Българска школа по физикохимия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Видни български физици и физикохимици: прави А. Шелудко, Д. Тотоманов, Е. Джаков, Ст. Христов, Р. Каишев, седнали Цв. Мутафчиев, Г. Наджаков, И. Странски, Д. Иванов, 1970 г.

Началото на българската школа по физикохимия е поставено през 1925 г., когато Иван Странски става първият доцент в Катедрата по физикохимия към Физико-математическия факултет на Софийския университет. За следващите 20 години, Катедрата по физикохимия печели авторитета на водещ научен център по проблемите на кристалния растеж и фазообразуването. През 1962 г. катедрата се оглавява от Алексей Шелудко. В следващите години той и учениците му стават известни с работата си в областта на колоидната химия и физикохимията на тънките течни филми и течните повърхности.

Институции[редактиране | редактиране на кода]