Свети Йоан Кръстител (Добрево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Йоан Кръстител“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Добрево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Варненска и Великопреславска
Време на изграждане 1911 г.
Съвременен статут Недействащ

„Свети Йоан Кръстител“ е християнска църква в Добрево, Добруджа. Енорийски храм е на немската енория в селото, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква от 1903 до 1914 г. и след 1940 г. След Втората световна война и изселването на немците католици от селото, църквата минава в ръцете на Варненската и Преславска епархия на Българската православна църква.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Немците идват в село Али Анифе през 1903 г. главно от Херсонска губерния и Крим, Русия, купувайки земята изгодно от изселващите се турци.[1] От 1903 г. до 1909 г. отец Франц Кингс от енорията „Скръбна Божия Майка“ в село Ендже посещава и обслужва католиците в селото. По същото време учителят Антон Едер от Бавария, работил преди това в ордена братя на християнските училища във Виена, преподава в енорията вероучение на немски език. С помощта на епископ Дулсе е закупена земя, на която Едер успява да постои малка сграда за училище, молитвен дом и жилище. [2]

През ноември 1909 г. в енорията пристига отец Алексиус Шьонмакерс, което е първият постоянен свещеник в селото. Тогава немците наброяват около 150 души. [1].

По време на окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1913 -1915 г. румънската армия конфискува добитъка на миряните. През август 1916 г. на селяните им е заповядано да откарат зърното си на гара Касъм, където то щяло да бъде изкупено. Селяните са принудени да закарат реколтата си чак до Черна вода на Дунава, където зърното, каруците и добитъка са конфискувани, а селяните интернирани в Молдова (натоварени на шлепове). Поради лошите условя на живот в продължение на една година, някои от селяните на възраст между 15 и 40 години умират.[2]

След Първата световна война, енорията минава към архиепископията в Букурещ. През 1929 г. румънското правителство конфискува една трета от земята на селяните.

През 1940 г. след преминаване на Южна Добруджа към България, енорията е прекръстена на Германци и е включена отново в Никополската епархия. Населението наброява 170 души. Към общността са принадлежали и около 20 семейства живеещи в Добрич и други села около него.

По време на Втората световна война почти всички добруджански немци са преселени обратно в Германия с което католическата енория престава да съществува.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

През 1911 г. е построена нова църква (дълга 12 м и широка 6 м.), главно с помощи от чужбина.[1] На 25 май е поставен основният камък от отец Шьонмакерс. Майстор Арсо – македонски строител – изгражда храма с помощта на брат Теофил от монашеския орден на пасионистите, който е проектирал сградата и изпълнил дърводелската част. На 5 ноември храмът е осветен от помощник-епископ Леонард Баумбах.[2] Твърди се, че лично цар Фердинанд е дарил 500 лв. за олтара.[1] Отец Алексиус Шьонмакерс е осигурил новата църковна мебел и хармониум.

През 1913 г. църковният двор е ограден и по-късно през 1926 г. в него е изградена реплика на „Лудорската пещера“.[2]

След напускане на немците, църквата е използвана от православни християни с приходящ свещеник от Добрич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. а б в г Немската общност в Али Анифе (Добруджа)
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България