Иван Джаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Джаков
първият български радиолюбител
инициали LZ1ID, LZ1XX и LZ1RF)
Ivan Djakov 1938 LZ1ID.jpg
Иван Джаков през 1938 г. като LZ1ID

Роден
1920 г. (98 г.)
Националност българин
Военна служба
Служил на Флаг на СССР СССР,
Флаг на България България
Войни Втора световна война
Семейство
Баща Стефан Джаков

Иван Стефанов Джаков е първият български радиолюбител. На 24 април 1938 г. излъчва от София първото радиолюбителско съобщение от България – „CQ de LZ1ID“, в телеграфен режим по морзовата азбука на честота 7 MHz.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Джаков е роден през 1920 година в Свищов в семейството на архитекта Стефан Джаков, което по-късно се премества в Пловдив. Има трима братя, един от които е ученият Емил Джаков, а друг – художникът Крум Джаков[2][3]. Братовчед е на радиста Емил Попов от групата на Александър Пеев. Близкият приятел и колега на Иван Джаков Петър Вълев го описва като „една шепа човек, но със сърце на слон, който не знаеше как се произнасят думичките „не“, „не мога“[3].

Първи стъпки в радиотехниката[редактиране | редактиране на кода]

Една от първите QSL-картички на Иван Джаков от 8 април 1939 г.

Братът на Иван Джаков – Емил, познава един от синовете на Христо Г. Данов, който по това време внася радиолампи, цокли и други радио части в България. Иван конструира от такива части първия си радиоприемник и когато го показва на брат си и на сина на Данов, те много се радват.

През 1936 г. Иван започва работа като радиотехник в работилницата на немската фирма „Кьортинг“ в София. От календара на фирмата за новата 1938 г. разбира, че повиквателните знаци с префикс „LZ“ са разпределени за радиолюбителите в България. Иван Джаков конструира първия си приемник тип „0-V-1“ с обратна връзка за приемане на радиотелеграфни сигнали и започва да учи морзовата азбука. По-късно конструира самоделен морзов ключ и усъвършенства приемника си до тип „1-V-1“. Редовно наблюдава любителски радиовръзки на честота 7 MHz.

През 1938 г. Иван Джаков построява любителски радиопредавател с две лампиосцилатор по схемата „Клап“ и крайно стъпало с лампа 6L6 за удвояване на честотата. На 24 април 1938 г. излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в телеграфен режим по морзовата азбука, на честота 7 MHz – „CQ de LZ1ID“, в което буквите ID са инициалите му. Веднага осъществява няколко връзки и през следващата година и половина установява стотици радиовръзки с любители от цял свят. LZ1ID е първата и за времето си – единствената любителска радиостанция с български инициал LZ, което я прави много рядък и желан кореспондент за радиолюбителите от останалите страни. Иван Джаков започва да получава и изпраща QSL-картички. Негов QSL-мениджър става швейцарецът Франц Бех (с инициал „HB9CE“).[1]

Участие в комунистическата съпротива[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1939 г. братовчед му Емил Попов го пита дали иска да се присъедини към комунистическото движение. Иван се съгласява и прекратява радиолюбителската си дейност, за да не привлича излишно вниманието на властите. Емил му дава късовълнова радиостанция, получена от посолството на СССР в София. Първата задача на Иван Джаков в съпротивата е да укрие радиостанцията и да ѝ инсталира антена. Иван започва да обучава Емил за работа на радиотелеграфия. Първоначално ръководител на шпионската група е Кръстю Белев. По-късно ръководството поема д-р Александър Пеев (агентурен псевдоним „Боевой“). Иван Джаков предава кодирани съобщения без да знае тяхното съдържание, но се досеща, че поддържа връзка с Москва.

Иван Джаков предприема редица високопрофесионални мерки срещу разкриването на радиостанцията. Наема помещение в центъра на София за радиоработилница. Наред с всички останали апарати, необходими за работилницата, Иван построява генератор на радиосигнали за настройка на приемници, с широк обхват, който покрива необходимите честоти. Джаков не съхранява радиопредавателя като апарат, а като набор от части. Преди излъчване събира частите на основата на генератора за настройка, излъчва съобщението и отново разглобява предавателя. За да се обезопаси срещу разкриване чрез последователно изключване на захранването в жилищата, Иван свързва към предавателя батерия с бързодействащо реле.

