Обратна връзка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Общ цикъл на обратна връзка, където всички изходи на система са налични като вход на системата.

Обратната връзка (ОВ) (на английски: feedback) представлява най-общо казано събраната или получена информация от въздействието на определен обект, програма или процес. Терминът се използва в различни сфери на човешкото познание.

В образованието[редактиране | редактиране на кода]

Предоставянето на градивна ОВ на обучаемите, е може би една от най-полезните за постигането на успешно обучение дейност. Обратната връзка е неразделна част от цялостния процес на преподаване, а не само от процеса на оценяване на работата на учащите.

Обратната връзка се състои в предоставянето на конструктивни бележки и съвети относно свършената работа, придобитите знания и/или умения от обучаемия, насоки за по-нататъшното продължаване на обучението и т. н. При това, ОВ може да бъде предоставена не само от преподаващия, но и от друг учащ.

За да бъде ОВ ефективна, е задължително бележките да не се предоставят единствено при грешки от страна на обучаемите, а и при добре свършена работа от тяхна страна. Последното, без съмнение, ще повиши мотивацията на учащите. Освен това, ОВ не трябва да се състои само в посочване на това, дали обучаемият е сгрешил или е прав. Учащите особено оценяват всеки съвет, който би довел до по-качествено и по-бързо усвояване на учебния материал.

Ключов фактор за ефективността на ОВ, е тя да бъде двупосочна. Силно препоръчително е, преподавателят своевременно да се информира за мнението на обучаемите по отношение на възможно най-много аспекти на учебната дейност. С цел постигане на обективност при получаването на тази информация от учащите, се препоръчва тя да бъде събирана в писмен вид и да бъде анонимна.[1]

В теорията на управлението[редактиране | редактиране на кода]

В управленската теория чрез обратната връзка субектът на управление получава информация за поведението на управлявания обект и коригира при необходимост своето въздействие.

В електрониката[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко подразделения на обратните връзки. Те могат да бъдат:

  • права – от входа към изхода на схемата.
  • обратна – от изхода към входа.

Биват още:

  • паразитни – присъщи за самите свойства на усилвателя, наричани още вътрешни.
  • външни – създават се от конструктурите чрез специални блокове (вериги, звена на ОВ) с цел подобрение на параметрите на усилвателя.

ОВ се разделят още на:

  • положителна (ПОВ).
  • отрицателна (ООВ).

Според блока на обратната връзка се делят на:

  • честотнозависими
  • честотнонезависими

Както и на:

  • локални – обхващат само 1 усилвателно стъпало.
  • глобални – обхващат повече от 1 усилвателно стъпало.

Дълбочината на ОВ се бележи с F.

F=, където Au е коефициент на усилване с помощта на ОВ.

Съществува още едно подразделение на ОВ спрямо входа и изхода.

  • Спрямо изхода биват:
    • по напрежение
    • по ток
  • Спрямо входа се разделят на:
    • със сумиране на напреженията – последователна ОВ.
    • със сумиране на токове – паралелна ОВ.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]