Население на Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Населението на Турция според преброяването през 2010 година е 73 722 988 души.

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
1927 13 648 270
1935 16 158 018
1940 17 820 950
1945 18 790 174
1950 20 947 188
1955 24 064 763
1960 27 754 820
1965 31 391 421
1970 35 605 176
1975 40 347 719
1980 44 736 957
1985 50 664 458
1990 56 473 035
2000 67 803 927
2010 73 722 988
[[Преброяване на населението в Турция ({{{31}}})|{{{31}}}]] {{{32}}}
[[Преброяване на населението в Турция ({{{33}}})|{{{33}}}]] {{{34}}}
[[Преброяване на населението в Турция ({{{35}}})|{{{35}}}]] {{{36}}}
[[Преброяване на населението в Турция ({{{37}}})|{{{37}}}]] {{{38}}}
[[Преброяване на населението в Турция ({{{39}}})|{{{39}}}]] {{{40}}}

Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]

Възрастова структура на населението през годините.

Възрастова структура на населението през годините, според данни на Статистическия институт на Турция:[1]

Възрастова структура на населението
Година Численост Дял (в %)
0 – 14 г. 15 – 64 г. 65 г. и
повече
0 – 14 г. 15 – 64 г. 65 г. и
повече
1950 38.3 58.3 3.3
1955 39.2 57.2 3.4
1960 41.2 55.1 3.5
1965 41.9 54.0 4.0
1970 41.8 53.7 4.5
1975 40.5 54.7 4.6
1980 39.0 55.9 4.7
1985 37.5 58.1 4.2
1990 34.5 60.7 4.3
2000 29.3 64.0 6.7
2005 27.0 66.2 6.7
2010 25.6 67.2 7.2
2015 24.0 67.8 8.2

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]


Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2005[2] (18.9 ‰) (6.2 ‰) (12.6 ‰)
2006 (16.4 ‰) (6.0 ‰) (10.4 ‰)

Раждаемост[редактиране | редактиране на кода]

Тотален коефициент на плодовитост по вилаети през годините,
по данни на Статистическия институт на Турция.
2013 Turkey total fertility rate by province 2013.png
2014 Turkey total fertility rate by province 2014.png
2015 Turkey total fertility rate by province 2015.png
Среден брой живородени деца на жена във фертилна възраст:

  4 - 5   3 - 4   2 - 3   1.5 - 2   1 - 1.5

Коефициент на плодовитост

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Турция се отличава с голямо етническо многообразие. В Турция има два мегаполиса - Истанбул и столицата Анкара.

Историческата ретроспекция на територията на днешна Турция показва, че по-голямата ѝ част през непрекъснат и продължителен период от над 15 века се състои от провинции на Римската империя и Византия, като е наричана по тази си характеристика от самите „турци” Рум, т.е. на турски „земя на ромеите” или „римска земя”.

Република Турция, която претендира поне в културен план за правоприемник на Османската империя, наследява многообразие от народности на територията си. Османската империя е теокрация и в по-малка или по-голяма степен наследничка на Византия, даже и в чисто историко-географски план. Още във византийската армия са съществували корпуси от т.нар. туркополи, лека кавалерия, лоялна към кръстоносците, чийто произход би могъл да се търси в средите на стратиотите и акритите, формирали известните византийски банди. След завоюването на ислямските светини Мека и Медина, с изземването на плаща и знамето на пророка и останалите ислямски светини от Селим I (чиято майка е понтийска гъркиня от Трапезундската империя) от египетските мамелюци, османската династия се тотално поевропейчила. Всички валидета без изключение от 16 век насам били европейки. Известно е, че по времето на разцвета на Османската империя (16-17 век), до началото на 19 век, името "турчин" било изключително обидно в рамките на империята, както никога дотогава през старото византийско време. Освен това за мюсюлманите в Османската империя по това време бил забранен достъпа до държавното управление и военна служба (да са членове на дивана и на еничарския корпус). През 17 век с властта на османците се разпореждала Кьосем Султан, нещо нечувано в тюркския средноазиатски свят. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в района на Мала Азия (на която племенна общност според пантюркистката концепция претендират да се наследници днешните турци), било предприето по време на управлението на султан Ахмед II.

В този контекст, до началото на 19 век, да се търси пантюркистка основа в Османската империя е non sens, още повече, че имперските ѝ амбиции са насочени към районите на Кавказ, Месопотамия, Арабския полуостров, Египет и Северна Африка, но не и към Средна Азия, като основните външнополитически съперници на Османците се явяват Хабсбургите и Сафавидите.

