Църковно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Църковното право в обективен аспект представлява правото на църквата и правото за църквата. Т.е. това е правна система от разпоредби на християните и относно християните. В субективен аспект църковното право варира в конфесионален мащаб – може да се говори за православно църковно право, католическо църковно право и право на евангелските църкви.

Като цяло в системата на църковното право се различават канонично право и правото на държавата относно църквите.

Правото на държавата относно църквите като част от правната система на държавата и нейното законодателство представлява отрасъл на правото, който има важно значение за църковното право изобщо.1

Източници на църковното право[редактиране | редактиране на кода]

Български църковни юристи[редактиране | редактиране на кода]

Като пръв български църковен юрист се откроява Петър Оджаков – особена негова заслуга е преводът на съчинението на А. Шагуна от румънски – Кратко изложение на каноническото право на едната, свята, събрна и апостолска църква. Първият преподавател по каноническо и църковно право в ЮФ на Софийския университет – 1892 е Марко Балабанов, който е богослов и юрист. От него има запазани литографирани коли, без да е издаден отделен учебник. Следващият преподавател е Стефан С. Бобчев, който през 1919 издава за нуждите на студентите учебника „Канононическо право“, а през 1927 „Черковно право“. От 1923 г., с откриването на Богословски факултет в СУ, Стефан Цанков преподава Църковно право и Каноническо право. След 1944 г. преподаването на Църковно право в юридическия факултет става невъзможно. Едва през 1995 г. в ЮФ на Пловдивския университет проф. Гълъбина Петрова преподава предмета като изборна дисциплина, след което тя води лекции и в други факултети. В Богословския факултет от 60-те години на миналия век Църковно право се преподава от проф. Радко Поптодоров, като понастоящем титуляр на тази дисциплина е проф. дн Дилян Николчев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Правни източници, библиография и четиво[редактиране | редактиране на кода]

  • С. С. Бобчев, Черковно право. С., 1927.
  • Н. Милаш, Православно църковно право. С., 1904.
  • Хр. Въргов, Конституцията на Българската православна църква. История и развой на Екзархийския устав, С. 1920.
  • St. Zankow, Die Verfassung der bulgarischen orthodoxen Kirche, Zürich 1918.
  • Радко Поптодоров, Дилян Николчев. Развитие на църковно-правната наука в България. – Богословска мисъл, кн. 1 – 4, 2004.
  • Хр. П. Беров (съст.), Държава и вероизповедания – нормативна уредба на религията и религиозните общности в България, Сиела 2009 (XV + 336 с.) – ISBN 978-954-28-0542-7.
  • Г. Петрова, Църква и църковно право в средновековна България, Сиби 2005 (340 с.) – ISBN 978-954-730-488-8
  • Каноните на св. Православна църква
  • The Canons of the Eastern Orthodox Church
  • Правосъдие и вероизповедания
  • Дилян Николчев. Брак, развод и последващ брак в Православната църква (Канонично изследване). С., УИ, 2006, 2-ро изд. 2007, 377 стр.
  • Дилян Николчев. Каноническото право в светлината на византийската юридическа традиция. – Сб., Международна научна конференция „Византийското културно наследство на Балканите“, (Пловдив, 6 – 8 септ. 2001), Пловдив, б. г.
  • Дилян Николчев. За историята на Римското право и неговата връзка с Каноническото право. – Годишник на Пловдив. Университет ЮФ, Научни трудове, т. 1, кн. 7, 2000.
  • Дилян Николчев. Църковното наказателно право – актуални проблеми: правоприложение и правораздаване с акцент върху престъплението убийство. – В: Развитие на практическото и нравственото богословие в България (традиции, проблеми, перспективи). Сборник доклади, ISBN 978-954-07-3303-6, С., 2012, с. 47 – 53.
  • Дилян Николчев. За имуществения и търговскоправния режим на Българската православна църква. – Богословска мисъл, ISSN 1310 – 7909, кн.1 – 4, 2007, с. 149 – 184.