Направо към съдържанието

Стопанска академия "Димитър А. Ценов"

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“
Висше търговско училище „Д. А. Ценов“
D. A. Tsenov Academy of Economics in Svishtov
Девиз„Традиции и иновации“
Основан1936 г.
Виддържавен
Ректордоц. д-р Марин Маринов
МестоположениеСвищов, Велико Търново, България
Сайтuni-svishtov.bg
43.6207° с. ш. 25.3441° и. д.
Свищов
Местоположение в Свищов
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Общомедия

Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е държавно висше икономическо училище в Република България.

Висшето училище носи следните имена (винаги с името на основния си дарител Димитър Апостолов Ценов):[1]

  • от 1936 г.: Висше търговско училище „Д. А. Ценов“;
  • от 1945 г.: Висше училище за стопански и социални науки „Д. А. Ценов“;
  • от 1952 г.: Висш финасово-стопански институт „Д. А. Ценов“;
  • от 1995 г.: Стопанска академия „Д. А. Ценов“.

Във висшето училище работят над 180 професори, доценти, асистенти и сътрудници. Те обучават над 6000 български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма.

Съвместно с други висши училища, Стопанската академия участва в проекти по програми на Европейския съюз, в проекти на международни фондове за научни изследвания, в междууниверситетски мрежи за обучение и многонационални проекти за сътрудничество и изграждане на капацитет в областта на висшето образование.

Измежду възпитаниците на СА „Д. А. Ценов" през изминалите години са водещи финансисти и банкери, експерт-счетоводители, застрахователи, мениджъри, търговци, информатици, маркетолози, контрольори, анализатори, плановици и статистици.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на Висшето търговско училище в Свищов има своите корени във възрожденската история на града. През Възраждането градът се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е огнище на дарителски традиции в полза на народния възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа.[3]

Това разгаря още по-силно парещата жар за обновяване. „Великият пламен“ на любородието, възрожденският ентусиазъм раждат благородната дарителска традиция за нуждите на образованието. В „Цариградски вестник“ от юли 1858 г. четем: „... как се слави Свищов град, както наричат столица на учението в България!“ Между имената на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България.[3]

През 1891 г. в Свищов функционира Държавно търговско и трикласно училище, което осигурява на учениците си гимназиално право спрямо военната повинност.[4]

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов“ с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки.“ (Държавен вестник, бр. 200, 5.09.1936 г.).[3]

Стопанска академия

Ректор и академично ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Доц. Марин Маринов

На 18 март 2024 г. за ректор на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" през управленския мандат 2024-2028 г. е избран доц. д-р Марин Маринов от катедра "Финанси и кредит". Доц. Марин Маринов е семеен с две дъщери. Средно образование завършва в родния си град Тетевен през 1997 г. с профил „мениджнънт”. През 2001 г. завършва бакалавърска степен в специалност „Финанси и кредит”, а през 2002 г. се дипломира в ОКС „магистър”, спец. „Финанси”. В периода 2003-2006 е редовен докторант към катедра „Финанси и кредит”. През  2007 г. с Решение на Висшата атестационна комисия му е присъдена научна и образователна степен „доктор” по икономика. От 2011 г. е доцент в катедра „Финанси и кредит” при СА „Д. А. Ценов” – Свищов. В управленския мандат 2020-2024 г. e финансов директор на Стопанската академия. Бил е и консултант на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика. Има над 55 научни публикации (монографии, студии, научни статии и доклади, учебници и учебни пособия, онлайн учебни курсове) и множество участия в научно-изследователски и инфраструктурни проекти.

Заместник-ректори на Свищовската академия за мандата 2024-2028 г. са съответно:

  • проф. Атанас Атанасов с ресор „Научно-изследователска дейност и развитие на кадрите”;
  • доц. Светослав Илийчовски с ресор „Учебна дейност и акредитация“;
  • доц. Здравко Любенов с ресор "Международното сътрудничество, студентската политика, институционалните комуникации и продължаващото обучение".

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Днес в структурата на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" влизат четири факултета - "Мениджмънт и маркетинг", "Производствен и търговски бизнес", "Стопанска отчетност" и "Финанси".

Доц. Ваня Григорова

Факултет "Мениджмънт и маркетинг" е създаден 1991 г. с решение на Общото събрание на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" от 24.10.1991 г. с цел постигане на по-добра организация и управляемост на процесите на преминаване към новите образователни степени: професионален бакалавър, бакалавър, магистър и доктор. Във факултета се обучават студенти в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение. В структурата му влизат катедрите "Бизнес информатика", "Маркетинг", "Международни икономически отношения", "Мениджмънт" и "Стратегическо планиране". Декан на факултета за мандат 2024-2028 г. е доц. д-р Ваня Григорова.

