Капитолийски музеи

Капитолийският площад въплъщава градостроителните идеали на Микеладжело (гравюра на Етиен дю Перак, 1568).

Капитолийските музеи (на италиански: Musei Capitolini) представляват комплекс от музеи за изкуства и археология разположени около площада, проектиран от Микеланджело на Капитолийския хълм в Рим. Това са най-старите публични музеи в света.^[1] Тяхната история може да бъде проследена чак до 1471 г., когато папа Сикст IV дарява на народа на Рим колекция от ценни антични бронзови статуи, намирали се дотогава в Латеранския дворец, и ги разполага на Капитолийския хълм.

Сгради

Музеите се разполагат в три двореца на проектирания от Микеланджело Буонароти площад на хълма Капитолий в Рим: средновековния Сенаторски дворец, преустроения от Микеланджело ренесансов Палацо Консерватори и Палацо Нуово завършен през 1654 г. и отворен за посетители чак през 1734 г. Фасадата на Палацо Нуово повтаря тази на Палацо Консерватори.

На Капитолийския площад е поставено точно копие на единствената запазена от античността конна статуя. Самата статуя е изложена в Капитолийските музеи. На нея е представен римския император Марк Аврелий, въпреки че през Средните векове по погрешка се смята, че фигурата е на император Константин Велики.

Шедьоври сред експонатите

Капитолийска вълчица
Конна статуя на Марк Аврелий – оригиналът
Херкулес от Бичия форум
Момче си вади трън от петата
Статуя на камилус (млад служител на култа), известен още като „Зингара“ („Циганина“). Бронз, I век сл. Хр.
Капитолийският Брут
Константин
Венера Капитолийска
Антиной Капитолийски
Фрагмент от колоса на Константин
„Медуза“ на Бернини. Мрамор, 1630 г.
Глава на император Константин I, част от колосална статуя. Бронз, IV век сл. Хр.
Александър Велики като Хелиос. Мрамор, римско копие по елинистически оригинал от III-II век пр.н.е.
Статуя на ранена амазонка. Мрамор.
Глава на амазонка
Аполон
Статуя на Купидон и Психея. Мрамор, римско копие по елинистически оригинал от II век пр.н.е.
Аполон Китаред с грифон
Бюст на Марк Аврелий. Мрамор
Раненият войн
Статуя на сражаващия се Херакъл, римско копие по гръцки оригинал, IV век пр. Хр.
Статуя на Ерос. Римско копие от епохата на Антонините на гръцки оригинал. Мрамор от Парос
Умиращият гал
Сатир, облегнат на дървесен ствол. Римско копие от имперската епоха по гръцки оригинал от IV век пр. Хр.
Релеф на танцуваща менада. Неоатическа преработка по гръцки класически оригинал. Пентелски мрамор
Венера от Есквилин