Население на Турция
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Население на Турция | |
 Възрастова структура на населението в Турция през 2024 г. | |
| Население |  87 579 553(31 декември 2024) |
|---|---|
| Прираст | 0,55% (2020) |
| Раждаемост |  11,2 % (2023) |
| Смъртност | 6,2 % (2023) |
| Прод. на живота | 78,6 години (2020) |
| – мъже | 75,9 години (2020) |
| – жени | 81,3 години (2020) |
| Коеф. на плодовитост | 1.51 (2023)[1] |
| Детска смъртност | 8,6 починали на 1000 родени (2020) |
| Възрастова структура | |
| Над 65 години | 9,9% (2022) |
| Съотношение между половете | |
| Общо | 0,99 мъже / жени (2021)[2] |
| При раждане | 1,30 мъже / жени (2006) |
| До 15 години | 1,25 мъже / жени |
| Над 65 години | 1,05 мъже / жени |
| Произход | |
| Националност | турци |
| Основна народност | турци: 70–75% (2016) |
| Малцинствени народи | кюрди: 19%, други етноси: 6–11% (2016) |
| Езици | |
| Официални езици | турски |
| Говорими езици | кюрдски, арабски, лазски, арменски, албански, гръцки, грузински, български (помашки), бошняшки, сръбски, иврит |
| Население на Турция в Общомедия | |
Населението на Турция към 31 декември 2024 г. е 85,7 млн. души със средно годишен темп на ръст от 0,34%.[3]
| Прираст на населението | ||
|---|---|---|
| Година | Население | %± |
| 1890 | 8 274 971 | – |
| 1910 | 12 329 210 | +2,01% |
| 1927 | 13 648 270 | +0,60% |
| 1935 | 16 158 018 | +2,13% |
| 1940 | 17 820 950 | +1,98% |
| 1945 | 18 790 174 | +1,06% |
| 1950 | 20 947 188 | +2,20% |
| 1955 | 24 064 763 | +2,81% |
| 1960 | 27 754 820 | +2,89% |
| 1965 | 31 391 421 | +2,49% |
| 1970 | 35 605 176 | +2,55% |
| 1975 | 40 347 719 | +2,53% |
| 1980 | 44 736 957 | +2,09% |
| 1985 | 50 664 458 | +2,52% |
| 1990 | 56 473 035 | +2,19% |
| 2000 | 67 803 927 | +1,85% |
| 2010 | 73 722 988 | +0,84% |
| 2015 | 78 741 053 | +1,33% |
| 2020 | 83 614 362 | +1,21% |
| 2021 | 84 680 273 | +1,27% |
| 2022 | 85 279 553 | +0,71% |
| 2023 | 85 372 377 | +0,11% |
| 2024 | 85 664 944 | +0,34% |
Възрастова структура
[редактиране | редактиране на кода]
Възрастова структура на населението през годините, според данни на Статистическия институт на Турция:[4]
| Възрастова структура на населението | |||||||||
| Година | Численост | Дял (в %) | |||||||
| 0 – 14 г. | 15 – 64 г. | 65 г. и повече |
0 – 14 г. | 15 – 64 г. | 65 г. и повече | ||||
| 1950 | 38,3 | 58,3 | 3,3 | ||||||
| 1955 | 39,2 | 57,2 | 3,4 | ||||||
| 1960 | 41,2 | 55,1 | 3,5 | ||||||
| 1965 | 41,9 | 54,0 | 4,0 | ||||||
| 1970 | 41,8 | 53,7 | 4,5 | ||||||
| 1975 | 40,5 | 54,7 | 4,6 | ||||||
| 1980 | 39,0 | 55,9 | 4,7 | ||||||
| 1985 | 37,5 | 58,1 | 4,2 | ||||||
| 1990 | 34,5 | 60,7 | 4,3 | ||||||
| 2000 | 29,3 | 64,0 | 6,7 | ||||||
| 2005 | 27,0 | 66,2 | 6,7 | ||||||
| 2010 | 25,6 | 67,2 | 7,2 | ||||||
| 2015 | 24,0 | 67,8 | 8,2 | ||||||
| 2019 | 23,1 | 67,8 | 9,1 | ||||||
Прираст на населението
[редактиране | редактиране на кода]Естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]| Тотален коефициент на плодовитост по вилаети в Турция през годините (данни на Статистическия институт на Турция) | |