Етимология на етнонима „турци“ в българския език и книжнина[редактиране | редактиране на кода]

Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни", което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[1]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на османците, т.е. не на членовете на управляваща империята османска династия, а на първите османски войни тръгнали от Сьогют. Антрополози и историци, изследователи по темата (Арнолд Тойнби, Стивън Рънсиман[3] , като терминът "тема" произхожда от означението на отделните малоазийски провинции на Византия) намират османските корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия (виж и иконоборство). До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като "варвари", "асирийци", "неверници", "езичници", "дяволи", "безбожници", "сарацини", "проклети", "зверове" или "сластолюбци". В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията, която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива [2].

Първият опит за унифициране на турците като нация е на т.нар. младотурци, които "обявяват" съществуването на османска нация. След краха на Османската империя в Първата световна война, Мустафа Кемал Ататюрк като "баща на турците" полага основите на днешната турска държавност, която на практика наследява в Анатолия един "врящ котел от народности", обозначаван с етнонима "турци". Най-големия проблем при представяне на етническата картина на съвременна Турция идва от неуяснеността на етническо понятие "тюрки", под което твърде често неспециалисти вкарват народностни групи, които имат само епизодични сношения с огузките праотци, на които съвременните турци претендират да са потомци (виж Туран и тураниди).

По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи [4], като сред малцинствата от 74 милионното население преобладават кюрдите. Немалък е броят на арабите, гърците и арменците. Етнографската статистика допълнително се усложнява от обстоятелството, че Османската империя е теократична държава и не отчита броя на населението по народностен признак, а по религиозен. Отделно от това, извършваните преброявания в империята са продиктувани от налагането на фиска, т.е. те не отчитат поради естеството си броя на жителите, а броя на домакинствата. През 19 и 20 век последователно османската държава губи балканските си територии, и това е така до Лондонския мирен договор. През този период, най-вече по религиозни подбуди, голям брой население напуска т.нар. румелийски територии на империята, като се установява в Истанбул и вътрешността. Процесът продължава и през втората половина на 20 век - виж възродителен процес, войни в бивша Югославия и т.н.

Според приблизителни данни от 2008 година, вариращи в твърде широки граници, етническият състав на населението в Турция е:

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на генетиката в последните години спомага на ентографската наука да изясни произхода на съвременното население на Турция. Данните показват, че в по-голямата си част това население /някъде на около 60-70 %/ не е от т.нар. тюркски произход. Антропологическите измервания също показват, че на 60 % демографски „днешните турци” принадлежат към средиземноморския антропографски тип население, което не принадлежи към т.нар. тюркски народи свързани със Средна Азия (в Турция има установени също и други антропологически типове освен тюркските). Етнографските изследвания също показват, че „съвременните турци” са нееднородна компонентна смес от най-различни по произход и история етнически групи, което от своя страна превръща въпроса за произхода на турците в такъв за националната сигурност на Република Турция, особено в контекста на т.нар. "кюрдски въпрос". Етническата пъстрота на територията на съвременна Турция обяснява в голяма степен провежданата от турската държава вътрешна и външна политика.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване през 1927 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението по майчин език според преброяването на населението през 1927 г., по вилаети (подредени по азбучен ред):[5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15][16]

