Направо към съдържанието

Население на Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Население на Турция
Възрастова структура на населението в Турция през 2020 г.
НаселениеПовишение 85 279 553
(31 декември 2022)
Прираст0,55% (2020)
Раждаемост12,2 % (2022)
Смъртност5,9 % (2022)
Прод. на животаПовишение 78,6 години (2020)
– мъжеПовишение 75,9 години (2020)
– жениПовишение 81,3 години (2020)
Коеф. на плодовитостПонижение 1.62 (2022)[1]
Детска смъртност8,6 починали на 1000 родени (2020)
Възрастова структура
Над 65 години9,9% (2022)
Съотношение между половете
Общо0,99 мъже / жени (2021)[2]
При раждане1,30 мъже / жени (2006)
До 15 години1,25 мъже / жени
Над 65 години1,05 мъже / жени
Произход
Националносттурци
Основна народносттурци
Езици
Официални езицитурски
Говорими езицикюрдски, арабски, лазски, арменски, албански, гръцки, грузински, български (помашки), бошняшки, сръбски, иврит
Население на Турция в Общомедия

Населението на Турция към 31 декември 2022 г. е 85,2 млн. души, със средно годишен темп на ръст от 0,55%.[3]

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване		Численост
18908 274 971
191012 329 210
192713 648 270
193516 158 018
194017 820 950
194518 790 174
195020 947 188
195524 064 763
196027 754 820
196531 391 421
197035 605 176
197540 347 719
198044 736 957
198550 664 458
199056 473 035
200067 803 927
201073 722 988
202083 614 362

Възрастова структура

[редактиране | редактиране на кода]
Възрастова структура на населението през годините.

Възрастова структура на населението през годините, според данни на Статистическия институт на Турция:[4]

Възрастова структура на населението
Година Численост Дял (в %)
0 – 14 г. 15 – 64 г. 65 г. и
повече 		0 – 14 г. 15 – 64 г. 65 г. и
повече
1950 38.3 58.3 3.3
1955 39.2 57.2 3.4
1960 41.2 55.1 3.5
1965 41.9 54.0 4.0
1970 41.8 53.7 4.5
1975 40.5 54.7 4.6
1980 39.0 55.9 4.7
1985 37.5 58.1 4.2
1990 34.5 60.7 4.3
2000 29.3 64.0 6.7
2005 27.0 66.2 6.7
2010 25.6 67.2 7.2
2015 24.0 67.8 8.2
2019 23.1 67.8 9.1

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]
Тотален коефициент на плодовитост
по вилаети в Турция през годините
(данни на Статистическия институт на Турция)
1980
2013
2014
2015
2021
2023
Среден брой живородени деца на жена
във фертилна възраст:
  5 – 6
  4 – 5
  3 – 4
  2 – 3
  1,5 – 2
  1 – 1,5
Година Численост
на
населението
(към 31 декември)		 Численост
на
живородените		 Численост
на
починалите		 Естествен
прираст		 Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)		 Коефициент
на
смъртност
(в ‰)		 Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)		 Тотален
коефициент
на плодовитост
1990 1 392 000 388 000 1 004 000 3,11
1991 1 390 000 391 000 999 000 3,02
1992 1 388 000 394 000 994 000 2,94
1993 1 385 000 396 000 989 000 2,87
1994 1 372 000 399 000 973 000 2,81
1995 1 368 000 402 000 966 000 2,76
1996 1 386 000 419 000 967 000 2,70
1997 1 317 000 424 000 893 000 2,66
1998 1 318 000 426 000 892 000 2,61
1999 1 313 000 427 000 886 000 2,56
2000 1 307 000 422 000 885 000 2,50
2001 1 323 341 175 137 1 148 204 20,3 2,38
2002 1 229 555 175 434 1 054 121 18,6 2,40
2003 1 198 927 184 330 1 014 597 17,9 2,35
2004 1 222 484 187 086 1 035 398 18,1 2,31
2005 1 244 041 197 520 1 046 521 18,2 2,27
2006 1 255 432 210 146 1 045 286 18,1 2,24
2007 70 586 256 1 289 992 212 731 1 077 261 18,3 3,0 15,3 2,21
2008 71 517 100 1 295 511 215 562 1 079 949 18,1 3,0 15,1 2,19
2009 72 561 312 1 266 751 369 703 897 048 17,6 5,1 12,5 2,10
2010 73 722 988 1 261 169 366 471 894 698 17,2 5,0 12,2 2,08
2011 74 724 269 1 252 812 376 162 876 650 16,9 5,1 11,8 2,05
2012 75 627 384 1 294 605 376 520 918 085 17,2 5,0 12,2 2,11
2013 76 667 864 1 297 505 373 041 924 464 17,0 4,9 12.1 2,11
2014 77 695 904 1 351 088 391 091 959 997 17,5 5,1 12,4 2,19
2015 78 741 053 1 336 908 405 528 931 380 17,1 5,2 11,9 2,16
2016 79 814 871 1 316 204 422 964 893 240 16,6 5,3 11,3 2,11
2017 80 810 525 1 300 258 426 662 873 596 16,2 5,3 10,9 2,08
2018 82 003 882 1 256 282 426 785 829 497 15,4 5,2 10,2 2,00
2019 83 154 997 1 189 939 436 624 753 315 14,4 5,3 9,1 1,89
2020 83 614 362 1 117 942 509 048 608 894 13,4 6,1 7,3 1,77
2021 84 680 273 1 083 336 566 485 516 851 12,9 6,7 6,2 1,71
2022 85 279 553 1 035 795 504 839 530 956 12,2 5,9 6,3 1,62

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Турция се отличава с голямо етническо многообразие. В Турция има два мегаполиса – Истанбул и столицата Анкара.