| 1980 |  |
| 2013 |  |
| 2014 |  |
| 2015 |  |
| 2021 |  |
| 2023 |  |
| Среден брой живородени деца на жена във фертилна възраст: 5 – 6
4 – 5
3 – 4
2 – 3
1,5 – 2
1 – 1,5 | |
| Година | Численост на населението (към 31 декември) | Численост на живородените | Численост на починалите | Естествен прираст | Коефициент на раждаемост (в ‰) | Коефициент на смъртност (в ‰) | Коефициент на естествен прираст (в ‰) | Тотален коефициент на плодовитост |
| 1990 | 1 392 000 | 388 000 | 1 004 000 | 3,11 | ||||
| 1991 | 1 390 000 | 391 000 | 999 000 | 3,02 | ||||
| 1992 | 1 388 000 | 394 000 | 994 000 | 2,94 | ||||
| 1993 | 1 385 000 | 396 000 | 989 000 | 2,87 | ||||
| 1994 | 1 372 000 | 399 000 | 973 000 | 2,81 | ||||
| 1995 | 1 368 000 | 402 000 | 966 000 | 2,76 | ||||
| 1996 | 1 386 000 | 419 000 | 967 000 | 2,70 | ||||
| 1997 | 1 317 000 | 424 000 | 893 000 | 2,66 | ||||
| 1998 | 1 318 000 | 426 000 | 892 000 | 2,61 | ||||
| 1999 | 1 313 000 | 427 000 | 886 000 | 2,56 | ||||
| 2000 | 1 307 000 | 422 000 | 885 000 | 2,50 | ||||
| 2001 | 1 323 341 | 175 137 | 1 148 204 | 20,3 | 2,38 | |||
| 2002 | 1 229 555 | 175 434 | 1 054 121 | 18,6 | 2,40 | |||
| 2003 | 1 198 927 | 184 330 | 1 014 597 | 17,9 | 2,35 | |||
| 2004 | 1 222 484 | 187 086 | 1 035 398 | 18,1 | 2,31 | |||
| 2005 | 1 244 041 | 197 520 | 1 046 521 | 18,2 | 2,27 | |||
| 2006 | 1 255 432 | 210 146 | 1 045 286 | 18,1 | 2,24 | |||
| 2007 | 70 586 256 | 1 289 992 | 212 731 | 1 077 261 | 18,3 | 3,0 | 15,3 | 2,21 |
| 2008 | 71 517 100 | 1 295 511 | 215 562 | 1 079 949 | 18,1 | 3,0 | 15,1 | 2,19 |
| 2009 | 72 561 312 | 1 266 751 | 369 703 | 897 048 | 17,6 | 5,1 | 12,5 | 2,10 |
| 2010 | 73 722 988 | 1 261 169 | 366 471 | 894 698 | 17,2 | 5,0 | 12,2 | 2,08 |
| 2011 | 74 724 269 | 1 252 812 | 376 162 | 876 650 | 16,9 | 5,1 | 11,8 | 2,05 |
| 2012 | 75 627 384 | 1 294 605 | 376 520 | 918 085 | 17,2 | 5,0 | 12,2 | 2,11 |
| 2013 | 76 667 864 | 1 297 505 | 373 041 | 924 464 | 17,0 | 4,9 | 12.1 | 2,11 |
| 2014 | 77 695 904 | 1 351 088 | 391 091 | 959 997 | 17,5 | 5,1 | 12,4 | 2,19 |
| 2015 | 78 741 053 | 1 336 908 | 405 528 | 931 380 | 17,1 | 5,2 | 11,9 | 2,16 |
| 2016 | 79 814 871 | 1 316 204 | 422 964 | 893 240 | 16,6 | 5,3 | 11,3 | 2,11 |
| 2017 | 80 810 525 | 1 300 258 | 426 662 | 873 596 | 16,2 | 5,3 | 10,9 | 2,08 |
| 2018 | 82 003 882 | 1 256 282 | 426 785 | 829 497 | 15,4 | 5,2 | 10,2 | 2,00 |
| 2019 | 83 154 997 | 1 189 939 | 436 624 | 753 315 | 14,4 | 5,3 | 9,1 | 1,89 |
| 2020 | 83 614 362 | 1 117 942 | 509 048 | 608 894 | 13,4 | 6,1 | 7,3 | 1,77 |
| 2021 | 84 680 273 | 1 083 336 | 566 485 | 516 851 | 12,9 | 6,7 | 6,2 | 1,71 |
| 2022 | 85 279 553 | 1 035 795 | 504 839 | 530 956 | 12,2 | 5,9 | 6,3 | 1,62 |
| 2023 | 85 372 277 | 958 408 | 525 814 | 432 594 | 11,2 | 6,2 | 5,0 | 1,51 |
| 2024 | 85 664 944 | 937 559 | 489 361 | 448 198 | 11,0 | 5,7 | 5,3 | 1,48 |
| 2025 | 86 092 168 | 889 598 | 501 342 | 388 256 | 10,3 | 5,8 | 4,5 | 1,39 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Турция се отличава с голямо етническо многообразие. В Турция има два мегаполиса – Истанбул и столицата Анкара.