Вилает Общо Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)
Арабски Гръцки Кабардино-
черкезки
Ладински Арменски Албански Български Татарски Френски Италиански Английски Персийски
Турция 13 648 270 11 777 810 1 184 416 134 273 119 824 95 901 68 860 64 715 21 674 20 554 11 465 8 456 7 248 1 938 1 687
Адана 335 412 303 562 12 955 13 203 1 160 2 547 57 21 525 35 3 56 63 22
Айдън 212 541 210 144 198 15 1 322 64 0 4 503 92 21 7 12 15
Аксарай 127 031 118 421 8 141 5 1 207 0 3 0 0 251 0 0 0
Амасия 114 884 107 546 3 256 4 2 1 535 3 938 289 15 386 1 5 6
Анкара 404 720 376 744 21 430 47 179 828 463 608 742 654 1 177 99 102 30
Анталия 204 372 202 118 151 78 1 324 603 35 3 3 3 0 0 7 0
Артвин 90 066 82 514 19 0 0 38 0 2 0 0 17 1 0 0
Афионкарахисар 259 377 256 908 139 10 73 1 572 8 6 35 23 4 4 1 0
Балъкесир 421 066 402 514 902 24 1 513 6 435 28 26 307 1 522 1 849 29 21 6
Баязид 104 586 43 570 60 926 0 0 15 0 1 0 0 0 0 0 0
Биледжик 113 660 109 694 2 1 1 2 293 23 79 174 1 276 35 1 4 1
Битлис 90 631 20 689 67 678 378 0 1 119 0 285 0 0 0 0 0 0
Болу 218 246 202 634 289 3 18 12 082 2 0 115 3 185 0 0 0
Бурдур 83 614 83 387 110 19 34 0 0 5 0 7 0 6 0 0
Бурса 401 595 382 251 448 27 1 445 4 311 1 718 2 1 181 1 261 325 50 18 0
Ван 75 329 17 399 57 723 72 0 3 123 0 0 0 0 0 0 2
Газиантеп 215 762 195 336 16 348 3 544 36 99 37 5 268 0 1 4 1 6
Гиресун 273 768 272 460 707 6 0 9 7 27 5 12 0 13 12 5
Гюмюшхане 122 231 120 179 1 943 0 5 47 0 3 0 0 0 0 1 0
Диарбекир 194 316 56 151 132 209 2 206 0 6 78 955 5 1 0 1 0 0
Денизли 245 048 244 394 173 5 73 281 1 1 33 13 42 0 6 0
Джебелиберекет 107 694 97 176 7 211 1 247 641 499 1 0 389 14 62 4 17 0 7
Елязъг 213 777 97 657 112 493 19 8 8 1 2 399 26 0 0 1 0 0
Ерзурум 270 426 231 018 36 422 4 6 137 0 14 10 1 0 0 0 0
Ерзинджан 132 325 77 149 54 877 7 9 96 42 66 9 1 6 1 0 0
Ескишехир 154 332 147 882 674 9 66 1 227 26 5 261 278 3 117 24 12 3
Зонгулдак 268 909 268 005 53 72 119 1 14 0 63 15 0 126 291 4
Измир 526 005 487 825 1 253 447 7 531 645 16 800 26 2 260 1 368 101 1 726 1 384 369
Истанбул 794 444 574 592 1 692 3 092 91 902 112 39 199 45 255 6 148 4 985 456 6 021 4 890 1 327
Ичел 90 940 90 801 5 49 53 0 0 0 0 0 0 0 1 12 0
Йозгат 209 497 198 566 5 020 5 0 2 652 0 1 801 990 0 349 0 1 0
Кайсери 251 370 231 297 4 780 2 2 13 616 6 435 784 10 2 25 7 8
Карс 204 846 160 192 42 945 1 0 157 29 21 3 2 384 1 0 0
Кастамону 336 501 332 523 1 580 3 0 4 0 1 660 29 8 3 1 9 0
Кахраманмараш 186 855 155 279 26 857 39 15 3 010 78 8 170 27 11 1 2 2
Коджаели 286 600 259 593 1 207 24 899 8 959 4 7 506 1 207 53 5 3 0
Кония 504 384 478 189 21 396 119 23 1 769 13 64 737 35 1 227 29 13 0
Кютахия 302 426 301 064 54 0 78 20 4 34 269 109 7 10 29 2
Лозенград 108 989 104 697 86 4 26 18 912 2 693 841 4 1 0 0
Малатия 306 882 175 815 128 323 6 7 10 1 2 625 0 11 0 1 1 0
Маниса 374 013 369 933 621 149 746 380 243 0 783 569 3 9 3 9
Мардин 183 471 11 864 109 841 51 734 25 15 71 22 49 1 1 11 7 3
Мерсин 119 107 103 644 571 12 661 1 611 191 77 16 43 4 0 46 88 20 38
Мугла 175 390 173 881 127 74 652 2 186 0 163 109 0 4 10 33
Нигде 166 056 163 732 231 16 90 246 0 5 1 009 596 61 0 0 0
Одрин 150 840 140 600 111 16 19 5 5 876 60 239 3 276 5 39 55 8
Орду 202 354 192 973 132 162 2 139 0 249 0 0 0 3 3 1
Ризе 171 657 171 578 8 0 1 0 0 0 0 0 0 0 1 3
Родосто 131 446 127 139 68 41 32 1 1 197 186 435 1 772 5 9 10 0
Самсун 274 065 261 501 1 554 11 27 5 616 53 220 849 64 173 20 66 9
Сивас 329 551 275 533 42 271 4 411 4 381 0 4 122 1 0 31 1 0 9
Сиирт 102 433 5 479 75 962 20 178 1 7 0 265 0 0 0 2 0 0
Синоп 169 965 163 134 810 0 2 1 952 0 940 220 4 0 3 5 1
Токат 263 063 246 610 6 050 65 19 7 131 63 952 359 37 6 8 13 0
Трабзон 290 303 289 804 61 0 64 4 0 98 0 0 8 47 13 5
Хаккяри 24 980 1 044 17 005 4 0 4 74 0 0 0 937 0 0 0
Чанаккале 181 735 167 020 27 4 7 938 3 680 1 303 28 321 299 6 8 59 15
Чанкъръ 157 219 157 074 81 1 0 0 0 0 4 4 0 0 1 1
Чорум 247 926 230 077 12 311 0 0 5 297 1 92 11 0 122 0 0 0
Шанлъурфа 203 595 82 182 82 788 25 593 0 7 4 63 0 0 1 2 0 0
Шебинкарахисар 108 735 108 003 686 5 0 7 0 25 1 0 2 0 0 0 1
Ъспарта 144 437 143 856 162 10 254 10 0 0 26 4 0 4 1 0