Историческата ретроспекция на територията на днешна Турция показва, че по-голямата ѝ част през непрекъснат и продължителен период от над 15 века се състои от провинции на Римската империя и Византия, като е наричана по тази си характеристика от самите „турци“ Рум, т.е. на турски „земя на ромеите“ или „римска земя“.

Република Турция, която претендира поне в културен план за правоприемник на Османската империя, наследява многообразие от народности на територията си. Османската империя е теокрация и в по-малка или по-голяма степен наследничка на Византия, даже и в чисто историко-географски план. Още във византийската армия са съществували корпуси от т.нар. туркополи, лека кавалерия, лоялна към кръстоносците, чийто произход би могъл да се търси в средите на стратиотите и акритите, формирали известните византийски банди. След завоюването на ислямските светини Мека и Медина, с изземването на плаща и знамето на пророка и останалите ислямски светини от Селим I (чиято майка е понтийска гъркиня от Трапезундската империя) от египетските мамелюци, османската династия се тотално поевропейчила. Всички валидета без изключение от 16 век насам били европейки. Известно е, че по времето на разцвета на Османската империя (16 – 17 век), до началото на 19 век, името „турчин“ било изключително обидно в рамките на империята, както никога дотогава през старото византийско време. Освен това за мюсюлманите в Османската империя по това време бил забранен достъпа до държавното управление и военна служба (да са членове на дивана и на еничарския корпус). През 17 век с властта на османците се разпореждала Кьосем Султан, нещо нечувано в тюркския средноазиатски свят. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в района на Мала Азия (на която племенна общност според пантюркистката концепция претендират да се наследници днешните турци), било предприето по време на управлението на султан Ахмед II.

В този контекст, до началото на 19 век, да се търси пантюркистка основа в Османската империя е non sens, още повече, че имперските ѝ амбиции са насочени към районите на Кавказ, Месопотамия, Арабския полуостров, Египет и Северна Африка, но не и към Средна Азия, като основните външнополитически съперници на Османците са Хабсбургите и Сафавидите.

Етимология на етнонима „турци“ в българския език и книжнина

[редактиране | редактиране на кода]

Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“, което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление [1][неработеща препратка]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на османците, т.е. не на членовете на управляваща империята османска династия, а на първите османски войни тръгнали от Сьогют. Антрополози и историци, изследователи по темата (Арнолд Тойнби, Стивън Рънсиман[5] , като терминът „тема“ произхожда от означението на отделните малоазийски провинции на Византия) намират османските корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия (виж и иконоборство). До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като „варвари“, „асирийци“, „неверници“, „езичници“, „дяволи“, „безбожници“, „сарацини“, „проклети“, „зверове“ или „сластолюбци“. В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията, която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива [2][неработеща препратка].

Първият опит за унифициране на турците като нация е на т.нар. младотурци, които „обявяват“ съществуването на османска нация. След краха на Османската империя в Първата световна война, Мустафа Кемал Ататюрк като „баща на турците“ полага основите на днешната турска държавност, която на практика наследява в Анатолия един „врящ котел от народности“, обозначаван с етнонима „турци“. Най-големия проблем при представяне на етническата картина на съвременна Турция идва от неуяснеността на етническо понятие „тюрки“, под което твърде често неспециалисти вкарват народностни групи, които имат само епизодични сношения с огузките праотци, на които съвременните турци претендират да са потомци (виж Туран и тураниди).

По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи,[6] като сред малцинствата от 74 милионното население преобладават кюрдите. Немалък е броят на арабите, гърците и арменците. Етнографската статистика допълнително се усложнява от обстоятелството, че Османската империя е теократична държава и не отчита броя на населението по народностен признак, а по религиозен. Отделно от това, извършваните преброявания в империята са продиктувани от налагането на фиска, т.е. те не отчитат поради естеството си броя на жителите, а броя на домакинствата. През 19 и 20 век последователно османската държава губи балканските си територии, и това е така до Лондонския мирен договор. През този период, най-вече по религиозни подбуди, голям брой население напуска т.нар. румелийски територии на империята, като се установява в Истанбул и вътрешността. Процесът продължава и през втората половина на 20 век – виж възродителен процес, войни в бивша Югославия и т.н.

Според приблизителни данни от 2008 година, вариращи в твърде широки граници, етническият състав на населението в Турция е:

Произход

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Произход на турците

Развитието на генетиката в последните години спомага на ентографската наука да изясни произхода на съвременното население на Турция. Данните показват, че в по-голямата си част това население /някъде на около 60 – 70 %/ не е от т.нар. тюркски произход. Антропологическите измервания също показват, че на 60 % демографски „днешните турци“ принадлежат към средиземноморския антропографски тип население, което не принадлежи към т.нар. тюркски народи свързани със Средна Азия (в Турция има установени също и други антропологически типове освен тюркските). Етнографските изследвания също показват, че „съвременните турци“ са нееднородна компонентна смес от най-различни по произход и история етнически групи, което от своя страна превръща въпроса за произхода на турците в такъв за националната сигурност на Република Турция, особено в контекста на т.нар. „кюрдски въпрос“. Етническата пъстрота на територията на съвременна Турция обяснява в голяма степен провежданата от турската държава вътрешна и външна политика.

