Иван Странски (физикохимик)
Тази статия е за българския физикохимик. За почвоведа вижте Иван Странски (почвовед).
| Иван Странски | |
| български физикохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Учил в | Софийски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Работил в | Технически университет – Берлин Свободен Университет Берлин Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физикохимия |
| Семейство | |
| Баща | Никола Странски |
| Майка | Мария Корн |
| Иван Странски в Общомедия | |
Иван Николов Странски е българо-немски учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за „баща“ на молекулно-кинетичната теория за кристалния растеж.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Странски е роден на 21 декември 1896 г. стар стил (2 януари 1897 г. нов стил) в София.[4][5] Негов баща е Никола Иванов Странски (1854 – 1910) – придворен аптекар.[6] Майка му Мария Странска (рождено име Корн) e немкиня от Прибалтика. Семейството е част от калоферския род Странски, чичо на Иван е революционерът и политик Георги Странски, а негов първи братовчед е почвоведът Иван Странски. От детска възраст страда от заболяването костна туберкулоза, нелечима по онова време.
Завършва средното си образование в Първа мъжка софийска гимназия. С идеята да се бори с болестта си, решава да следва медицина, но след една година следване във Виена, силно разочарован от възможностите на медицината, решава да прекъсне. През 1922 г. завършва висше образование в Софийския университет, специалност химия.[4] Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия.[4][7] През 1925 е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет, и става първият преподавател по физикохимия в България.[4] От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен – от 1937. В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията, привлича в катедрата способни учени – Ростислав Каишев, Любомир Кръстанов и др. – заедно с които прави най-значителните си разработки. През 1930 е поканен в Берлинския технически университет (БТУ) като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер заедно с Каишев. В периода 1935 – 1936 с Каишев публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.
По покана на Валтер Косел за съвместна работа в Бреслау, заминава за Германия през 1941. През войната участва в разработки, например, за предотвратяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети. С приближаването на съветската армия към границите на Германия, Странски се завръща отново в Берлин, където работи в Кайзер Вилхелм институт за физикохимия и електрохимия. След капитулацията на немците Макс Фолмер е отведен насилствено в СССР и Странски заема неговото място като ръководител на Катедрата по физикохимия в БТУ в западен Берлин. Полуунищожен от бомбардировките, чрез усилията на Странски, БТУ е от малкото университети в Германия, открили учебна година още през 1945. В периода 1948 – 49 е декан на факултета по общи и инженерни науки, а след това ректор и заместник-ректор на БТУ. През 1953 става директор на Фриц Хабер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.
С идването на социалистическата власт в България Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН, и през 1967 г. Странски за първи път след войната се завръща в родината си.
Умира в България през 1979 г. Погребан е в Берлин.
Иван Странски е член е на научните академии в Гьотинген (1939), Бавария (1959), Ню Йорк, Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на БТУ на Западен Берлин (1962).
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Иван Странски е наречена улица в кварталите „Витоша“, „Студентски град“ и „Малинова долина“ в София (Карта). Неговото име носят два научни института – Институтът по физика и химия към БТУ и Институтът по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена „Кирил и Методий“ и редица международни отличия.
В негова чест е наименован минерала странскиит.[8][9][10][11][12][13]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Иван Странски е един от основателите (заедно с Косел) на молекулно-кинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за първи път понятието „положение на полукристал“. Заедно с Ростислав Каишев установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи – молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг. В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминисценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности (тези му изследвания водят до създаването на автоемисионния микроскоп (FEM). Сериозно приложение имат теоретичните му работи в областта на металургията, с помощта на които рудодобивът в Западна Германия става значително по-ефективен и рационален.[14][15][16][17][18][19][20][21][22][23][24] Той е един от малкото български учени, номинирани и номиниращи за Нобелова награда.[25]
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Stranski, Iwan. Über die Gleichrichterwirkung der Kontaktdetektoren // Zeitschrift für Physikalische Chemie 113U (1). 1924. с. 131 – 144.
- Странски, Иван. Теоретическата химия, нейното развитие и нейната цел (встъпителна лекция) // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 2 - Химия / Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 2 - Chimie 22 (2). 1926. с. 96 – 112.
- Странски, Иван. Върху растежа на кристалите // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 2 и 3 - Химия и Естествени науки / Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 2 et 3 - Chimie et Sciences naturelles 24 (2-3). 1928. с. 297 – 315.
- Stranski, I. N. Zur Theorie des Kristallwachstums // Zeitschrift für Physikalische Chemie (136). 1928. с. 259 – 278.
- Stranski, I. N.; Kaischew, R. Gleichgewichtsformen homöopolarer Kristalle // Zeitschrift für Physikalische Chemie 78 (1-6). 1931. DOI:10.1524/zkri.1931.78.1.373. с. 373 – 385.
- I. N. Stranski, D. Totomanow. Die Ostwald'sche Stufenregel // Naturwissenschaften 20 (905). 1932.
- Stranski, I. N.; L. Krastanov. Zur Theorie der orientierten Ausscheidung von Ionenkristallen aufeinander // Monatshefte für Chemie 71. 1937. с. 351 – 354.
