Ростислав Каишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ростислав Каишев
български физикохимик

Роден
Починал
19 ноември 2002 г. (94 г.)
Научна дейност
Област Физикохимия
Ростислав Каишев в Общомедия

Ростислав Атанасов Каишев (29 февруари 1908, Санкт Петербург – 19 ноември 2002, София) е български физикохимик, работил основно в областта на кристалния растеж, академик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Защитава докторската си дисертация върху термичните свойства на флуидния и твърдия хелий през 1932 под ръководството на проф. Франц Симон (сър Франсис Саймън, един от създателите на атомната бомба). За свой учител посочва видния български физикохимик Иван Странски. Съвместните му работи със Странски стават една от основите на съвременната молекулно-кинетичната теория за образуване и растеж на кристалите.

Член на Българската (1947), Немската (1957), Чехословашката (1966), Саксонската (1968) академии на науките, вицепрезидент на Международния съюз по чиста и приложна физика IUPAC (1975 – 1980). Носител на орден „Кирил и Методий“ Iва степен (1958, 1963), Големия златен почетен знак за заслуги към Република Австрия (1978), Златен плакет „За заслуги към науката и човечеството на Чехословашката република“ (1983) и много други. Член на Международната Академия „Леополдина“ – Хале и носител на златното ѝ отличие за общ принос във физикохимията-1987 г.

Една от най-големите заслуги на Ростислав Каишев и съмишлениците му е създаването на българската школа по физикохимия. В периода 1941 – 1962 е ръководител на Катедрата по физикохимия към Софийския университет. Организатор и директор на Института по физикохимия към БАН. Сред учениците му са световноизвестните български учени Б. Мутафчиев, Алексей Шелудко, Йордан Малиновски, Георги Близнаков, Евгени Будевски, Иван Гуцов.

Съпругата му – Милка е дъщеря на именития българския математик, акад. Любомир Чакалов. Предполага се, че е роднина на Петър Дънов.

Работи[редактиране | редактиране на кода]

Ростислав Каишев като асистент в Катедрата по физикохимия към СУ

Експерименталните и теоретичните работи на Ростислав Каишев върху термодинамиката и кинетиката на образуване на кристална фаза са в основата на цяла област от физикохимията. Заедно с Иван Странски установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи, молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. Каишев обобщава теоремата на Вулф за равновесната форма на кристалите за кристал, образуван върху чужда подложка (правило на Вулф-Каишев). Разработва термодинамиката и кинетиката на електрокристализацията и електролитното зародишообразуване.

От експерименталните работи на Каишев, основни са трудовете му по определяне на равновесната форма на кристалите при образуване из парна фаза и електролитен разтвор, които потвръждават теоретичния модел на Косел, Странски и Каишев. Широко използвана е разработената от Каишев и сътрудници двойноимпулсна потенциостатична методика, чрез която се проследява кинетиката на електролитното фазообразуване.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 70-годишнината от рождението му и за неговата голяма научна, педагогическа и обществена дейност“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 362 от 27 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 19 от 10 март 1978 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • R. Kaischew, Zur Theorie des Kristallwachstums, Z. physik, 102, 684 (1936)
  • Академик Ростислав Каишев: Живот, посветен на науката, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“
  • Ростислав Каишев: Избрани трудове, 1980, Издателство на БАН