  За над 50 % от жителите роден език е турски.   За над 50 % от жителите роден език е курманджи.   За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Преброяване през 1935 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1935 г.:[17][18]

Език
Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 16 158 018 100.00
Турски 13 899 073 86.01
Курманджи 1 480 246 9.16
Зазаки
Кърмандж
Кърдаш
Арабски 153 687 0.95
Гръцки 108 725 0.67
Кабардино-черкезки 91 972 0.56
Лазки 63 253 0.39
Арменски 57 599 0.35
Грузински 57 325 0.35
Ладински 42 466 0.26
Помашки 32 661 0.20
Бошняшки 24 613 0.15
Албански 22 754 0.14
Български 18 245 0.11
Кримскотатарски 15 615 0.09
Испански 14 242 0.08
Абазински 10 099 0.06
Коптски 7 855 0.04
Френски 5 381 0.03
Немски 5 047 0.03
Руски 4 810 0.02
Италиански 4 633 0.02
Сръбски 4 369 0.02
Персийски 2 053 0.01
Английски 1 482 0.00
Румънски 699 0.00
Полски 494 0.00
Чехословашки 200 0.00
Нидерландски 130 0.00
Шведски 114 0.00
Хърватски 83 0.00
Други 28 093 0.17
Непоказано

Преброяване през 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1945 г.:[19][20][21][22][23][24][25][26][27][28][29][30][31][32][33][34]

Език
Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 18 790 174 100.00
Турски 16 598 667 88.34
Курманджи 1 476 537 7.86
Арабски 247 169 1.32
Гръцки 88 670 0.47
Кабардино-черкезки 66 691 0.35
Арменски 56 184 0.30
Лазки 46 984 0.25
Ладински 40 903 0.22
Грузински 40 040 0.21
Албански 13 911 0.07
Помашки 13 038 0.07
Български 8 772 0.04
Абазински 8 602 0.04
Персийски 781 0.00
Други 83 225 0.44

Преброяване през 1965 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1965 г.:

Език
Говорими езици към 24 октомври 1965 г.[35]
Майчин език[36]  % Владеят един език Втори език
Общо 31 391 421 100.00 28 583 607 2 786 610
Турски 28 289 680 90.12 26 925 649 1 387 139
Курманджи 2 219 502 7.07 1 323 690 429 168
Арабски 365 340 1.16 189 134 167 924
Зазаки 150 644 0.48 92 288 20 413
Кабардино-черкезки 58 339 0.19 6 409 48 621
Гръцки 48 096 0.15 3 203 78 941
Грузински 34 330 0.11 4 042 44 934
Арменски 33 094 0.11 1 022 22 260
Английски 27 841 0.09 21 766 139 867
Лазки 26 007 0.08 3 943 55 158
Помашки 23 138 0.07 2 776 34 234
Бошняшки 17 627 0.06 2 345 34 892
Албански 12 832 0.04 1 075 39 613
Ладински 9 981 0.03 283 3 510
Чеченски 7 563 0.02 2 500 5 063
Сръбски 6 599 0.02 776 58 802
Немски 4 901 0.02 790 35 704
Абазински 4 563 0.01 280 7 556
Български 4 088 0.01 350 46 742
Френски 3 302 0.01 398 96 879
Италиански 2 926 0.01 267 3 861
Испански 2 791 0.01 138 4 297
Руски 1 088 0.00 284 4 530
Персийски 948 0.00 72 2 103
Цигански 406 0.00 53 6 909
Нидерландски 366 0.00 23 219
Чешки 168 0.00 25 76
Полски 110 0.00 20 377
Португалски 52 0.00 5 3 233
Хърватски 45 0.00 1 1 585
Кърманджи 45 0.00 5 308
Кърдаш 42 0.00 1 109
Други 34 967 0.11 6 1 583

Численост на населението по майчин език по вилаети, според преброяването на населението през 1965 г. (подредени по азбучен ред):[37]

