеристики | |
| Цвят | Кафяв, червен, оранжев и в по-редки случаи лилав, шамфастъковозелен, син или сребърен |
| Кристална система | Орторомбична |
| Лом | Стъклен и перлен |
| Твърдост по Моос | 5 - 5,5 |
| Блясък | Диамантен, копринен |
| Цвят на чертата | Жълтеникавокафява |
| Прозрачност | полупрозрачен до непрозрачен |
| Блясък (полиран) | Относително лесно |
| Гьотит в Общомедия | |
Гьотитът е желязна руда. Формулата му е α-FeOOH или FeO (OH).[1] Съдържа 62,9% желязо. В химията се нарича хидратиран железен оксид. Цветът му е черен, оранжев, червен, кафяв и жълта охра или в по-редки случаи е разноцветен. Твърдостта на гьотита е 5,0 – 5,55 по скалата на Моос. Има блясък, а цветът на чертата му е жълтеникавокафяв. Полупрозрачен е и решетъчната му система е орторомбична.
Кръстен е на поета Йохан Волфган фон Гьоте през 1806 г. по предложение на немския учен Йохан Ленц от минераложката комисия.
Гьотитът оцветява и минерали като яспис и калцит (оцветяват се в червено). Образува се в хидротермални находища. Присъства в кварцит и авантюрин.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Гьотит Goethite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 204.
Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.