Анастасия Головина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастасия Головина
български лекар и психиатър
Anastasia Golovina Nicolau.jpg
Родена
Починала
5 март 1933 г. (82 г.)
Снимка от 80-годишния юбилей на д-р Головина, Варна, 1930 г. На снимката са: седнали от ляво на дясно – д-р Ганев, д-р Шишков, неизв., неизв., д-р Божков, д-р Пискюлиев, Варненски и Преславски митрополит Симеон, д-р Анастасия Головина, епископ Андрей, д-р Недялков, д-р Попов и д-р Скорчев; сред гостите на втория ред – прави са: д-р Хаджолян, В. Пашев, зъболеракарите Папазян, Моллов и Кр. Пашев, акушерките Аврамова и Спасова, Юрий Головин (неин син), д-р Мишин и Люба Свракова.

Анастасия Ангелова Николова по мъж Головина е бесарабска българска лекарка и психиатърка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град Кишинев в семейството на бивш кмет на Кишинев. Завършва френски колеж в родния си град, а след това започва да работи като стенографка, за да може да се издържа, тъй като баща ѝ умира. Събира пари и заминава за Цюрих да учи медицина. Там поради участие в движение на руски студенти-революционери е принудена да напусне и продължава образованието си в Париж до завършването му през 1879 г. Докторската теза, която защитава в Сорбоната, е на тема „Хистологично проучване на стените на артериите“ и тази теза предизвиква възхищението на Жан Шарко. След това се завръща в България и започва да работи на различни места като в Търновската общинска здравна служба, училищен лекар в 1-ва Софийска девическа гимназия, ординатор в Александровска болница. През 1887 г. работи във Варна, година по-късно в Пловдив, а от 1889 до 1893 г. отново във Варна оглавява психиатрично отделение. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[1] като лекуващ лекар във Варна. Член е на Варненското археологическо дружество и на женското благотворително дружествово „Милосърдие“. Основател и председател е на клона на Съюза за закрила на децата в града. През 1922 г. за заслуги към делото на Българския Червен кръст е наградена с почетния знак на дружеството.[2]

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Головина се интересува от теми като условията и начина на живот за възникване на душевни болести и други. Занимава се с описание на болести като идиотия, налудност за величие, социална деменция, Хънтингтънова хорея и други. Нейни са нововъведенията в България, свързани с аутопсията на починалите за уточнявате и потвърждаване на причината за смърт.[1] Тя е автор на множество научни и научнопопулярни статии в областта на медицината, публикувани в български и чуждестранни списания.[2]

Дарителство[редактиране | редактиране на кода]

Развива широка обществена и благотворителна дейност. През 1915 г., като член на настоятелството и председател на женското благотворително дружествово „Милосърдие“, допринася за откриване на приют за възрастни хора и за поддръжка на сиропиталището във Варна. През 1919 г. прави дарение в памет на своя съпруг Александър Фьодорович Головин. То е предназначено за подпомагане на бедни, способни ученици от Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I“. Фондът е образуван на 27 май 1919 г. Управлява се от учителския съвет на гимназията и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Към 1944 г. капиталът му възлиза на 13 350 лв. До 1940 г. от фонда ежегодно се отпускат помощи в размер между 380 и 780 лв. за бедни възпитаници на Варненската мъжка гимназия. Сред подпомогнатите ученици са Тодор Стоичков, Георги Тръпчев, Янаки Ватев, Иван Добрев и др. В периода 1941 – 1943 г. не са предоставени награди. През 1948 г. фондът е закрит.[2]

През 1927 г.подарява къщата си на клона на Съюза за закрила на децата във Варна. В нея е открита здравно-съвещателна станция (детска консултация). В нея се уреждат здравни курсове за ограмотяване на млади момичета и майки, получават голяма помощ от страна на благотворителното дружество „д-р Анастасия Головина“. Дружеството е основано на 12 декември 1933 г., с дейното участие на сина ѝ – Юри Головин. То подпомага с храна и облекла нуждаещите се кърмачета и деца, бедни бременни жени и организира плаж за бедни деца.[2]

В края на живота си прави парично дарение и за училището в Белорезк, Русия, където е учил съпругът ѝ, събира и предава на Историческия отдел на Националната библиотека ценна семейна кореспонденция с княз Александър I и с други политически дейци. Голяма част от специализираната си медицинска литература завещава на Градската библиотека във Варна.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Биография на сайта psychology.org
  2. а б в г д Александър Головин. // daritelite.bg. Посетен на 31 август 2018 г. (на български)