Вилает Общо Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)
Арабски Зазаки
(кюрдски езици)
Кабардино-
черкезки
Гръцки Грузински Арменски Лазки Помашки Бошняшки Албански Ладински
Турция 31 391 421 28 289 680 2 219 502 365 340 150 644 58 339 48 096 34 330 33 094 26 007 23 138 17 627 12 832 9 981
Агръ 246 961 90 021 156 316 105 4 2 2 77 5 0 1 103 0 0
Адана (вкл. дн. вилает Османие) 902 712 866 316 7 581 22 356 332 51 51 0 28 9 0 312 483 29
Адъяман 267 288 143 054 117 325 7 6 705 0 0 0 84 4 0 0 0 0
Айдън 524 918 523 583 168 85 0 112 71 4 1 4 0 26 88 0
Амасия 285 729 279 978 2 179 9 2 1 497 6 1 378 208 6 0 10 336 1
Анкара 1 644 302 1 590 392 36 798 814 21 393 124 41 66 120 7 126 833 64
Анталия 486 910 486 697 23 2 0 0 14 0 0 2 0 0 1 0
Артвин 210 065 190 183 46 4 0 0 4 7 698 1 12 093 1 1 0 0
Афионкарахисар 502 248 499 461 125 19 1 2 172 169 2 2 1 16 14 2 1
Балъкесир 708 342 698 679 560 38 8 3 144 236 1 273 9 205 1 707 314 24 4
Биледжик 139 041 137 674 5 4 0 736 4 73 1 1 2 6 3 0
Бингьол 150 521 62 668 56 881 19 30 878 17 0 1 11 1 0 0 0 3
Битлис 154 069 56 161 92 327 3 263 2 082 205 1 5 16 0 0 0 1 2
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 383 939 375 786 363 0 0 1 593 3 1 541 488 1 791 0 40 6 1
Бурдур 194 950 194 910 2 7 0 0 3 12 0 0 0 0 1 0
Бурса 755 504 746 633 213 22 0 799 106 2 938 35 517 65 1 169 1 928 69
Ван 266 840 118 481 147 694 557 3 1 2 1 1 8 0 1 1 66
Газиантеп 511 026 490 046 18 954 885 1 4 6 0 4 3 0 1 11 0
Гиресун 428 015 425 665 305 1 1 2 0 2 029 0 5 0 0 0 0
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) 262 731 260 419 2 189 0 0 91 0 0 0 17 0 0 0 0
Денизли 463 369 462 860 283 28 5 8 97 1 1 0 2 1 3 0
Диарбекир 475 916 178 644 236 113 2 536 57 693 1 1 3 134 3 48 1 5 0
Елязъг 322 727 244 016 47 446 17 30 921 0 2 0 2 30 12 3 2 0
Ерзинджан 258 586 243 911 14 323 13 298 4 5 0 12 2 3 0 1 0
Ерзурум 628 001 555 632 69 648 86 2 185 109 8 4 11 24 7 1 5 1
Ескишехир 415 101 406 212 327 42 0 1 390 4 3 0 14 23 114 78 0
Зонгулдак
(вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)
650 191 649 757 43 26 0 5 17 2 3 15 0 1 1 1
Истанбул 2 293 823 2 185 741 2 586 2 843 26 317 35 097 849 29 479 128 165 3 072 4 341 8 608
Измир 1 234 667 1 214 219 863 352 5 1 287 898 15 17 15 1 289 2 349 1 265 753
Йозгат 437 883 433 385 2 424 1 0 1 597 2 0 118 0 0 14 1 0
Кайсери 536 206 509 932 8 454 34 8 17 110 1 1 9 6 9 15 160 1
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) 606 313 471 287 133 144 61 992 215 6 8 5 24 1 5 4 1
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 441 638 439 355 1 090 2 0 3 2 180 849 1 0 0 0 0
Кахраманмараш 438 423 386 010 46 548 21 0 4 185 0 0 13 3 0 0 9 0
Коджаели 335 518 320 808 235 0 10 1 467 63 2 755 46 2 264 381 3 827 22 7
Кония (вкл. дн. вилает Караман) 1 122 622 1 092 819 27 811 67 4 1 139 3 7 1 5 1 11 75 0
Кършехир 196 836 185 489 11 309 4 0 2 0 0 0 1 0 1 0 0
Кютахия 398 081 397 221 105 13 2 17 4 2 88 9 0 0 34 0
Лозенград 258 386 252 594 602 136 24 5 3 5 3 7 3 375 1 148 144 11
Малатия 452 624 374 449 77 794 33 10 14 5 7 148 5 4 0 3 0
Маниса 748 545 746 514 241 15 0 488 42 67 2 6 54 116 192 3
Мардин 397 880 35 494 265 328 79 687 60 75 11 15 11 0 0 1 6 0
Мерсин 511 273 500 207 1 067 9 430 23 76 137 13 12 19 3 3 9 1
Мугла 334 973 334 883 6 4 1 0 28 0 0 0 1 0 0 4
Муш 198 716 110 555 83 020 3 575 507 898 0 1 3 103 0 0 0 0
Невшехир 203 316 203 156 22 0 0 0 0 0 0 0 0 0 22 0
Нигде 362 444 353 146 8 991 10 0 227 5 0 12 4 0 15 4 0
Одрин 303 234 290 610 386 104 21 9 18 2 12 3 10 285 329 58 92
Орду 543 863 538 978 12 0 0 5 0 4 815 34 0 1 0 1 0
Ризе 281 099 275 291 11 1 1 0 9 4 0 5 754 1 0 1 0
Родосто 287 381 284 222 548 76 18 5 19 52 8 2 1 627 6 51 102
Сакария 404 078 388 481 2 163 32 3 538 6 4 535 2 2 671 23 2 899 794 1
Самсун 755 946 747 115 1 366 3 0 3 401 91 2 350 5 51 319 10 610 0
Сивас 705 186 649 099 32 284 19 23 2 086 0 0 217 1 0 515 0 0
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) 264 832 46 722 179 023 38 273 484 1 0 15 98 3 0 10 0 0
Синоп 266 069 261 341 2 126 0 0 659 1 1 144 228 3 5 0 7 3
Токат 495 352 483 948 3 974 7 3 5 934 0 367 45 2 0 0 964 0
Трабзон 595 782 590 799 72 12 0 0 4 535 1 11 0 0 0 0 0
Тунджели 154 175 120 553 33 431 20 2 370 28 0 0 4 0 18 10 8 0
Ушак 190 536 190 506 16 2 0 1 0 0 4 1 0 0 0 0
Хаккяри 83 937 10 357 72 365 165 0 1 0 1 21 2 0 0 0 0
Хатай 506 154 350 080 5 695 127 072 7 780 767 11 376 6 2 8 44 1
Чанаккале 350 317 338 379 443 0 25 1 604 5 258 4 9 12 3 675 516 6 121
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) 250 706 250 510 158 1 0 0 1 0 3 2 0 0 0 0
Чорум 485 567 474 638 8 736 4 0 1 808 12 8 51 3 7 0 0 0
Шанлъурфа 450 798 207 652 175 100 51 090 14 554 3 0 5 2 4 0 2 0 0
Ъспарта 266 240 265 305 688 75 11 8 91 0 1 2 1 1 3 4

