Веселина Вачкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселина Вачкова
български историк медиевист
В Египет
В Египет

Родена

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История, културология
Образование Софийски университет
Работила в Исторически музей на Перущица
ИИИ на БАН
НГДЕК
Публикации 9 монографии
Известна с научно утвърждаване на Сердикийския едикт и събор, алтернативно изучаване на богомилството
Титла доктор
Семейство
Деца Христиан Вачков

Веселина Кирилова Вачкова е български учен историк и културолог, директор на Исторически музей в гр. Перущица[1], експерт по Късна античност в ИИИ на БАН[2] и преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София.[3]

Преподавала е Средновековна история в Националната художествена академия и в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Веселина Вачкова завършва НГДЕК. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен, специалност – История; специализация – Теория и история на културата; втора специалност – Френски език.

През 1997 г. защитава докторска дисертация по история в СУ „Св. Климент Охридски“.

Научни специализации:

  • 1999 – 2000 – следдокторска специализация в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
  • 2003 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
  • 2006 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
  • 2009 Научна специализация в NEC, Букурещ, Програма Европа
  • 2010 – 2011 – Независима изследователска стипендия в ЦАИ, София. Програма Advanced Academia

Основни сфери на научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

  • Конструиране на индивидуалните, локалните и народностните идентичности в епохата на Късната Античност и Средновековието и тяхното влияние върху съвременните идентичности.
  • Степени на съвпадение между сведенията за миналото, съхранени в писмените и в художествените исторически паметници.
  • Дълбинни нива на симбиоза и отблъскване между средновековна България и Византия.
  • Исторически и историографски рамки на богомилската култура.

Професионални позиции[редактиране | редактиране на кода]

  • От 2018 г. експерт по Късна античност в ИИИ на БАН
  • От 2017 г. директор на Исторически музей в Перущица
  • От 1996 – преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, София
  • Преподавала е още в НХА и НБУ, София

Публикувани научни монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Богомилската алтернатива. С., 2017 // The Bogomil Alternative. S., 2017
  • Един път, един храм, един дворец и десет века история (От Скретиска до Костинброд 4 – 14 в.) София, 2015
  • Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, 2013
  • Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.) / Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD), София, 2012
  • Белите полета в българската културна памет. С., 2010, Резюме на български и английски
  • Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III-XI s.). Sofia, 2006
  • Симеон Велики – пътят към короната на Запада. С., 2005
  • Традиции на свещената война в Ранна Византия, С., 2004
  • Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001.

Източници[редактиране | редактиране на кода]