Обратна връзка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обратната връзка (ОВ) (на английски: feedback) представлява най-общо казано събраната или получена информация от въздействието на определен обект, програма или процес. Терминът се използва в различни сфери на човешкото познание.

В образованието[редактиране | edit source]

Предоставянето на градивна ОВ на обучаемите, е може би една от най-полезните за постигането на успешно обучение дейност. Обратната връзка е неразделна част от цялостния процес на преподаване, а не само от процеса на оценяване на работата на учащите.

Обратната връзка се състои в предоставянето на конструктивни бележки и съвети относно свършената работа, придобитите знания и/или умения от обучаемия, насоки за по-нататъшното продължаване на обучението и т. н. При това, ОВ може да бъде предоставена не само от преподаващия, но и от друг учащ.

За да бъде ОВ ефективна, е задължително бележките да не се предоставят единствено при грешки от страна на обучаемите, а и при добре свършена работа от тяхна страна. Последното, без съмнение, ще повиши мотивацията на учащите. Освен това, ОВ не трябва да се състои само в посочване на това, дали обучаемият е сгрешил или е прав. Учащите особено оценяват всеки съвет, който би довел до по-качествено и по-бързо усвояване на учебния материал.

Ключов фактор за ефективността на ОВ, е тя да бъде двупосочна. Силно препоръчително е, преподавателят своевременно да се информира за мнението на обучаемите по отношение на възможно най-много аспекти на учебната дейност. С цел постигане на обективност при получаването на тази информация от учащите, се препоръчва тя да бъде събирана в писмен вид и да бъде анонимна.[1]

В теорията на управлението[редактиране | edit source]

В управленската теория чрез обратната връзка субектът на управление получава информация за поведението на управлявания обект и коригира при необходимост своето въздействие.

В електрониката[редактиране | edit source]

Съществуват няколко подразделения на обратните връзки. Те могат да бъдат:

  • права - от входа към изхода на схемата.
  • обратна - от изхода към входа.

Биват още:

  • паразитни - присъщи за самите свойства на усилвателя, наричани още вътрешни.
  • външни - създават се от конструктурите чрез специални блокове (вериги, звена на ОВ) с цел подобрение на параметрите на усилвателя.

ОВ се разделят още на:

  • положителна (ПОВ).
  • отрицателна (ООВ).

Според блока на обратната връзка се делят на:

  • честотнозависими
  • честотнонезависими

Както и на:

  • локални - обхващат само 1 усилвателно стъпало.
  • глобални - обхващат повече от 1 усилвателно стъпало.

Дълбочината на ОВ се бележи с F.

F=A/Au, където Au е коефициент на усилване с помощта на ОВ.

Съществува още едно подразделение на ОВ спрямо входа и изхода.

  • Спрямо изхода биват:
    • по напрежение
    • по ток
  • Спрямо входа се разделят на:
    • със сумиране на напреженията - последователна ОВ.
    • със сумиране на токове - паралелна ОВ.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Статия за ОВ на сайта на университета RMIT в Мелбърн, Австралия

Литература[редактиране | edit source]