  За над 50 % от жителите роден език е турски.   За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.   За над 50 % от жителите роден език е курманджи.   За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Дял на населението по майчин език по вилаети, според преброяването на населението през 1965 г. (в %, подредени по азбучен ред):[37]

Вилает Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)
Арабски Зазаки
(кюрдски езици)
Кабардино-
черкезки
Гръцки Грузински Арменски Лазки Помашки Бошняшки Албански Ладински
Турция 90.11 7.07 1.16 0.47 0.18 0.15 0.10 0.10 0.08 0.07 0.05 0.04 0.03
Агръ 36.45 63.29 0.04 0.00 0.00 0.00 0.03 0.00 0.00 0.04
Адана (вкл. дн. вилает Османие) 95.96 0.83 2.47 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.03 0.05 0.00
Адъяман 53.52 43.89 0.00 2.50 0.03 0.00
Айдън 99.74 0.03 0.01 0.02 0.01 0.00 0.00 0.00 0.00 0.01
Амасия 97.98 0.76 0.00 0.00 0.52 0.00 0.48 0.07 0.00 0.00 0.11 0.00
Анкара 96.72 2.23 0.04 0.00 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.05 0.00
Анталия 99.95 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Артвин 90.53 0.02 0.00 0.00 3.66 0.00 5.75 0.00 0.00
Афионкарахисар 99.44 0.02 0.00 0.00 0.43 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Балъкесир 98.63 0.07 0.00 0.00 0.44 0.03 0.17 0.00 0.02 0.24 0.04 0.00 0.00
Биледжик 99.01 0.00 0.00 0.52 0.00 0.05 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Бингьол 41.63 37.78 0.01 20.51 0.01 0.00 0.00 0.00 0.00
Битлис 36.45 59.92 2.11 1.35 0.13 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 97.87 0.09 0.41 0.00 0.40 0.12 0.46 0.01 0.00 0.00
Бурдур 99.97 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Бурса 98.82 0.02 0.00 0.10 0.01 0.38 0.00 0.06 0.00 0.15 0.25 0.00
Ван 44.40 55.34 0.20 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02
Газиантеп 95.89 3.70 0.17 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Гиресун 99.45 0.07 0.00 0.00 0.00 0.47 0.00
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) 99.12 0.83 0.03 0.00
Денизли 99.89 0.06 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Диарбекир 37.53 49.61 0.53 12.12 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.01 0.00 0.00
Елязъг 75.61 14.70 0.00 9.58 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ерзинджан 94.32 5.53 0.00 0.11 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ерзурум 88.47 11.09 0.01 0.34 0.01 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ескишехир 97.85 0.07 0.01 0.33 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.01
Зонгулдак
(вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)
99.93 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Истанбул 95.28 0.11 0.12 0.00 0.01 1.53 0.03 1.28 0.00 0.00 0.13 0.18 0.37
Измир 98.34 0.06 0.02 0.00 0.10 0.07 0.00 0.00 0.00 0.10 0.19 0.10 0.06
Йозгат 98.97 0.55 0.00 0.36 0.00 0.02 0.00 0.00
Кайсери 95.10 1.57 0.00 0.00 3.19 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) 77.72 21.95 0.01 0.16 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 99.48 0.24 0.00 0.00 0.00 0.04 0.19 0.00
Кахраманмараш 88.04 10.61 0.00 0.95 0.00 0.00 0.00
Коджаели 95.61 0.07 0.00 0.43 0.01 0.82 0.01 0.67 0.11 1.14 0.00 0.00
Кония (вкл. дн. вилает Караман) 97.34 2.47 0.00 0.00 0.10 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Кършехир 94.23 5.74 0.00 0.00 0.00 0.00
Кютахия 99.78 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.00 0.00