- Lacmann, R.; Stranski, I. The Growth of Snow Crystals // Journal of Crystal Growth 13-14. May 1972. DOI:10.1016/0022-0248(72)90161-3. с. 236 – 240.
- Stranski, I. Eine plauderei über gleichgewichtsformen von kristallen // Journal of Crystal Growth 13-14. May 1972. DOI:10.1016/0022-0248(72)90053-X. с. 3 – 8.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ СТРАНСКИ, Иван Николов (1897-1978) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1016. Посетен на 16 ноември 2025.
- ↑ Странски, Иван Николов (2. І. 1897) // Кратка българска енциклопедия. Т. 4 Опере-Строй. Българска академия на науките, 1967. с. 649 – 650.
- ↑ Linke, Dietmar. Stranski, Ivan Nikolov (Iwan Nicolá) Physikochemiker, * 2. 1. 1897 Sofia, † 19. 6. 1979 Sofia // Deutsche Biographie, 2013. Посетен на 28 юни 2024.
- 1 2 3 4 Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 322 – 323.
- ↑ Странски, д-ръ Иванъ Николовъ // Алманахъ на Софийския университет Св. Климентъ Охридски: Животописни и книгописни сведения за преподавателите. 2-ро: за петдесетгодишнината на Университета 1888-1939. София, Придворна печатница, 1940. с. 590 – 593.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 636. Никола Странски завършва в Букурещ фармация, участва като лекар в Сръбско-турската война от 1876 г. След Освобождението се установява в София като аптекар и търговец. Има принос като общински съветник (1887 – 1893) за електрификацията и изграждането на канализацията на столицата.
- ↑ Stranski, Iwan. Beiträge zur Röntgenspektralanalyse. 1926. OCLC 48394399.
- ↑ Strunz, H. Stranskiit, ein neues Mineral // Die Naturwissenschaften 47 (16). 1960. с. 376.
- ↑ Fleischer, Michael. New Mineral Names // American Mineralogist 45 (10-11). 1960. с. 1315.
- ↑ странскиит // Handbook of Mineralogy. (на английски)
- ↑ Information page for Stranskiite // Mindat.org. Посетен на 27 юни 2024. (на английски)
- ↑ Stranskiite // Oxford English Dictionary (OED). Посетен на 27 юни 2024. (на английски)
- ↑ Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 538.
- ↑ Surface structures of ionic crystals // Архивиран от оригинала на 7 декември 2018. Посетен на 4 юни 2018.
- ↑ Die Vorgänge an Kristalloberflächen: Vortrag, gehalten an der Chalmers Tekniska Högskola, Göteborg, am 16.6.1950
- ↑ Gedenkkolloquium anläßlich des ersten Todestages von Prof. Dr. phil., Dr. h. c. mult. Iwan N. Stranski: Berlin, 18. Juni 1980.
- ↑ On structure irregularity in the surface of ionic crystals
- ↑ The electron emission of crystalline metal surfaces and its relation to the laws of crystal structure. II: Single-crystal surfaces with absorbed foreign atoms
- ↑ Rastitelni otnošenija v Srědnitě Rodopi
- ↑ The electron emission of crystalline metal surfaces and its relation to the laws of crystal structure. I: pure single-crystal surfaces
- ↑ Die Vorgänge an Kristalloberflächen
- ↑ Technische Universität Berlin-Charlottenburg
- ↑ "Katalyse": Festrede, anlässlich der, Rektoratsübergabe an der Technischen Universität Berlin-Charlottenburg 1951
- ↑ Single-crystal surfaces with adsorbed foreign atoms
- ↑ Нобелов комитет. База данни за номинациите за Нобелова награда // old.nobelprize.org. Архивиран от оригинала на 30 юни 2020.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- James, Jeremiah; Steinhauser, Thomas; Hoffmann, Dieter; Bretislav Friedrich. One Hundred Years at the Intersection of Chemistry and Physics: The Fritz Haber Institute of the Max Planck Society 1911–2011. Walter de Gruyter, 2011. DOI:10.1515/9783110239546. с. 138, 147, 154, 155, 156, 157, 158, 170, 171, 175, 180, 184, 196.
- Kaischew, R. On the history of the creation of the molecular-kinetic theory of crystal growth: Honoring the memory of I.N. Stranski // Journal of Crystal Growth 51 (3). March 1981. с. 643 – 650.
- Markov, Ivan V. Ivan Stranski - The Grandmaster Of Crystal Growth. World Scientific, 2018. ISBN 978-981-3270-47-3. DOI:10.1142/10992.
- Първомайсторът на кристалния растеж, режисьор Стефан Стефанов
- Архив на Софийския университет
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница за Иван Странски в сайта на Берлинския технически университет Архив на оригинала от 2012-03-29 в Wayback Machine.
- Gutzov , Ivan S. In Memoriam: Prof.Dr. Ivan Stranski (1897 – 1979): one of the Founders of the Present-day Theory of Crystal Forms, Crystal Nucleation and Growth // Cryst. Res. Technol. 32 (6). 1997. с. 753 – 758. Посетен на 29 май 2018.
|