Езици

[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване през 1927 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението по майчин език според преброяването на населението през 1927 г., по вилаети (подредени по азбучен ред):[7][8][9][10][11][12][13][14][15][16][17][18]

Вилает Общо Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)		 Арабски Гръцки Кабардино-
черкезки		 Ладински Арменски Албански Български Татарски Френски Италиански Английски Персийски
Общо 13 648 270 11 777 810 1 184 416 134 273 119 824 95 901 68 860 64 715 21 674 20 554 11 465 8456 7248 1938 1687
Адана 335 412 303 562 12 955 13 203 1160 2547 57 21 525 35 3 56 63 22
Айдън 212 541 210 144 198 15 1322 64 0 4 503 92 21 7 12 15
Аксарай 127 031 118 421 8141 5 1 207 0 3 0 0 251 0 0 0
Амасия 114 884 107 546 3256 4 2 1535 3 938 289 15 386 1 5 6
Анкара 404 720 376 744 21 430 47 179 828 463 608 742 654 1177 99 102 30
Анталия 204 372 202 118 151 78 1324 603 35 3 3 3 0 0 7 0
Артвин 90 066 82 514 19 0 0 38 0 2 0 0 17 1 0 0
Афионкарахисар 259 377 256 908 139 10 73 1572 8 6 35 23 4 4 1 0
Балъкесир 421 066 402 514 902 24 1513 6435 28 26 307 1522 1849 29 21 6
Баязид 104 586 43 570 60 926 0 0 15 0 1 0 0 0 0 0 0
Биледжик 113 660 109 694 2 1 1 2293 23 79 174 1276 35 1 4 1
Битлис 90 631 20 689 67 678 378 0 1119 0 285 0 0 0 0 0 0
Болу 218 246 202 634 289 3 18 12 082 2 0 115 3 185 0 0 0
Бурдур 83 614 83 387 110 19 34 0 0 5 0 7 0 6 0 0
Бурса 401 595 382 251 448 27 1445 4311 1718 2 1181 1261 325 50 18 0
Ван 75 329 17 399 57 723 72 0 3 123 0 0 0 0 0 0 2
Газиантеп 215 762 195 336 16 348 3544 36 99 37 5 268 0 1 4 1 6
Гиресун 273 768 272 460 707 6 0 9 7 27 5 12 0 13 12 5
Гюмюшхане 122 231 120 179 1943 0 5 47 0 3 0 0 0 0 1 0
Диарбекир 194 316 56 151 132 209 2206 0 6 78 955 5 1 0 1 0 0
Денизли 245 048 244 394 173 5 73 281 1 1 33 13 42 0 6 0
Джебелиберекет 107 694 97 176 7211 1247 641 499 1 0 389 14 62 4 17 0 7
Елязъг 213 777 97 657 112 493 19 8 8 1 2399 26 0 0 1 0 0
Ерзурум 270 426 231 018 36 422 4 6 137 0 14 10 1 0 0 0 0
Ерзинджан 132 325 77 149 54 877 7 9 96 42 66 9 1 6 1 0 0
Ескишехир 154 332 147 882 674 9 66 1227 26 5 261 278 3117 24 12 3
Зонгулдак 268 909 268 005 53 72 119 1 14 0 63 15 0 126 291 4
Измир 526 005 487 825 1253 447 7531 645 16 800 26 2260 1368 101 1726 1384 369
Истанбул 794 444 574 592 1692 3092 91 902 112 39 199 45 255 6148 4985 456 6021 4890 1327
Ичел 90 940 90 801 5 49 53 0 0 0 0 0 0 0 1 12 0
Йозгат 209 497 198 566 5020 5 0 2652 0 1801 990 0 349 0 1 0
Кайсери 251 370 231 297 4780 2 2 13 616 6 435 784 10 2 25 7 8
Карс 204 846 160 192 42 945 1 0 157 29 21 3 2 384 1 0 0
Кастамону 336 501 332 523 1580 3 0 4 0 1660 29 8 3 1 9 0
Кахраманмараш 186 855 155 279 26 857 39 15 3010 78 8 170 27 11 1 2 2
Коджаели 286 600 259 593 1207 24 899 8959 4 7 506 1207 53 5 3 0
Кония 504 384 478 189 21 396 119 23 1769 13 64 737 35 1227 29 13 0
Кютахия 302 426 301 064 54 0 78 20 4 34 269 109 7 10 29 2
Лозенград 108 989 104 697 86 4 26 18 912 2 693 841 4 1 0 0
Малатия 306 882 175 815 128 323 6 7 10 1 2625 0 11 0 1 1 0
Маниса 374 013 369 933 621 149 746 380 243 0 783 569 3 9 3 9
Мардин 183 471 11 864 109 841 51 734 25 15 71 22 49 1 1 11 7 3
Мерсин 119 107 103 644 571 12 661 1611 191 77 16 43 4 0 46 88 20 38
Мугла 175 390 173 881 127 74 652 2 186 0 163 109 0 4 10 33
Нигде 166 056 163 732 231 16 90 246 0 5 1009 596 61 0 0 0
Одрин 150 840 140 600 111 16 19 5 5876 60 239 3276 5 39 55 8
Орду 202 354 192 973 132 162 2 139 0 249 0 0 0 3 3 1
Ризе 171 657 171 578 8 0 1 0 0 0 0 0 0 0 1 3
Родосто 131 446 127 139 68 41 32 1 1197 186 435 1772 5 9 10 0
Самсун 274 065 261 501 1554 11 27 5616 53 220 849 64 173 20 66 9
Сивас 329 551 275 533 42 271 4 411 4381 0 4122 1 0 31 1 0 9
Сиирт 102 433 5479 75 962 20 178 1 7 0 265 0 0 0 2 0 0
Синоп 169 965 163 134 810 0 2 1952 0 940 220 4 0 3 5 1
Токат 263 063 246 610 6050 65 19 7131 63 952 359 37 6 8 13 0
Трабзон 290 303 289 804 61 0 64 4 0 98 0 0 8 47 13 5
Хаккяри 24 980 1044 17 005 4 0 4 74 0 0 0 937 0 0 0
Чанаккале 181 735 167 020 27 4 7938 3680 1303 28 321 299 6 8 59 15
Чанкъръ 157 219 157 074 81 1 0 0 0 0 4 4 0 0 1 1
Чорум 247 926 230 077 12 311 0 0 5297 1 92 11 0 122 0 0 0
Шанлъурфа 203 595 82 182 82 788 25 593 0 7 4 63 0 0 1 2 0 0
Шебинкарахисар 108 735 108 003 686 5 0 7 0 25 1 0 2 0 0 0 1
Ъспарта 144 437 143 856 162 10 254 10 0 0 26 4 0 4 1 0
  За над 50 % от жителите роден език е турски.
  За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Преброяване през 1935 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1935 г.:[19][20]