Лозенград 97.75 0.23 0.05 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 1.30 0.44 0.05 0.00
Малатия 82.72 17.18 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.03 0.00 0.00 0.00
Маниса 99.72 0.03 0.00 0.06 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.01 0.02 0.00
Мардин 8.92 66.68 20.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Мерсин 97.83 0.20 1.84 0.00 0.01 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Мугла 99.97 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Муш 55.63 41.77 1.79 0.25 0.45 0.00 0.00 0.05
Невшехир 99.92 0.01 0.01
Нигде 97.43 2.48 0.00 0.06 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Одрин 95.83 0.12 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 3.39 0.10 0.01 0.03
Орду 99.10 0.00 0.00 0.88 0.00 0.00 0.00
Ризе 97.93 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 2.04 0.00 0.00
Родосто 98.90 0.19 0.02 0.00 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00 0.56 0.00 0.01 0.03
Сакария 96.14 0.53 0.00 0.00 0.13 0.00 1.12 0.00 0.66 0.00 0.71 0.19 0.00
Самсун 98.83 0.18 0.00 0.44 0.01 0.31 0.00 0.00 0.04 0.00 0.08
Сивас 92.04 4.57 0.00 0.00 0.29 0.03 0.00 0.07
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) 17.64 67.59 14.45 0.18 0.00 0.00 0.03 0.00 0.00
Синоп 98.22 0.79 0.24 0.00 0.42 0.08 0.00 0.00 0.00 0.00
Токат 97.69 0.80 0.00 0.00 1.19 0.07 0.00 0.00 0.19
Трабзон 99.16 0.01 0.00 0.76 0.00 0.00
Тунджели 78.19 21.68 0.01 1.53 0.01 0.00 0.01 0.00 0.00
Ушак 99.98 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Хаккяри 12.33 86.21 0.19 0.00 0.00 0.02 0.00
Хатай 69.16 1.12 25.10 0.00 0.15 0.15 0.00 0.07 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Чанаккале 96.59 0.12 0.00 0.45 1.50 0.00 0.00 0.00 1.04 0.14 0.00 0.03
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) 99.92 0.06 0.00 0.00 0.00 0.00
Чорум 97.74 1.79 0.00 0.37 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00
Шанлъурфа 46.06 38.84 11.33 3.22 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ъспарта 99.64 0.25 0.02 0.00 0.00 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

  За над 50 % от жителите роден език е турски.   За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.   За над 50 % от жителите роден език е курманджи.   За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване през 1935 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по вероизповедание, според преброяването на населението през 1935 г.:[38][39]

Вероизповедание
Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 16 158 018 100.00
Ислям 15 838 673 98.02
Християнство Общо 226 167 1.39
Гръцка православна църква 125 046 0.77
Арменска апостолическа църква 44 526 0.27
Арменска католическа църква 11 229 0.06
Римокатолическа църква 32 155 0.19
Протестантство 8 486 0.05
Други християни 4 725 0.02
Юдаизъм 78 730 0.48
Други религии 12 965 0.08
Атеизъм 559 0.00
Непоказано 356 0.00

Преброяване през 1965 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по вероизповедание, според преброяването на населението през 1965 г.:[40]

Вероизповедание
Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 31 391 421 100.00
Ислям 31 129 854 99.17
Християнство Общо 206 826 0.66
Православие 73 725 0.24
Арменска апостолическа църква 69 526 0.22
Католицизъм 25 833 0.08
Протестанство 22 984 0.07
Други християни 14 758 0.05
Юдаизъм 38 267 0.12
Други религии 14 661 0.05
Атеизъм 1 212 0.00
Непоказано 602 0.00

