Екатерина Ризова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Ризова
българска общественичка
Родена
1869 г.
Починала
29 юли 1937 г. (68 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
7-о СУ „Свети Седмочисленици“
Семейство
Братя/сестриДимитър Ризов
СъпругДимитър Петков
Деца4 Петко Петков, Никола Петков

Екатерина (Катина) Христова Ризова, по мъж Петкова, е българска общественичка от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1869 година в Битоля във видна българска фамилия. Сестра е на политика, журналист и дипломат Димитър Ризов. Учи в Солунската българска девическа гимназия, след което продължава образованието си в Софийската девическа гимназия. Жени се за стамболовисткия политик Димитър Петков (1857 - 1907), с когото имат двама сина - политиците земеделци Петко Петков (1891 - 1924) и Никола Петков (1893 - 1947) и две дъщери Софка по мъж Краварева, а по-късно Мурдарова (1890 - 1950) и Радка, починала сколо след раждането си в 1887 година.[1] Бракът е неуспешен и Екатерина и Димитър се развеждат на 10 декември 1895 година.[2]

Екатерина Ризова е властна натура, която не остава в сянката на съпруга си и се вписва в обществения и културния живот на София. Председателка е на Софийското македонско женско дружество.[1] Полага усилия за устройването и управлението на Битолското сиропиталище на дружество „Утеха“, приютило сираци от Илинденско-Преображенското въстание. Измолва от министър Михаил Такев 10 000 лева и лично през юни 1908 година посещава родната си Битоля, за да проучи и задоволи нуждите на сиропиталището.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Радоева, Снежана. Димитър Ризов. От Битоля до Берлин (1862 - 1918). София, Парадигма, 2014. ISBN 978-954-326-233-5. с. 23.
  2. Попов, Жеко. Бурният живот на Димитър Петков. „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 101.
  3. Шумлянска, Захария. Какъ се основа, уреди и унищожи Битолското сиропиталище. // Илюстрация Илиндень IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 11.