Език
 Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 16 158 018 100.00
Турски 13 899 073 86.01
Курманджи 1 480 246 9.16
Зазаки
Кърмандж
Кърдаш
Арабски 153 687 0.95
Гръцки 108 725 0.67
Кабардино-черкезки 91 972 0.56
Лазки 63 253 0.39
Арменски 57 599 0.35
Грузински 57 325 0.35
Ладински 42 466 0.26
Помашки 32 661 0.20
Бошняшки 24 613 0.15
Албански 22 754 0.14
Български 18 245 0.11
Кримскотатарски 15 615 0.09
Испански 14 242 0.08
Абазински 10 099 0.06
Коптски 7855 0.04
Френски 5381 0.03
Немски 5047 0.03
Руски 4810 0.02
Италиански 4633 0.02
Сръбски 4369 0.02
Персийски 2053 0.01
Английски 1482 0.00
Румънски 699 0.00
Полски 494 0.00
Чехословашки 200 0.00
Нидерландски 130 0.00
Шведски 114 0.00
Хърватски 83 0.00
Други 28 093 0.17
Непоказано

Преброяване през 1945 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1945 г.:[18][21][22][23][24][25][26][27][28][29][30][31][32][33][34][35]

Език
 Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 18 790 174 100.00
Турски 16 598 667 88.34
Курманджи 1 476 537 7.86
Арабски 247 169 1.32
Гръцки 88 670 0.47
Кабардино-черкезки 66 691 0.35
Арменски 56 184 0.30
Лазки 46 984 0.25
Ладински 40 903 0.22
Грузински 40 040 0.21
Албански 13 911 0.07
Помашки 13 038 0.07
Български 8772 0.04
Абазински 8602 0.04
Персийски 781 0.00
Други 83 225 0.44

Преброяване през 1965 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1965 г.:

Език
 Говорими езици към 24 октомври 1965 г.[36]
Майчин език[37] % Владеят един език Втори език
Общо 31 391 421 100.00 28 583 607 2 786 610
Турски 28 289 680 90.12 26 925 649 1 387 139
Курманджи 2 219 502 7.07 1 323 690 429 168
Арабски 365 340 1.16 189 134 167 924
Зазаки 150 644 0.48 92 288 20 413
Кабардино-черкезки 58 339 0.19 6409 48 621
Гръцки 48 096 0.15 3203 78 941
Грузински 34 330 0.11 4042 44 934
Арменски 33 094 0.11 1022 22 260
Английски 27 841 0.09 21 766 139 867
Лазки 26 007 0.08 3943 55 158
Помашки 23 138 0.07 2776 34 234
Бошняшки 17 627 0.06 2345 34 892
Албански 12 832 0.04 1075 39 613
Ладински 9981 0.03 283 3510
Чеченски 7563 0.02 2500 5063
Сръбски 6599 0.02 776 58 802
Немски 4901 0.02 790 35 704
Абазински 4563 0.01 280 7556
Български 4088 0.01 350 46 742
Френски 3302 0.01 398 96 879
Италиански 2926 0.01 267 3861
Испански 2791 0.01 138 4297
Руски 1088 0.00 284 4530
Персийски 948 0.00 72 2103
Цигански 406 0.00 53 6909
Нидерландски 366 0.00 23 219
Чешки 168 0.00 25 76
Полски 110 0.00 20 377
Португалски 52 0.00 5 3233
Хърватски 45 0.00 1 1585
Кърманджи 45 0.00 5 308
Кърдаш 42 0.00 1 109
Други 34 967 0.11 6 1583

Численост на населението по майчин език по вилаети, според преброяването на населението през 1965 г. (подредени по азбучен ред):[38]