Историческата ретроспекция на територията на днешна Турция показва, че по-голямата ѝ част през непрекъснат и продължителен период от над 15 века се състои от провинции на Римската империя и Византия, като е наричана по тази си характеристика от самите „турци“ Рум, т.е. на турски „земя на ромеите“ или „римска земя“.
Република Турция, която претендира поне в културен план за правоприемник на Османската империя, наследява многообразие от народности на територията си. Османската империя е теокрация и в по-малка или по-голяма степен наследничка на Византия, даже и в чисто историко-географски план. Още във византийската армия са съществували корпуси от т.нар. туркополи, лека кавалерия, лоялна към кръстоносците, чийто произход би могъл да се търси в средите на стратиотите и акритите, формирали известните византийски банди. След завоюването на ислямските светини Мека и Медина, с изземването на плаща и знамето на пророка и останалите ислямски светини от Селим I (чиято майка е понтийска гъркиня от Трапезундската империя) от египетските мамелюци, османската династия се тотално поевропейчила. Всички валидета без изключение от 16 век насам били европейки. Известно е, че по времето на разцвета на Османската империя (16 – 17 век), до началото на 19 век, името „турчин“ било изключително обидно в рамките на империята, както никога дотогава през старото византийско време. Освен това за мюсюлманите в Османската империя по това време бил забранен достъпа до държавното управление и военна служба (да са членове на дивана и на еничарския корпус). През 17 век с властта на османците се разпореждала Кьосем Султан, нещо нечувано в тюркския средноазиатски свят. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в района на Мала Азия (на която племенна общност според пантюркистката концепция претендират да се наследници днешните турци), било предприето по време на управлението на султан Ахмед II.
В този контекст, до началото на 19 век, да се търси пантюркистка основа в Османската империя е non sens, още повече, че имперските ѝ амбиции са насочени към районите на Кавказ, Месопотамия, Арабския полуостров, Египет и Северна Африка, но не и към Средна Азия, като основните външнополитически съперници на Османците са Хабсбургите и Сафавидите.
Етимология на етнонима „турци“ в българския език и книжнина
[редактиране | редактиране на кода]Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“, което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление [неработеща препратка]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на османците, т.е. не на членовете на управляваща империята османска династия, а на първите османски войни тръгнали от Сьогют. Антрополози и историци, изследователи по темата (Арнолд Тойнби, Стивън Рънсиман[5] , като терминът „тема“ произхожда от означението на отделните малоазийски провинции на Византия) намират османските корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия (виж и иконоборство). До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като „варвари“, „асирийци“, „неверници“, „езичници“, „дяволи“, „безбожници“, „сарацини“, „проклети“, „зверове“ или „сластолюбци“. В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията, която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива [неработеща препратка].
Първият опит за унифициране на турците като нация е на т.нар. младотурци, които „обявяват“ съществуването на османска нация. След краха на Османската империя в Първата световна война, Мустафа Кемал Ататюрк като „баща на турците“ полага основите на днешната турска държавност, която на практика наследява в Анатолия един „врящ котел от народности“, обозначаван с етнонима „турци“. Най-големия проблем при представяне на етническата картина на съвременна Турция идва от неуяснеността на етническо понятие „тюрки“, под което твърде често неспециалисти вкарват народностни групи, които имат само епизодични сношения с огузките праотци, на които съвременните турци претендират да са потомци (виж Туран и тураниди).
По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи,[6] като сред малцинствата от 74 милионното население преобладават кюрдите. Немалък е броят на арабите, гърците и арменците. Етнографската статистика допълнително се усложнява от обстоятелството, че Османската империя е теократична държава и не отчита броя на населението по народностен признак, а по религиозен. Отделно от това, извършваните преброявания в империята са продиктувани от налагането на фиска, т.е. те не отчитат поради естеството си броя на жителите, а броя на домакинствата. През 19 и 20 век последователно османската държава губи балканските си територии, и това е така до Лондонския мирен договор. През този период, най-вече по религиозни подбуди, голям брой население напуска т.нар. румелийски територии на империята, като се установява в Истанбул и вътрешността. Процесът продължава и през втората половина на 20 век – виж възродителен процес, войни в бивша Югославия и т.н.
