Емил Джаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Джаков
български физик
Bulgarian School of physical chemistry.jpg
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Институт по електроника към БАН

Уебсайт www1.issp.bas.bg/museum/ed01-page1.html

Емил Стефанов Джаков е български физик, работил в областта на електрониката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емил Джаков е роден на 15 март (2 март стар стил) 1908 година в Свищов в семейството на архитект Стефан Джаков, което по-късно се премества в Пловдив. Има трима братя, един от които е първият български радиолюбител Иван Джаков. Завършва гимназия в Пловдив, а през 1931 година – физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където започва да подготвя докторантура.[1]

От 1933 година Джаков е асистент, от 1939 година – доцент, от 1942 година извънреден, а от 1945 година – редовен професор в Софийския университет, където преподава техническа физика, опитна физика, основи на електротехниката и радиотехника. От 1945 до 1967 година оглавява катедрата по техническа механика.[1]

През 1948 година Емил Джаков става член-кореспондент на Българската академия на науките, а от 1952 година оглавява секцията по физическа и приложна електроника в нейния Физически институт. През 1963 година секцията е отделена в самостоятелен Институт по електроника и той остава негов директор до смъртта си. През 1959 – 1961 година е и вицедиректор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. От 1967 година е академик на Българската академия на науките[1]. Има двама сина – Боян и Асен Джакови. Боян Джаков също е физик.

Емил Джаков умира на 15 септември 1978 година.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Емил Джаков. // Музей по история на физиката в България. Институт по физика на твърдото тяло, 2011. Посетен на 22 март 2013.