Вилает Общо Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)		 Арабски Зазаки
(кюрдски езици)		 Кабардино-
черкезки		 Гръцки Грузински Арменски Лазки Помашки Бошняшки Албански Ладински
Общо 31 391 421 28 289 680 2 219 502 365 340 150 644 58 339 48 096 34 330 33 094 26 007 23 138 17 627 12 832 9981
Агръ 246 961 90 021 156 316 105 4 2 2 77 5 0 1 103 0 0
Адана (вкл. дн. вилает Османие) 902 712 866 316 7581 22 356 332 51 51 0 28 9 0 312 483 29
Адъяман 267 288 143 054 117 325 7 6705 0 0 0 84 4 0 0 0 0
Айдън 524 918 523 583 168 85 0 112 71 4 1 4 0 26 88 0
Амасия 285 729 279 978 2179 9 2 1497 6 1378 208 6 0 10 336 1
Анкара 1 644 302 1 590 392 36 798 814 21 393 124 41 66 120 7 126 833 64
Анталия 486 910 486 697 23 2 0 0 14 0 0 2 0 0 1 0
Артвин 210 065 190 183 46 4 0 0 4 7698 1 12 093 1 1 0 0
Афионкарахисар 502 248 499 461 125 19 1 2172 169 2 2 1 16 14 2 1
Балъкесир 708 342 698 679 560 38 8 3144 236 1273 9 205 1707 314 24 4
Биледжик 139 041 137 674 5 4 0 736 4 73 1 1 2 6 3 0
Бингьол 150 521 62 668 56 881 19 30 878 17 0 1 11 1 0 0 0 3
Битлис 154 069 56 161 92 327 3263 2082 205 1 5 16 0 0 0 1 2
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 383 939 375 786 363 0 0 1593 3 1541 488 1791 0 40 6 1
Бурдур 194 950 194 910 2 7 0 0 3 12 0 0 0 0 1 0
Бурса 755 504 746 633 213 22 0 799 106 2938 35 517 65 1169 1928 69
Ван 266 840 118 481 147 694 557 3 1 2 1 1 8 0 1 1 66
Газиантеп 511 026 490 046 18 954 885 1 4 6 0 4 3 0 1 11 0
Гиресун 428 015 425 665 305 1 1 2 0 2029 0 5 0 0 0 0
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) 262 731 260 419 2189 0 0 91 0 0 0 17 0 0 0 0
Денизли 463 369 462 860 283 28 5 8 97 1 1 0 2 1 3 0
Диарбекир 475 916 178 644 236 113 2536 57 693 1 1 3 134 3 48 1 5 0
Елязъг 322 727 244 016 47 446 17 30 921 0 2 0 2 30 12 3 2 0
Ерзинджан 258 586 243 911 14 323 13 298 4 5 0 12 2 3 0 1 0
Ерзурум 628 001 555 632 69 648 86 2185 109 8 4 11 24 7 1 5 1
Ескишехир 415 101 406 212 327 42 0 1390 4 3 0 14 23 114 78 0
Зонгулдак
(вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)		 650 191 649 757 43 26 0 5 17 2 3 15 0 1 1 1
Истанбул 2 293 823 2 185 741 2586 2843 26 317 35 097 849 29 479 128 165 3072 4341 8608
Измир 1 234 667 1 214 219 863 352 5 1287 898 15 17 15 1289 2349 1265 753
Йозгат 437 883 433 385 2424 1 0 1597 2 0 118 0 0 14 1 0
Кайсери 536 206 509 932 8454 34 8 17 110 1 1 9 6 9 15 160 1
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) 606 313 471 287 133 144 61 992 215 6 8 5 24 1 5 4 1
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 441 638 439 355 1090 2 0 3 2 180 849 1 0 0 0 0
Кахраманмараш 438 423 386 010 46 548 21 0 4185 0 0 13 3 0 0 9 0
Коджаели 335 518 320 808 235 0 10 1467 63 2755 46 2264 381 3827 22 7
Кония (вкл. дн. вилает Караман) 1 122 622 1 092 819 27 811 67 4 1139 3 7 1 5 1 11 75 0
Кършехир 196 836 185 489 11 309 4 0 2 0 0 0 1 0 1 0 0
Кютахия 398 081 397 221 105 13 2 17 4 2 88 9 0 0 34 0
Лозенград 258 386 252 594 602 136 24 5 3 5 3 7 3375 1148 144 11
Малатия 452 624 374 449 77 794 33 10 14 5 7 148 5 4 0 3 0
Маниса 748 545 746 514 241 15 0 488 42 67 2 6 54 116 192 3
Мардин 397 880 35 494 265 328 79 687 60 75 11 15 11 0 0 1 6 0
Мерсин 511 273 500 207 1067 9430 23 76 137 13 12 19 3 3 9 1
Мугла 334 973 334 883 6 4 1 0 28 0 0 0 1 0 0 4
Муш 198 716 110 555 83 020 3575 507 898 0 1 3 103 0 0 0 0
Невшехир 203 316 203 156 22 0 0 0 0 0 0 0 0 0 22 0
Нигде 362 444 353 146 8991 10 0 227 5 0 12 4 0 15 4 0
Одрин 303 234 290 610 386 104 21 9 18 2 12 3 10 285 329 58 92
Орду 543 863 538 978 12 0 0 5 0 4815 34 0 1 0 1 0
Ризе 281 099 275 291 11 1 1 0 9 4 0 5754 1 0 1 0
Родосто 287 381 284 222 548 76 18 5 19 52 8 2 1627 6 51 102
Сакария 404 078 388 481 2163 32 3 538 6 4535 2 2671 23 2899 794 1
Самсун 755 946 747 115 1366 3 0 3401 91 2350 5 51 319 10 610 0
Сивас 705 186 649 099 32 284 19 23 2086 0 0 217 1 0 515 0 0
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) 264 832 46 722 179 023 38 273 484 1 0 15 98 3 0 10 0 0
Синоп 266 069 261 341 2126 0 0 659 1 1144 228 3 5 0 7 3
Токат 495 352 483 948 3974 7 3 5934 0 367 45 2 0 0 964 0
Трабзон 595 782 590 799 72 12 0 0 4535 1 11 0 0 0 0 0
Тунджели 154 175 120 553 33 431 20 2370 28 0 0 4 0 18 10 8 0
Ушак 190 536 190 506 16 2 0 1 0 0 4 1 0 0 0 0
Хаккяри 83 937 10 357 72 365 165 0 1 0 1 21 2 0 0 0 0
Хатай 506 154 350 080 5695 127 072 7 780 767 11 376 6 2 8 44 1
Чанаккале 350 317 338 379 443 0 25 1604 5258 4 9 12 3675 516 6 121
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) 250 706 250 510 158 1 0 0 1 0 3 2 0 0 0 0
Чорум 485 567 474 638 8736 4 0 1808 12 8 51 3 7 0 0 0
Шанлъурфа 450 798 207 652 175 100 51 090 14 554 3 0 5 2 4 0 2 0 0
Ъспарта 266 240 265 305 688 75 11 8 91 0 1 2 1 1 3 4
  За над 50 % от жителите роден език е турски.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.
  За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.
  • Дял на доминиращия майчин език, по вилаети.
    Дял на доминиращия майчин език, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е турски, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е турски, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е курманджи, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е курманджи, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е арабски, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е арабски, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е зазаки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е зазаки, по вилаети.
  • Дял на жителите за, които майчин език е кабардино-черкезки, по вилаети.
    Дял на жителите за, които майчин език е кабардино-черкезки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е арменски, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е арменски, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е грузински, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е грузински, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е лазки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е лазки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е помашки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е помашки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е бошняшки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е бошняшки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е албански, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е албански, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е ладински, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е ладински, по вилаети.