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((tr))  Nüfusun yaş yapısı. // anadolu.edu.tr. Посетен на 21 март 2017.
  2. http://migrationinformation.org/charts/pop-table1-jun06.cfm
  3. Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване "Падането на Константинопол" изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за сулджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд "Изследване на историята", Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. ((bg)) Стивън Рънсиман. Падането на Константинопол, стр. 41-42. // Издателство на Отечествения фронт, 1984, второ издание. Посетен на 13 юни 2011 г..
  4. Балканите (политико-икономически справочник). Партиздат, София, 1982.
  5. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.13 Türkçe Konuşan Nüfus, sayfa 162–164. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  6. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.9 Kürtçe Konuşan Nüfus, sayfa 136–137. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  7. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.3 Arapça Konuşan Nüfus, sayfa 93–94. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  8. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.12 Rumca Konuşan Nüfus, sayfa 155–156. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  9. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.6 Çerkesçe Konuşan Nüfus, sayfa 114–115. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  10. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.14 Yahudice Konuşan Nüfus, sayfa 170–171. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  11. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.7 Ermenice Konuşan Nüfus, sayfa 122–123. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  12. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.4 Arnavutça Konuşan Nüfus, sayfa 100–101. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  13. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 107–108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  14. Eskişehir'deki Kırım Tatar nüfusu üzerine bir inceleme — Fikirde Birlik. // Посетен на 13 iyun 2015. Arxivləşdirilib.
  15. 1927 Genel Nüfus Sayımı / 1927 General Population Census — www.kanburoglu.com. // Посетен на 14 iyun 2015. Arxivləşdirilib.
  16. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.2 Acemce Konuşan Nüfus, sayfa 88. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  17. T. C. Başbakanlık İstatistik Umum Müdürlüğü, İstatistik Yıllığı, Cilt: 10. Ankara: Hüsnütabiat Basımevi, 1938-39, sayfa 64–65.
  18. sayfa 11. //
  19. Turkey, page 632. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
  20. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.2.2 Ülke Genelinde Türkçe ve İl Bazında Türkçe Dışında Konuşulan Ana Dil Haritaları, sayfa 186. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  21. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.13 Türkçe Konuşan Nüfus, sayfa 164. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  22. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.9 Kürtçe Konuşan Nüfus, sayfa 137. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  23. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.3 Arapça Konuşan Nüfus, sayfa 94. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  24. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.12 Rumca Konuşan Nüfus, sayfa 156. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  25. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.6 Çerkesçe Konuşan Nüfus, sayfa 115. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  26. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.7 Ermenice Konuşan Nüfus, sayfa 123. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  27. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.10 Lazca Konuşan Nüfus, sayfa 143. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  28. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.14 Yahudice Konuşan Nüfus, sayfa 171. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  29. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.8 Gürcüce Konuşan Nüfus, sayfa 129. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  30. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.4 Arnavutça Konuşan Nüfus, sayfa 101. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  31. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.11 Pomakça Konuşan Nüfus, sayfa 149. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  32. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  33. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.1 Abazca Konuşan Nüfus, sayfa 81. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  34. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.2 Acemce Konuşan Nüfus, sayfa 88. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  35. Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331-354. ISBN 9780774667104
  36. Buran, Ahmet - Berna Yüksel Çak (2012), Türkiye’de Diller ve Etnik Gruplar, Akçağ Yayınları, Ankara, 318 s., ISBN: 978-605-5413-54-5 (makale yazarı: Doğan Çolak), sayfa 231 // Dil Araştırmaları Dergisi (ISSN: 1307–7821). Güz 2012 Sayı 11. Genel Yayın Yönetmeni: Prof. Dr. Ahmet Bican Ercilasun. Ankara — 2012 — 235 sayfa.
  37. а б Türkiye'de Diller ve Etnik Gruplar. Yazarlar: Prof. Dr. Ahmet Buran, Berna Yüksel Çak. Ankara: Akçağ Yayınları, 2012, 318 sayfa. ISBN 9786055413545
  38. Turkey, page 632. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
  39. Turkey, page 632–633. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
  40. Dördüncü Kesim. Türkiye'de Toplumsal Yapının ve Değişmenin Görünümleri. — Bölüm VII. Nüfus. — 3. Nüfusun Bileşimi, sayfa 525. // 21. Yüzyılda Türkiye: 2000'li yıllarda Türkiye'nin Toplumsal Yapısı. Yazar: Emre Kongar. 38. Basım. İstanbul: Remzi Kitabevi, 2006, 725 sayfa. ISBN 9789751406248

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Турция“         Портал „Турция