Проф. Любчо Варамезов

Факултет “Производствен и търговски бизнес”, е създаден с решение на Общото събрание на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" от 24.10.1991 г., а неговият академичен състав е определен със Заповед на Ректора № 857/04.ХІ.1991 г. В структурата му влизат катедрите "Аграрна икономика", "Икономика и управление на туризма", "Индустриален бизнес и предприемачество", "Социални и правни науки" и "Търговски бизнес". Декан на факултета за мандат 2024-2028 г. е проф. д-р Любчо Варамезов.

Доц. Маргарита Шопова

Факултет "Стопанска отчетност" е създаден през 1953 г. с наименованието "Счетоводен" съгласно Указ на ПНС N 289 и Закона за висшето образование от 1953 година. По-късно, с оглед да се отрази по-пълно характерът и съдържанието на включените във факултета специалности, той се преименува в "Отчетно-икономически". С Решение на Общото събрание на Академията от 24.10.1991 г. факултетът се преименува във факултет "Стопанска отчетност". В структурата му влизат катедрите "Контрол и анализ на стопанската дейност", "Статистика и приложна математика", "Счетоводна отчетност" и "Физическо възпитание и спорт". Декан на факултета за мандат 2024-2028 г. е доц. д-р Маргарита Шопова.

Доц. Румен Ерусалимов

Факултет "Финанси" е създаден през 1953 г. с Указ № 289/20.08.1953 г. на Президиума на Народното събрание относно разпределение и прегрупиране на специалностите във ВФСИ в два факултета: Финансово-статистически и Счетоводен. В сегашняи си вид факултет “Финанси” функционира от 1991 г. В неговата структурата влизат катедрите "Застраховане и социално дело", "Обща теория на икономиката", "Финанси и кредит" и "Чуждоезиково обучение". Декан на факултета за мандат 2024-2028 г. е доц. д-р Румен Ерусалимов.


Бакалавърски специалности[редактиране | редактиране на кода]

В ОКС „бакалавър” Стопанска академия „Д. А. Ценов” предлага 21 специалности в областта на финансите, счетоводството, застраховането, социалното дело, туризма, предприемачеството, мениджмънта, търговията, маркетинга, международните икономически отношения, бизнес информатиката, бизнес статистиката, финансовия контрол и др. Две от бакалавърските специалности са на английски език, а три са по споразумения за двойна диплома с чуждестранни университети. Пълен и актуален списък ма специалностите от ОКС „бакалавър” е публикуван на интернет адрес www.uni-svishtov.bg/kskb, на който могат да бъдат подадени и документи за кандидатстване. Приемът в бакалавърската степен на Свищовската академия се осъществява: след положен кандидатстудентски изпит по математика, икономика, икономическа география на България или чужд език; с оценка от държавен зрелостен изпит, проведен след 2008 г.; с пренесена оценка от успешно положен кандидатстудентски изпит в друго висше училище; с оценка от национални или международни олимпиади; със сертификат от участие в национални ученически състезания, проведени от СА „Д. А. Ценов”. Сред основните предимства за свищовските студенти са модерното обучение в академичен град, социално ориентираните семестриални такси, съвременната материална база, реновираните общежития с изгодни условия за настаняване, стипендиите от университетската фондация и широките възможности за международна мобилност.

Магистърски програми[редактиране | редактиране на кода]

Свищовската академия предлага 35 магистърски програми във всички актуални области на съвременната икономика за завършили икономически и неикономически специалности, както и програми за завършили ОКС „професионален бакалавър”. От тях три са на английски език, а една програма се осъществява по споразумение за двойна диплома с чуждестранен университет. Пълен списък и подробно описание на магистърските програми са поместени на интернет адрес www.uni-svishtov.bg/kskm. Обучението в ОКС „магистър” се провежда по удобен за студентите график при гъвкава и разсрочена схема за заплащане на семестриалните такси.

Докторски програми[редактиране | редактиране на кода]

В образователната и научна степен „доктор” Стопанската академия предлага обучение по 16 акредитирани докторски програми, кaто 12 от тях се предлагат и на чужд език. Обучението за докторска степен се осъществява по държавна поръчка в редовна и задочна форма, и срещу заплащане в редовна, задочна и самостоятелна форма. Срокът за обучение в редовна и самостоятелна форма е 3 години, а в задочна форма – 4 години. През последните години обучението за придобиване на ОНС „доктор” в Свищовската академия се радва на засилен интерес не само от страна на току-що напусналите студентските скамейки млади хора, но и от страна на представители на практиката и водещи наши икономически експерти.