Според приблизителни данни от 2008 година, вариращи в твърде широки граници, етническият състав на населението в Турция е:
- между 50 и 60 000 000 „турци“, от които поне 3 500 000 „турци, изселници от България“.
- между 10 и 15 000 000 кюрди, основно в Югоизточен Анадол.
- между 3 и 6 000 000 зази (2008) /от арийски, или по-точно ирански произход/ Архив на оригинала от 2008-07-02 в Wayback Machine..
- 2 000 000 – бошняци.
- 1 500 000 – лази, основно в района на Трабзон.
- 1 300 000 – албанци.
- между 870 000 и няколко милиона араби.
- между 700 000 и няколко милиона цигани.
- между 600 000 и няколко милиона помаци – виж Помаци в Източна Тракия.
- между 80 000 и милион грузинци.
- между 40 000 и 70 000 арменци.
- 17 600 евреи.
- 2500 гърци.
- няма точни данни за т.нар. латинци (потомци на средновековни авантюристи и колонизатори от латински произход по крайбрежието) и други народности, но се предполага, че са над милион.
- различни други етнически групи (абхазци, азери, алевии, амшенци, асирийци, бекташи, езиди, зейбеци, казълбаши, караити, карамани, каракалпаци, кримски татари, лахлухи, марийци, ногайци, нохийци, осетинци, печенеги, татари, туркмени, садзи, сургучи (гагаузи), убиги, юруци) – поне няколко милиона.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Развитието на генетиката в последните години спомага на ентографската наука да изясни произхода на съвременното население на Турция. Данните показват, че в по-голямата си част това население /някъде на около 60 – 70 %/ не е от т.нар. тюркски произход. Антропологическите измервания също показват, че на 60 % демографски „днешните турци“ принадлежат към средиземноморския антропографски тип население, което не принадлежи към т.нар. тюркски народи свързани със Средна Азия (в Турция има установени също и други антропологически типове освен тюркските). Етнографските изследвания също показват, че „съвременните турци“ са нееднородна компонентна смес от най-различни по произход и история етнически групи, което от своя страна превръща въпроса за произхода на турците в такъв за националната сигурност на Република Турция, особено в контекста на т.нар. „кюрдски въпрос“. Етническата пъстрота на територията на съвременна Турция обяснява в голяма степен провежданата от турската държава вътрешна и външна политика.
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване през 1927 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението по майчин език според преброяването на населението през 1927 г., по вилаети (подредени по азбучен ред):[7][8][9][10][11][12][13][14][15][16][17][18]
| Вилает | Общо | Майчин език | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Турски | Курманджи (кюрдски езици) | Арабски | Гръцки | Кабардино- черкезки | Ладински | Арменски | Албански | Български | Татарски | Френски | Италиански | Английски | Персийски | ||
| Общо | 13 648 270 | 11 777 810 | 1 184 416 | 134 273 | 119 824 | 95 901 | 68 860 | 64 715 | 21 674 | 20 554 | 11 465 | 8456 | 7248 | 1938 | 1687 |
