Веселина Вачкова
Облик
Веселина Вачкова | |
български историк | |
Родена | |
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Работила | учителка, музейна уредничка, университетска преподавателка |
Научна дейност | |
Област | История, културология |
Работила в | Исторически музей на Перущица ИИИ на БАН НГДЕК |
Публикации | 9 монографии |
Известна с | научно утвърждаване на Сердикийския едикт и събор, алтернативно изучаване на богомилството |
Титла | доктор |
Семейство | |
Деца | Христиан Вачков |
Веселина Кирилова Вачкова е българска историчка и културоложка. Директор на Историческия музей в гр. Перущица[1], експерт по Късна античност в ИИИ на БАН[2] и преподавателка по история и история на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София.[3]
Преподавала е средновековна история в Националната художествена академия и в Нов български университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 11 април 1966 г. в София. Завършва НГДЕК. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен, специалност „История“ и специализация по теория и история на културата; втора специалност „Френски език“.
През 1997 г. защитава докторска дисертация по история в СУ „Св. Климент Охридски“.
- Професионална кариера
- От 2018 г. експерт по Късна античност в ИИИ на БАН
- От 2017 г. директор на Исторически музей в Перущица
- От 1996 – преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, София
- Преподавала е още в НХА и НБУ, София
- Научни специализации
- 1999 – 2000 – следдокторска специализация в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
- 2003 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
- 2006 – специализация в Париж с покана за изследователска работа в FMSH (Париж) със стипендия A. Mellon (New York)
- 2009 Научна специализация в NEC, Букурещ, Програма Европа
- 2010 – 2011 – Независима изследователска стипендия в ЦАИ, София. Програма Advanced Academia
Научни интереси
[редактиране | редактиране на кода]- Конструиране на индивидуалните, локалните и народностните идентичности в епохата на Късната античност и Средновековието и тяхното влияние върху съвременните идентичности.
- Степени на съвпадение между сведенията за миналото, съхранени в писмените и в художествените исторически паметници.
- Дълбинни нива на симбиоза и отблъскване между средновековна България и Византия.
- Исторически и историографски рамки на богомилската култура.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Богомилската алтернатива. С., 2017 // The Bogomil Alternative. S., 2017
- Един път, един храм, един дворец и десет века история (От Скретиска до Костинброд 4 – 14 в.) София, 2015
- Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, 2013
- Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.) / Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD), София, 2012
- Белите полета в българската културна памет. С., 2010, Резюме на български и английски
- Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III-XI s.). Sofia, 2006
- Симеон Велики – пътят към короната на Запада. С., 2005
- Традиции на свещената война в Ранна Византия, С., 2004
- Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Екип, сайт на Историческия музей в гр. Перущица.
- ↑ Експерт по Късна античност в ИИИ на БАН, сайт на БАН.
- ↑ Веселина Кирилова Вачкова, хоноруван преподавател, сайт на НХА.
|