Лидер в дистанционното обучение[редактиране | редактиране на кода]

Стопанска академия „Димитър А. Ценов” е едно от първите висшите училища в България, които въвеждат пълнофункционално дистанционно обучение още през 1999 г. и досега чрез тази форма е дипломирала над 30 хил. студенти от България и чужбина. Според философията на организиране на учебния процес в дистанционна форма, обучението е съобразено с потребностите на образователния пазар от гъвкавост и все по-динамичния живот на студентите. През 2008 г. по време на Байт Експо Висшето училище получава специална награда на Microsoft именно за неговата система за дистанционно обучение. Днес Свищовската академия предлага дистанционно обучение по 15 бакалавърски специалности и 35 магистърски програми. СА „Д. А. Ценов” се нарежда на първо място в България по брой пълнофункционални дистанционни курсове, осигурени с дигитализирани учебни материали в платформата за електронно обучение dl.uni-svishtov.bg.

Основните предимства на дистанционното обучение в СА „Д. А. Ценов” са неговата гъвкавост, високата му дигитализация, разсрочените схеми на заплащане на таксите, максимално удобният и съкратен график на обучение, включените в семестриалната такса учебни материали и  провеждането на семестриалните изпити в изцяло в електронна среда. Всичко това прави дистанционното обучение на Свищовското висше училище много атрактивен и конкурентен образователен продукт.

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър А. Ценов

Свищовецът Димитър Ценов е духовна рожба на Възраждането. Неговата личност се откроява между възрожденските дейци с човешки и граждански добродетели: скромност и честност, мечтателност и прагматизъм, многостранни интереси и богата култура, трудолюбие, мъдрост и несломима Воля, родолюбие, нравствен аристократизъм и хуманност.[5]

Паметник на Димитър Ценов

Димитър Ценов създава мащабна и блестяща стопанска кариера като предприемач, търговец, акционер и има сериозен принос за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Той е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ и получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги.[5]

Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На 1 септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем:

„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“.[5]
Проф. Димитър Бъров (1887 – 1961)

Димитър Бъров е първият ректор на Висшето търговско училище в Свищов. Той е един от изпълнителите на завещанието. Завършва право във Франция и 15 години работи като ректор, организатор, преподавател и научен труженик с амбицията да създаде училище от европейски тип със здрави научни и преподавателски традиции.[6]

Акад. Георги Данаилов (1872 – 1939)

Заедно с проф. Бъров, Георги Данаилов ревностно съдейства за осъществяване на Завещанието. Учил в Русия, Германия, Австрия, той работи всеотдайно като помощник на ректора, преподавател и изследовател. Георги Данаилов е учен с европейско признание.[6]

Проф. Господин Тошев (1893 – 1974)

Господин Тошев учи в Париж, Марсилия и Берлин. Той е секретар на Комисията за реализиране на дарението в Свищов. От 1936 г. е преподавател и незаменим помощник на първия ректор. Проф. Тошев е високообразована колоритна личност с богата култура, учен от европейска величина и работи за утвърждаване на Висшето търговско училище като образец на академичност.[6]

Акад. проф. Иван Стефанов (1899 – 1980)

Иван Стефанов завършва висшето си образование в Хумболтовия университет в Германия с докторат по статистика. От 1937 г. работи във Висшето търговско училище и има изключителни заслуги за формиране на европейски университетски стил на преподавателска и научноизследователска дейност.[6]

Акад. проф. Атанас Бешков (1896 – 1964)

Атанас Бешков получава висше търговско образование в Германия и завършва с отличие Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност география. От 1937 г. е назначен във Висшето търговско училище. Той е ревностен радетел за развитието и укрепването авторитета на училището, пример за свързване на теорията с практиката.[6]

Проф. Васил Ранков (1905 – 1979)

Васил Ранков завършва висше образование в Германия и работи във Висшето търговско училище от 1938 г. Той е учен с многостранни интереси и богат научен потенциал, съдейства за създаване на Свищовската школа в областта на икономическата наука.[6]

Член-кор. проф. Тодор Владигеров (1898 – 1977)

Тодор Владигеров учи и получава научна степен „доктор по стопанските и социални науки“ в Германия, обогатява научната си подготовка в Париж, работи десет години в Хумболтовия университет и още от 1938 г. пренася европейски стил на работа в новосъздаденото висше училище в Свищов. Инициатор е за създаването на първото в България икономическо списание „Народостопански архив“ и е негов редактор. Проф. Владигеров създава катедра „Политическа икономия“ като образцов научен център.[6]

Акад. Никола Михов (1877 – 1952)

Родоначалникът на българската библиография получава висше образование във Виена и Брюксел. Той е ерудирана личност с енциклопедични знания. Две десетилетия обогатява научната си и естетическа култура в библиотеките на Европа. Плодотворни са 14-те му години дейност във висшето училище в Свищов. Акад. Михов урежда библиотеката на Висшето търговско училище по европейски образец, проявява се като отзивчив и полезен наставник на младите кадри при техните научни изследвания.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]