| Адана | 335 412 | 303 562 | 12 955 | 13 203 | 1160 | 2547 | 57 | 21 | 525 | 35 | 3 | 56 | 63 | 22 | |
| Айдън | 212 541 | 210 144 | 198 | 15 | 1322 | 64 | 0 | 4 | 503 | 92 | 21 | 7 | 12 | 15 | |
| Аксарай | 127 031 | 118 421 | 8141 | 5 | 1 | 207 | 0 | 3 | 0 | 0 | 251 | 0 | 0 | 0 | |
| Амасия | 114 884 | 107 546 | 3256 | 4 | 2 | 1535 | 3 | 938 | 289 | 15 | 386 | 1 | 5 | 6 | |
| Анкара | 404 720 | 376 744 | 21 430 | 47 | 179 | 828 | 463 | 608 | 742 | 654 | 1177 | 99 | 102 | 30 | |
| Анталия | 204 372 | 202 118 | 151 | 78 | 1324 | 603 | 35 | 3 | 3 | 3 | 0 | 0 | 7 | 0 | |
| Артвин | 90 066 | 82 514 | 19 | 0 | 0 | 38 | 0 | 2 | 0 | 0 | 17 | 1 | 0 | 0 | |
| Афионкарахисар | 259 377 | 256 908 | 139 | 10 | 73 | 1572 | 8 | 6 | 35 | 23 | 4 | 4 | 1 | 0 | |
| Балъкесир | 421 066 | 402 514 | 902 | 24 | 1513 | 6435 | 28 | 26 | 307 | 1522 | 1849 | 29 | 21 | 6 | |
| Баязид | 104 586 | 43 570 | 60 926 | 0 | 0 | 15 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| Биледжик | 113 660 | 109 694 | 2 | 1 | 1 | 2293 | 23 | 79 | 174 | 1276 | 35 | 1 | 4 | 1 | |
| Битлис | 90 631 | 20 689 | 67 678 | 378 | 0 | 1119 | 0 | 285 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| Болу | 218 246 | 202 634 | 289 | 3 | 18 | 12 082 | 2 | 0 | 115 | 3 | 185 | 0 | 0 | 0 | |
| Бурдур | 83 614 | 83 387 | 110 | 19 | 34 | 0 | 0 | 5 | 0 | 7 | 0 | 6 | 0 | 0 | |
| Бурса | 401 595 | 382 251 | 448 | 27 | 1445 | 4311 | 1718 | 2 | 1181 | 1261 | 325 | 50 | 18 | 0 | |
| Ван | 75 329 | 17 399 | 57 723 | 72 | 0 | 3 | 123 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | |
| Газиантеп | 215 762 | 195 336 | 16 348 | 3544 | 36 | 99 | 37 | 5 | 268 | 0 | 1 | 4 | 1 | 6 | |
| Гиресун | 273 768 | 272 460 | 707 | 6 | 0 | 9 | 7 | 27 | 5 | 12 | 0 | 13 | 12 | 5 | |
| Гюмюшхане | 122 231 | 120 179 | 1943 | 0 | 5 | 47 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | |
| Диарбекир | 194 316 | 56 151 | 132 209 | 2206 | 0 | 6 | 78 | 955 | 5 | 1 | 0 | 1 | 0 | 0 | |
| Денизли | 245 048 | 244 394 | 173 | 5 | 73 | 281 | 1 | 1 | 33 | 13 | 42 | 0 | 6 | 0 | |
| Джебелиберекет | 107 694 | 97 176 | 7211 | 1247 | 641 | 499 | 1 | 0 | 389 | 14 | 62 | 4 | 17 | 0 | 7 |
| Елязъг | 213 777 | 97 657 | 112 493 | 19 | 8 | 8 | 1 | 2399 | 26 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | |
| Ерзурум | 270 426 | 231 018 | 36 422 | 4 | 6 | 137 | 0 | 14 | 10 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| Ерзинджан | 132 325 | 77 149 | 54 877 | 7 | 9 | 96 | 42 | 66 | 9 | 1 | 6 | 1 | 0 | 0 | |
| Ескишехир | 154 332 | 147 882 | 674 | 9 | 66 | 1227 | 26 | 5 | 261 | 278 | 3117 | 24 | 12 | 3 | |
| Зонгулдак | 268 909 | 268 005 | 53 | 72 | 119 | 1 | 14 | 0 | 63 | 15 | 0 | 126 | 291 | 4 | |
| Измир | 526 005 | 487 825 | 1253 | 447 | 7531 | 645 | 16 800 | 26 | 2260 | 1368 | 101 | 1726 | 1384 | 369 | |
| Истанбул | 794 444 | 574 592 | 1692 | 3092 | 91 902 | 112 | 39 199 | 45 255 | 6148 | 4985 | 456 | 6021 | 4890 | 1327 | |
| Ичел | 90 940 | 90 801 | 5 | 49 | 53 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 12 | 0 |
| Йозгат | 209 497 | 198 566 | 5020 | 5 | 0 | 2652 | 0 | 1801 | 990 | 0 | 349 | 0 | 1 | 0 | |