Дял на населението по майчин език по вилаети, според преброяването на населението през 1965 г. (в %, подредени по азбучен ред):[38]

Вилает Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)		 Арабски Зазаки
(кюрдски езици)		 Кабардино-
черкезки		 Гръцки Грузински Арменски Лазки Помашки Бошняшки Албански Ладински
Общо 90.11 7.07 1.16 0.47 0.18 0.15 0.10 0.10 0.08 0.07 0.05 0.04 0.03
Агръ 36.45 63.29 0.04 0.00 0.00 0.00 0.03 0.00 – 0.00 0.04 – –
Адана (вкл. дн. вилает Османие) 95.96 0.83 2.47 0.03 0.00 0.00 – 0.00 0.00 – 0.03 0.05 0.00
Адъяман 53.52 43.89 0.00 2.50 – – – 0.03 0.00 – – – –
Айдън 99.74 0.03 0.01 – 0.02 0.01 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.01 –
Амасия 97.98 0.76 0.00 0.00 0.52 0.00 0.48 0.07 0.00 – 0.00 0.11 0.00
Анкара 96.72 2.23 0.04 0.00 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.05 0.00
Анталия 99.95 0.00 0.00 – – 0.00 – – 0.00 – – 0.00 –
Артвин 90.53 0.02 0.00 – – 0.00 3.66 0.00 5.75 0.00 0.00 – –
Афионкарахисар 99.44 0.02 0.00 0.00 0.43 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Балъкесир 98.63 0.07 0.00 0.00 0.44 0.03 0.17 0.00 0.02 0.24 0.04 0.00 0.00
Биледжик 99.01 0.00 0.00 – 0.52 0.00 0.05 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 –
Бингьол 41.63 37.78 0.01 20.51 0.01 – 0.00 0.00 0.00 – – – 0.00
Битлис 36.45 59.92 2.11 1.35 0.13 0.00 0.00 0.01 – – – 0.00 0.00
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 97.87 0.09 – – 0.41 0.00 0.40 0.12 0.46 – 0.01 0.00 0.00
Бурдур 99.97 0.00 0.00 – – 0.00 0.00 – – – – 0.00 –
Бурса 98.82 0.02 0.00 – 0.10 0.01 0.38 0.00 0.06 0.00 0.15 0.25 0.00
Ван 44.40 55.34 0.20 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.02
Газиантеп 95.89 3.70 0.17 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 – 0.00 0.00 –
Гиресун 99.45 0.07 0.00 0.00 0.00 – 0.47 – 0.00 – – – –
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) 99.12 0.83 – – 0.03 – – – 0.00 – – – –
Денизли 99.89 0.06 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00 –
Диарбекир 37.53 49.61 0.53 12.12 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.01 0.00 0.00 –
Елязъг 75.61 14.70 0.00 9.58 – 0.00 – 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 –
Ерзинджан 94.32 5.53 0.00 0.11 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00 – 0.00 –
Ерзурум 88.47 11.09 0.01 0.34 0.01 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ескишехир 97.85 0.07 0.01 – 0.33 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.02 0.01 –
Зонгулдак
(вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)		 99.93 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00
Истанбул 95.28 0.11 0.12 0.00 0.01 1.53 0.03 1.28 0.00 0.00 0.13 0.18 0.37
Измир 98.34 0.06 0.02 0.00 0.10 0.07 0.00 0.00 0.00 0.10 0.19 0.10 0.06
Йозгат 98.97 0.55 0.00 – 0.36 0.00 – 0.02 – – 0.00 0.00 –
Кайсери 95.10 1.57 0.00 0.00 3.19 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) 77.72 21.95 0.01 0.16 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 99.48 0.24 0.00 – 0.00 0.00 0.04 0.19 0.00 – – – –
Кахраманмараш 88.04 10.61 0.00 – 0.95 – – 0.00 0.00 – – 0.00 –
Коджаели 95.61 0.07 – 0.00 0.43 0.01 0.82 0.01 0.67 0.11 1.14 0.00 0.00
Кония (вкл. дн. вилает Караман) 97.34 2.47 0.00 0.00 0.10 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 –
Кършехир 94.23 5.74 0.00 – 0.00 – – – 0.00 – 0.00 – –
Кютахия 99.78 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 – – 0.00 0.00
