Църковно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Църковното право в обективен аспект представлява правото на църквата и правото за църквата. Т.е. това е правна система от разпоредби на християните и относно християните. В субективен аспект църковното право варира в конфесионален мащаб - може да се говори за православно църковно право, католическо църковно право и право на евангелските църкви.

Като цяло в системата на църковното право се различават канонично право и правото на държавата относно църквите.

Правото на държавата относно църквите като част от правната система на държавата и нейното законодателство представлява отрасъл на правото, който има важно значение за църковното право изобщо.1

Източници на църковното право[редактиране | редактиране на кода]

Български църковни юристи[редактиране | редактиране на кода]

Като пръв български църковен юрист се откроява Петър Оджаков - особена негова заслуга е преводът на съчинението на А. Шагуна от румънски - Кратко изложение на каноническото право на едната, свята, събрна и апостолска църква. Първият преподавател по каноническо и църковно право в ЮФ на Софийския университет - 1892 е Марко Балабанов, който е богослов и юрист. От него има запазани литографирани коли, без да е издаден отделен учебник. Следващият преподавател е Стефан С. Бобчев, който през 1919 издава за нуждите на студентите учебника "Каноночиско право", а през 1927 "Черковно право". От 1923 г., с откриването на Богословски факултет в СУ, Стефан Цанков преподава Църковно право и Каноническо право. След 1944 г. преподаването на Църковно право в юридическия факултет става невъзможно. Едва през 1995 г. в ЮФ на Пловдивския университет проф. Гълъбина Петрова преподава предмета като изборна дисциплина, след което тя води лекции и в други факултети. В Богословския факултет от 60-те години на миналия век Църковно право се преподава от проф. Радко Поптодоров, като понастоящем титуляр на тази дисциплина е доц. Дилян Николчев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Правни източници, библиография и четиво[редактиране | редактиране на кода]