| Кайсери | 251 370 | 231 297 | 4780 | 2 | 2 | 13 616 | 6 | 435 | 784 | 10 | 2 | 25 | 7 | 8 | |
| Карс | 204 846 | 160 192 | 42 945 | 1 | 0 | 157 | 29 | 21 | 3 | 2 | 384 | 1 | 0 | 0 | |
| Кастамону | 336 501 | 332 523 | 1580 | 3 | 0 | 4 | 0 | 1660 | 29 | 8 | 3 | 1 | 9 | 0 | |
| Кахраманмараш | 186 855 | 155 279 | 26 857 | 39 | 15 | 3010 | 78 | 8 | 170 | 27 | 11 | 1 | 2 | 2 | |
| Коджаели | 286 600 | 259 593 | 1207 | 24 | 899 | 8959 | 4 | 7 | 506 | 1207 | 53 | 5 | 3 | 0 | |
| Кония | 504 384 | 478 189 | 21 396 | 119 | 23 | 1769 | 13 | 64 | 737 | 35 | 1227 | 29 | 13 | 0 | |
| Кютахия | 302 426 | 301 064 | 54 | 0 | 78 | 20 | 4 | 34 | 269 | 109 | 7 | 10 | 29 | 2 | |
| Лозенград | 108 989 | 104 697 | 86 | 4 | 26 | 18 | 912 | 2 | 693 | 841 | 4 | 1 | 0 | 0 | |
| Малатия | 306 882 | 175 815 | 128 323 | 6 | 7 | 10 | 1 | 2625 | 0 | 11 | 0 | 1 | 1 | 0 | |
| Маниса | 374 013 | 369 933 | 621 | 149 | 746 | 380 | 243 | 0 | 783 | 569 | 3 | 9 | 3 | 9 | |
| Мардин | 183 471 | 11 864 | 109 841 | 51 734 | 25 | 15 | 71 | 22 | 49 | 1 | 1 | 11 | 7 | 3 | |
| Мерсин | 119 107 | 103 644 | 571 | 12 661 | 1611 | 191 | 77 | 16 | 43 | 4 | 0 | 46 | 88 | 20 | 38 |
| Мугла | 175 390 | 173 881 | 127 | 74 | 652 | 2 | 186 | 0 | 163 | 109 | 0 | 4 | 10 | 33 | |
| Нигде | 166 056 | 163 732 | 231 | 16 | 90 | 246 | 0 | 5 | 1009 | 596 | 61 | 0 | 0 | 0 | |
| Одрин | 150 840 | 140 600 | 111 | 16 | 19 | 5 | 5876 | 60 | 239 | 3276 | 5 | 39 | 55 | 8 | |
| Орду | 202 354 | 192 973 | 132 | 162 | 2 | 139 | 0 | 249 | 0 | 0 | 0 | 3 | 3 | 1 | |
| Ризе | 171 657 | 171 578 | 8 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 3 | |
| Родосто | 131 446 | 127 139 | 68 | 41 | 32 | 1 | 1197 | 186 | 435 | 1772 | 5 | 9 | 10 | 0 | |
| Самсун | 274 065 | 261 501 | 1554 | 11 | 27 | 5616 | 53 | 220 | 849 | 64 | 173 | 20 | 66 | 9 | |
| Сивас | 329 551 | 275 533 | 42 271 | 4 | 411 | 4381 | 0 | 4122 | 1 | 0 | 31 | 1 | 0 | 9 | |
| Сиирт | 102 433 | 5479 | 75 962 | 20 178 | 1 | 7 | 0 | 265 | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | |
| Синоп | 169 965 | 163 134 | 810 | 0 | 2 | 1952 | 0 | 940 | 220 | 4 | 0 | 3 | 5 | 1 | |
| Токат | 263 063 | 246 610 | 6050 | 65 | 19 | 7131 | 63 | 952 | 359 | 37 | 6 | 8 | 13 | 0 | |
| Трабзон | 290 303 | 289 804 | 61 | 0 | 64 | 4 | 0 | 98 | 0 | 0 | 8 | 47 | 13 | 5 | |
| Хаккяри | 24 980 | 1044 | 17 005 | 4 | 0 | 4 | 74 | 0 | 0 | 0 | 937 | 0 | 0 | 0 | |
| Чанаккале | 181 735 | 167 020 | 27 | 4 | 7938 | 3680 | 1303 | 28 | 321 | 299 | 6 | 8 | 59 | 15 | |
| Чанкъръ | 157 219 | 157 074 | 81 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | 4 | 0 | 0 | 1 | 1 | |
| Чорум | 247 926 | 230 077 | 12 311 | 0 | 0 | 5297 | 1 | 92 | 11 | 0 | 122 | 0 | 0 | 0 | |
| Шанлъурфа | 203 595 | 82 182 | 82 788 | 25 593 | 0 | 7 | 4 | 63 | 0 | 0 | 1 | 2 | 0 | 0 | |
| Шебинкарахисар | 108 735 | 108 003 | 686 | 5 | 0 | 7 | 0 | 25 | 1 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 1 |
| Ъспарта | 144 437 | 143 856 | 162 | 10 | 254 | 10 | 0 | 0 | 26 | 4 | 0 | 4 | 1 | 0 | |
За над 50 % от жителите роден език е турски.