Лозенград 97.75 0.23 0.05 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 1.30 0.44 0.05 0.00
Малатия 82.72 17.18 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.03 0.00 0.00 – 0.00 –
Маниса 99.72 0.03 0.00 – 0.06 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.01 0.02 0.00
Мардин 8.92 66.68 20.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 – – 0.00 0.00 –
Мерсин 97.83 0.20 1.84 0.00 0.01 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Мугла 99.97 0.00 0.00 0.00 – 0.00 – – – 0.00 – – 0.00
Муш 55.63 41.77 1.79 0.25 0.45 – 0.00 0.00 0.05 – – – –
Невшехир 99.92 0.01 – – – – – – – – – 0.01 –
Нигде 97.43 2.48 0.00 – 0.06 0.00 – 0.00 0.00 – 0.00 0.00 –
Одрин 95.83 0.12 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 3.39 0.10 0.01 0.03
Орду 99.10 0.00 – – 0.00 – 0.88 0.00 – 0.00 – 0.00 –
Ризе 97.93 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 – 2.04 0.00 – 0.00 –
Родосто 98.90 0.19 0.02 0.00 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00 0.56 0.00 0.01 0.03
Сакария 96.14 0.53 0.00 0.00 0.13 0.00 1.12 0.00 0.66 0.00 0.71 0.19 0.00
Самсун 98.83 0.18 0.00 – 0.44 0.01 0.31 0.00 0.00 0.04 0.00 0.08 –
Сивас 92.04 4.57 0.00 0.00 0.29 – – 0.03 0.00 – 0.07 – –
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) 17.64 67.59 14.45 0.18 0.00 – 0.00 0.03 0.00 – 0.00 – –
Синоп 98.22 0.79 – – 0.24 0.00 0.42 0.08 0.00 0.00 – 0.00 0.00
Токат 97.69 0.80 0.00 0.00 1.19 – 0.07 0.00 0.00 – – 0.19 –
Трабзон 99.16 0.01 0.00 – – 0.76 0.00 0.00 – – – – –
Тунджели 78.19 21.68 0.01 1.53 0.01 – – 0.00 – 0.01 0.00 0.00 –
Ушак 99.98 0.00 0.00 – 0.00 – – 0.00 0.00 – – – –
Хаккяри 12.33 86.21 0.19 – 0.00 – 0.00 0.02 0.00 – – – –
Хатай 69.16 1.12 25.10 0.00 0.15 0.15 0.00 0.07 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Чанаккале 96.59 0.12 – 0.00 0.45 1.50 0.00 0.00 0.00 1.04 0.14 0.00 0.03
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) 99.92 0.06 0.00 – – 0.00 – 0.00 0.00 – – – –
Чорум 97.74 1.79 0.00 – 0.37 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00 – – –
Шанлъурфа 46.06 38.84 11.33 3.22 0.00 – 0.00 0.00 0.00 – 0.00 – –
Ъспарта 99.64 0.25 0.02 0.00 0.00 0.03 – 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
  За над 50 % от жителите роден език е турски.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.
  За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване през 1935 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по вероизповедание, според преброяването на населението през 1935 г.:[39][40]

Вероизповедание
 Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 16 158 018 100.00
Ислям 15 838 673 98.02
Християнство Общо 226 167 1.39
Гръцка православна църква 125 046 0.77
Арменска апостолическа църква 44 526 0.27
Арменска католическа църква 11 229 0.06
Римокатолическа църква 32 155 0.19
Протестантство 8486 0.05
Други християни 4725 0.02
Юдаизъм 78 730 0.48
Други религии 12 965 0.08
Атеизъм 559 0.00
Непоказано 356 0.00

Преброяване през 1965 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по вероизповедание, според преброяването на населението през 1965 г.:[41]

Вероизповедание
 Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 31 391 421 100.00
Ислям 31 129 854 99.17
Християнство Общо 206 826 0.66
Православие 73 725 0.24
Арменска апостолическа църква 69 526 0.22
Католицизъм 25 833 0.08
Протестанство 22 984 0.07
Други християни 14 758 0.05
Юдаизъм 38 267 0.12
Други религии 14 661 0.05
Атеизъм 1212 0.00
Непоказано 602 0.00