Иван Джаков е мобилизиран като радист в противовъздушната отбрана на София. Радиовръзката с Москва поема Емил Попов. Настъпва провал и шпионската мрежа е разкрита. Иван Джаков е разпитван лично от Никола Гешев и генерал Ото Делиус, представител на Абвера в София. По наказателно дело №1541/1943 г. Емил Попов, Александър Пеев и Иван Владков са осъдени на смърт от Софийския военно-полеви съд и на 22 ноември 1943 г. са разстреляни на гарнизонното стрелбище в София. Иван Джаков е осъден на 8,5 години затвор.[1]

Радиолюбителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Иван Джаков през 1945 г. като LZ1XX

На 8 септември 1944 г. правителството освобождава политическите затворници, сред които и Иван Джаков. Той започва работа в Министерство на пощите, телеграфите и телефоните, където превежда документи за радиосъобщенията от английски език. Тогава Иван се обръща към заместник-министъра ген. Пейчев с доклад, че Народна република България трябва да има организирано радиолюбителско движение, както е прието по цял свят. Ген. Пейчев се отнася към предложението с голям ентусиазъм. По-късно Иван Джаков последователно работи като киномеханик, радиотехник и радист в Американската съюзническа комисия в София. Осъществява любителски радиовръзки от американската служебна радиостанция с инициал LZ1XX.

След това Иван Джаков за кратко работи в Русе, където ремонтира корабни радиостанции. После се връща отново в София, където конструира служебни радиоприемници и предаватели в „Радиопром“. Осъществява любителски радиовръзки от служебната радиостанция на завода с инициал LZ1RF до 1949 г., когато напуска и прекратява радиолюбителската си дейност.[1]

Леководолазна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. Здравко Ранков от Созопол и Иван Джаков, независимо един от друг, конструират първите български акваланги от стоманени бутилки и авиационни кислородни дихателни автомати. Тогава ЦК на ДОСО организира в Созопол първия 10-дневен курс за леководолази. През октомври 1958 г. Иван Джаков представя във Варна своите самоделни акваланги „ИД-1“ и „ИД-2“. На 9 октомври 1958 г. на офицерския плаж Иван Джаков спуска под водата първите варненски леководолази. Това са Антон Беджев, капитан 3 ранг Харалампи Амиорков, Николай Гюров и Юрий Дулски. На 30 октомври 1958 г. става един от организаторите на секцията по подводен спорт към ЦК на ДОСО.[4]

С решение № 12 от 22 октомври 1958 г. на ЦК на ДОСО подводният спорт се въвежда като учебно-спортна дисциплина и се създава секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Учредителното събрание на секцията е проведено на 30 октомври 1958 г. За председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев.[4]

Геофизични методи[редактиране | редактиране на кода]

Иван Джаков прилага геофизични методи за откриването и изследването на археологически обекти. През 1973 г. участва в българската мисия на Научно-Експедиционен Клуб в международната акция на ЮНЕСКО за спасяване на Картаген, кампании 1973 и 1974 г.[5], апрез 1976 г. участва в археологически проучвания на Жаба могила.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Джаков е автор на две книги, една от които с две издания:

  • Джаков, Иван Ст. Подводна навигация за леководолазни спортисти: Ръководство. София, Медицина и физкултура, 1964. с. 98.
  • Джаков, Иван Ст.. Защо замълча радиоприемникът. София, Медицина и физкултура, 1964. с. 52.
  • Джаков, Иван Стефанов. Защо замълча радиоприемникът: Ръководство. София, Техника, 1970. с. 92.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Данев, Панайот. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
  2. През 20-те години Крум Джаков заминава да учи живопис в Москва, приема съветско гражданство и остава до края на живота си в Ленинград, СССР
  3. а б Колев, Камен. Мистичният чар на замъка на Стефан Джаков. // 12.02.2014. Посетен на 5 ноември 2015.
  4. а б Георгиева, Агнес., Илия Кръстев. 50 години организирана леководолазна дейност в България. Доклад посветен на 50-годишнината на организираната леководолазна дейност в България. Представен на 15 ноември 2008 г. на тържествено събрание във Варна
  5. Пейков, Стефан. Подводните археологически експедиции на НЕК-ЮНЕСКО 1970 – 1975 г.. // е-музеен вестник. Национален военноисторически музей, януари 2010. Посетен на 5 ноември 2015.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]