За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.
Преброяване през 1935 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1935 г.:[19][20]
| Език | Численост и дял | |
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 16 158 018 | 100.00 |
| Турски | 13 899 073 | 86.01 |
| Курманджи | 1 480 246 | 9.16 |
| Зазаки | ||
| Кърмандж | ||
| Кърдаш | ||
| Арабски | 153 687 | 0.95 |
| Гръцки | 108 725 | 0.67 |
| Кабардино-черкезки | 91 972 | 0.56 |
| Лазки | 63 253 | 0.39 |
| Арменски | 57 599 | 0.35 |
| Грузински | 57 325 | 0.35 |
| Ладински | 42 466 | 0.26 |
| Помашки | 32 661 | 0.20 |
| Бошняшки | 24 613 | 0.15 |
| Албански | 22 754 | 0.14 |
| Български | 18 245 | 0.11 |
| Кримскотатарски | 15 615 | 0.09 |
| Испански | 14 242 | 0.08 |
| Абазински | 10 099 | 0.06 |
| Коптски | 7855 | 0.04 |
| Френски | 5381 | 0.03 |
| Немски | 5047 | 0.03 |
| Руски | 4810 | 0.02 |
| Италиански | 4633 | 0.02 |
| Сръбски | 4369 | 0.02 |
| Персийски | 2053 | 0.01 |
| Английски | 1482 | 0.00 |
| Румънски | 699 | 0.00 |
| Полски | 494 | 0.00 |
| Чехословашки | 200 | 0.00 |
| Нидерландски | 130 | 0.00 |
| Шведски | 114 | 0.00 |
| Хърватски | 83 | 0.00 |
| Други | 28 093 | 0.17 |
| Непоказано | ||
Преброяване през 1945 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1945 г.:[18][21][22][23][24][25][26][27][28][29][30][31][32][33][34][35]
| Език | Численост и дял | |
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 18 790 174 | 100.00 |
| Турски | 16 598 667 | 88.34 |
| Курманджи | 1 476 537 | 7.86 |
| Арабски | 247 169 | 1.32 |
| Гръцки | 88 670 | 0.47 |
| Кабардино-черкезки | 66 691 | 0.35 |
| Арменски | 56 184 | 0.30 |
| Лазки | 46 984 | 0.25 |
| Ладински | 40 903 | 0.22 |
| Грузински | 40 040 | 0.21 |
| Албански | 13 911 | 0.07 |
| Помашки | 13 038 | 0.07 |
| Български | 8772 | 0.04 |
| Абазински | 8602 | 0.04 |
| Персийски | 781 | 0.00 |
| Други | 83 225 | 0.44 |
Преброяване през 1965 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите по майчин език, според преброяването на населението през 1965 г.:
| Език | Говорими езици към 24 октомври 1965 г.[36] | |||
| Майчин език[37] | % | Владеят един език | Втори език | |
| Общо | 31 391 421 | 100.00 | 28 583 607 | 2 786 610 |
| Турски | 28 289 680 | 90.12 | 26 925 649 | 1 387 139 |
| Курманджи | 2 219 502 | 7.07 | 1 323 690 | 429 168 |
| Арабски | 365 340 | 1.16 | 189 134 | 167 924 |
| Зазаки | 150 644 | 0.48 | 92 288 | 20 413 |
| Кабардино-черкезки | 58 339 | 0.19 | 6409 | 48 621 |
| Гръцки | 48 096 | 0.15 | 3203 | 78 941 |
| Грузински | 34 330 | 0.11 | 4042 | 44 934 |
| Арменски | 33 094 | 0.11 | 1022 | 22 260 |
| Английски | 27 841 | 0.09 | 21 766 | 139 867 |
| Лазки | 26 007 | 0.08 | 3943 | 55 158 |
| Помашки | 23 138 | 0.07 | 2776 | 34 234 |
| Бошняшки | 17 627 | 0.06 | 2345 | 34 892 |
| Албански | 12 832 | 0.04 | 1075 | 39 613 |
| Ладински | 9981 | 0.03 | 283 | 3510 |
| Чеченски | 7563 | 0.02 | 2500 | 5063 |
