Емил Джаков

Емил Джаков
	Емил Джаков
български физик
	Е. Джаков (прав, в средата) заедно с А. Шелудко, Д. Тотоманов, Ст. Христов, Р. Каишев, Цв. Мутафчиев, Г. Наджаков, И. Странски, Д. Иванов през 1970 г.
Роден	15 март 1908 г. (стар стил) Свищов, Княжество България
Починал	15 септември 1978 г. (70 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Софийски университет; Институт по електроника към БАН
Семейство
Баща	Стефан Джаков
Майка	Олга Джакова
Братя/сестри	Крум Джаков, Борислав Джаков, Иван Джаков
Деца	Асен Джаков
Уебсайт	www1.issp.bas.bg/museum/ed01-page1.html

Емил Стефанов Джаков е български физик, работил в областта на електрониката.

Биография

Емил Джаков е роден на 15 март (2 март стар стил) 1908 година в Свищов в семейството на архитект Стефан Джаков, което по-късно се премества в Пловдив.^[1] Има трима братя – първият български радиолюбител Иван Джаков и художника Крум Джаков и Борислав Джаков.

Емил Джаков завършва гимназия в Пловдив, а през 1931 година – физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където започва да подготвя докторантура.^[2]

От 1933 година Джаков е асистент, от 1939 година – доцент, от 1942 година извънреден, а от 1945 година – редовен професор в Софийския университет, където преподава техническа физика, опитна физика, основи на електротехниката и радиотехника. От 1945 до 1967 година оглавява катедрата по техническа механика.^[3]

През 1948 година Емил Джаков става член-кореспондент на БАН, а от 1952 година оглавява секцията по физическа и приложна електроника във Физическия институт към БАН. През 1963 година секцията е отделена в самостоятелен Институт по електроника и той остава негов директор до смъртта си. През 1959 – 1961 година е и заместник директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. От 1967 година е академик, член на БАН^[4]. Има двама сина – Боян и Асен. Боян Джаков също е физик.

Емил Джаков умира на 15 септември 1978 година.^[5]

Награди

Орден „За гражданска заслуга“ ІV степен (1945)
Лауреат на Димитровска награда ІІ степен (1952)
Орден „Кирил и Методий“ І степен (1958, 1963)
Орден „Червено знаме на труда“ (1959)
Орден „Народна република България“ ІІ степен (1968); І степен (1978)
Заслужил деятел на науката (1972)
Златен орден за заслуги към Полската народна република
Заслужил метролог.

Бележки

↑ М. Борисов, „Академик Емил С. Джаков (1908 – 1978). По случай 80 години от рождението му“, Физико-математическо списание (1988) кн.3, с. 215 – 216
↑ ЕМИЛ ДЖАКОВ // Музей по история на физическите науки в България. Посетен на 10 декември 2019.
↑ 100 година БАН (1869 – 1969), София, БАН (1969) с. 194 – 196
↑ В. Кънев, Емил Стефанов Джаков (1908 – 1978), Бележити български физици, Народна просвета, София, 1981, с. 121 – 128
↑ Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, АИ М. Дринов, София (2008) с. 192

[1] М. Борисов, „Академик Емил С. Джаков (1908 – 1978). По случай 80 години от рождението му“, Физико-математическо списание (1988) кн.3, с. 215 – 216

[muse_ЕМИЛ-2] ЕМИЛ ДЖАКОВ // Музей по история на физическите науки в България. Посетен на 10 декември 2019.

[3] 100 година БАН (1869 – 1969), София, БАН (1969) с. 194 – 196

[4] В. Кънев, Емил Стефанов Джаков (1908 – 1978), Бележити български физици, Народна просвета, София, 1981, с. 121 – 128

[5] Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, АИ М. Дринов, София (2008) с. 192

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]