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ TURKSTAT Corporate // Посетен на 2023-05-15.
  2. ↑ TurkStat
  3. ↑ Turkish Statistical Institute // tuik.gov.tr, 2020-02-04. Посетен на 2020-02-23.
  4. ↑ Nüfusun yaş yapısı // anadolu.edu.tr. Архивиран от оригинала на 2015-11-22. Посетен на 21 март 2017. (на турски)
  5. ↑ Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за сулджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд „Изследване на историята“, Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. Стивън Рънсиман. Падането на Константинопол, стр. 41 – 42 // Издателство на Отечествения фронт, 1984, второ издание. Посетен на 13 юни 2011 г.
  6. ↑ Балканите (политико-икономически справочник). Партиздат, София, 1982.
  7. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.13 Türkçe Konuşan Nüfus, sayfa 162 – 164. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  8. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.9 Kürtçe Konuşan Nüfus, sayfa 136 – 137. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  9. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.3 Arapça Konuşan Nüfus, sayfa 93 – 94. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  10. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.12 Rumca Konuşan Nüfus, sayfa 155 – 156. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  11. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.6 Çerkesçe Konuşan Nüfus, sayfa 114 – 115. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  12. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.14 Yahudice Konuşan Nüfus, sayfa 170 – 171. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  13. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.7 Ermenice Konuşan Nüfus, sayfa 122 – 123. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  14. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.4 Arnavutça Konuşan Nüfus, sayfa 100 – 101. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  15. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 107 – 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  16. ↑ Eskişehir'deki Kırım Tatar nüfusu üzerine bir inceleme – Fikirde Birlik // Архивиран от оригинала на 2015-07-01. Посетен на 13 iyun 2015..
  17. ↑ 1927 Genel Nüfus Sayımı / 1927 General Population Census – www.kanburoglu.com // Посетен на 14 iyun 2015..
  18. ↑ а б 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.2 Acemce Konuşan Nüfus, sayfa 88. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  19. ↑ T. C. Başbakanlık İstatistik Umum Müdürlüğü, İstatistik Yıllığı, Cilt: 10. Ankara: Hüsnütabiat Basımevi, 1938 – 39, sayfa 64 – 65.
  20. ↑ www.tuik.gov.tr
  21. ↑ Turkey, page 632. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
  22. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.2.2 Ülke Genelinde Türkçe ve İl Bazında Türkçe Dışında Konuşulan Ana Dil Haritaları, sayfa 186. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  23. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.13 Türkçe Konuşan Nüfus, sayfa 164. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  24. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.9 Kürtçe Konuşan Nüfus, sayfa 137. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  25. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.3 Arapça Konuşan Nüfus, sayfa 94. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  26. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.12 Rumca Konuşan Nüfus, sayfa 156. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  27. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.6 Çerkesçe Konuşan Nüfus, sayfa 115. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  28. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.7 Ermenice Konuşan Nüfus, sayfa 123. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  29. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.10 Lazca Konuşan Nüfus, sayfa 143. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  30. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.14 Yahudice Konuşan Nüfus, sayfa 171. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  31. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.8 Gürcüce Konuşan Nüfus, sayfa 129. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  32. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.4 Arnavutça Konuşan Nüfus, sayfa 101. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  33. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.11 Pomakça Konuşan Nüfus, sayfa 149. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  34. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  35. ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.1 Abazca Konuşan Nüfus, sayfa 81. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
  36. ↑ Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331 – 354. ISBN 978-0-7746-6710-4
  37. ↑ Buran, Ahmet – Berna Yüksel Çak (2012), Türkiye’de Diller ve Etnik Gruplar, Akçağ Yayınları, Ankara, 318 s., ISBN 978-605-5413-54-5 (makale yazarı: Doğan Çolak), sayfa 231 // Dil Araştırmaları Dergisi (ISSN: 1307 – 7821). Güz 2012 Sayı 11. Genel Yayın Yönetmeni: Prof. Dr. Ahmet Bican Ercilasun. Ankara – 2012 – 235 sayfa.
  38. ↑ а б Türkiye'de Diller ve Etnik Gruplar. Yazarlar: Prof. Dr. Ahmet Buran, Berna Yüksel Çak. Ankara: Akçağ Yayınları, 2012, 318 sayfa. ISBN 978-605-5413-54-5
  39. ↑ Turkey, page 632. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
  40. ↑ Turkey, page 632 – 633. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
  41. ↑ Dördüncü Kesim. Türkiye'de Toplumsal Yapının ve Değişmenin Görünümleri. – Bölüm VII. Nüfus. – 3. Nüfusun Bileşimi, sayfa 525. // 21. Yüzyılda Türkiye: 2000'li yıllarda Türkiye'nin Toplumsal Yapısı. Yazar: Emre Kongar. 38. Basım[неработеща препратка]. İstanbul: Remzi Kitabevi, 2006, 725 sayfa. ISBN 978-975-14-0624-8

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Етнически групи
Езици
Религия
Преброявания на населението
1927  · 1935  · 1940  · 1945  · 1950  · 1955  · 1960  · 1965  · 1970  · 1975  · 1980  · 1985  · 1990  · 2000  · 2010
Още
Население на страните в Азия
Армения · Азербайджан · Афганистан · Бангладеш · Бахрейн · Бруней · Бутан · Виетнам · Грузия · Израел · Източен Тимор · Индия · Индонезия · Ирак · Иран · Йемен · Йордания · Казахстан · Камбоджа · Катар · Киргизстан · Китай · Кувейт · Лаос · Ливан · Малайзия · Малдиви · Мианмар · Монголия · Непал · Обединени арабски емирства · Оман · Пакистан · Русия · Саудитска Арабия · Северна Корея · Сингапур · Сирия · Таджикистан · Тайван · Тайланд · Туркменистан · Турция · Узбекистан · Филипини · Шри Ланка · Южна Корея · Япония
     Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Население_на_Турция&oldid=12254600“.