Църковно право
Църковното право в обективен аспект представлява правото на църквата и правото за църквата. Т.е. това е правна система от разпоредби на християните и относно християните. В субективен аспект църковното право варира в конфесионален мащаб – може да се говори за православно църковно право, католическо църковно право и право на евангелските църкви.
Като цяло в системата на църковното право се различават канонично право и правото на държавата относно църквите.
Правото на държавата относно църквите като част от правната система на държавата и нейното законодателство представлява отрасъл на правото, който има важно значение за църковното право изобщо.1
Източници на църковното право[редактиране | редактиране на кода]
- Правилата на Светите Апостоли – 85 Апостолски канони;
- Каноните на Вселенските събори;
- Каноните на 10 поместни събора;
- Правила на 12 отци на Църквата.
Български църковни юристи[редактиране | редактиране на кода]
Като пръв български църковен юрист се откроява Петър Оджаков – особена негова заслуга е преводът на съчинението на А. Шагуна от румънски – Кратко изложение на каноническото право на едната, свята, събрна и апостолска църква. Първият преподавател по каноническо и църковно право в ЮФ на Софийския университет – 1892 е Марко Балабанов, който е богослов и юрист. От него има запазани литографирани коли, без да е издаден отделен учебник. Следващият преподавател е Стефан С. Бобчев, който през 1919 издава за нуждите на студентите учебника „Каноночиско право“, а през 1927 „Черковно право“. От 1923 г., с откриването на Богословски факултет в СУ, Стефан Цанков преподава Църковно право и Каноническо право. След 1944 г. преподаването на Църковно право в юридическия факултет става невъзможно. Едва през 1995 г. в ЮФ на Пловдивския университет проф. Гълъбина Петрова преподава предмета като изборна дисциплина, след което тя води лекции и в други факултети. В Богословския факултет от 60-те години на миналия век Църковно право се преподава от проф. Радко Поптодоров, като понастоящем титуляр на тази дисциплина е доц. Дилян Николчев.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Правни източници, библиография и четиво[редактиране | редактиране на кода]
- С. С. Бобчев, Черковно право. С., 1927.
- Н. Милаш, Православно църковно право. С., 1904.
- Хр. Въргов, Конституцията на Българската православна църква. История и развой на Екзархийския устав, С. 1920.
- St. Zankow, Die Verfassung der bulgarischen orthodoxen Kirche, Zürich 1918.
- Хр. П. Беров (съст.), Държава и вероизповедания – нормативна уредба на религията и религиозните общности в България, Сиела 2009 (XV + 336 с.) – ISBN 978-954-28-0542-7.
- Г. Петрова, Църква и църковно право в средновековна България, Сиби 2005 (340 с.) – ISBN 9789547304888
- Каноните на св. Православна църква
- The Canons of the Eastern Orthodox Church
- Правосъдие и вероизповедания