| Сръбски | 6599 | 0.02 | 776 | 58 802 |
| Немски | 4901 | 0.02 | 790 | 35 704 |
| Абазински | 4563 | 0.01 | 280 | 7556 |
| Български | 4088 | 0.01 | 350 | 46 742 |
| Френски | 3302 | 0.01 | 398 | 96 879 |
| Италиански | 2926 | 0.01 | 267 | 3861 |
| Испански | 2791 | 0.01 | 138 | 4297 |
| Руски | 1088 | 0.00 | 284 | 4530 |
| Персийски | 948 | 0.00 | 72 | 2103 |
| Цигански | 406 | 0.00 | 53 | 6909 |
| Нидерландски | 366 | 0.00 | 23 | 219 |
| Чешки | 168 | 0.00 | 25 | 76 |
| Полски | 110 | 0.00 | 20 | 377 |
| Португалски | 52 | 0.00 | 5 | 3233 |
| Хърватски | 45 | 0.00 | 1 | 1585 |
| Кърманджи | 45 | 0.00 | 5 | 308 |
| Кърдаш | 42 | 0.00 | 1 | 109 |
| Други | 34 967 | 0.11 | 6 | 1583 |
Численост на населението по майчин език по вилаети, според преброяването на населението през 1965 г. (подредени по азбучен ред):[38]
| Вилает | Общо | Майчин език | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Турски | Курманджи (кюрдски езици) | Арабски | Зазаки (кюрдски езици) | Кабардино- черкезки | Гръцки | Грузински | Арменски | Лазки | Помашки | Бошняшки | Албански | Ладински | ||
| Общо | 31 391 421 | 28 289 680 | 2 219 502 | 365 340 | 150 644 | 58 339 | 48 096 | 34 330 | 33 094 | 26 007 | 23 138 | 17 627 | 12 832 | 9981 |
| Агръ | 246 961 | 90 021 | 156 316 | 105 | 4 | 2 | 2 | 77 | 5 | 0 | 1 | 103 | 0 | 0 |
| Адана (вкл. дн. вилает Османие) | 902 712 | 866 316 | 7581 | 22 356 | 332 | 51 | 51 | 0 | 28 | 9 | 0 | 312 | 483 | 29 |
| Адъяман | 267 288 | 143 054 | 117 325 | 7 | 6705 | 0 | 0 | 0 | 84 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Айдън | 524 918 | 523 583 | 168 | 85 | 0 | 112 | 71 | 4 | 1 | 4 | 0 | 26 | 88 | 0 |
| Амасия | 285 729 | 279 978 | 2179 | 9 | 2 | 1497 | 6 | 1378 | 208 | 6 | 0 | 10 | 336 | 1 |
| Анкара | 1 644 302 | 1 590 392 | 36 798 | 814 | 21 | 393 | 124 | 41 | 66 | 120 | 7 | 126 | 833 | 64 |
| Анталия | 486 910 | 486 697 | 23 | 2 | 0 | 0 | 14 | 0 | 0 | 2 | 0 | 0 | 1 | 0 |
| Артвин | 210 065 | 190 183 | 46 | 4 | 0 | 0 | 4 | 7698 | 1 | 12 093 | 1 | 1 | 0 | 0 |
| Афионкарахисар | 502 248 | 499 461 | 125 | 19 | 1 | 2172 | 169 | 2 | 2 | 1 | 16 | 14 | 2 | 1 |
| Балъкесир | 708 342 | 698 679 | 560 | 38 | 8 | 3144 | 236 | 1273 | 9 | 205 | 1707 | 314 | 24 | 4 |
| Биледжик | 139 041 | 137 674 | 5 | 4 | 0 | 736 | 4 | 73 | 1 | 1 | 2 | 6 | 3 | 0 |
| Бингьол | 150 521 | 62 668 | 56 881 | 19 | 30 878 | 17 | 0 | 1 | 11 | 1 | 0 | 0 | 0 | 3 |
| Битлис | 154 069 | 56 161 | 92 327 | 3263 | 2082 | 205 | 1 | 5 | 16 | 0 | 0 | 0 | 1 | 2 |
| Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) | 383 939 | 375 786 | 363 | 0 | 0 | 1593 | 3 | 1541 | 488 | 1791 | 0 | 40 | 6 | 1 |
| Бурдур | 194 950 | 194 910 | 2 | 7 | 0 | 0 | 3 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
| Бурса | 755 504 | 746 633 | 213 | 22 | 0 | 799 | 106 | 2938 | 35 | 517 | 65 | 1169 | 1928 | 69 |
| Ван | 266 840 | 118 481 | 147 694 | 557 | 3 | 1 | 2 | 1 | 1 | 8 | 0 | 1 | 1 | 66 |
| Газиантеп | 511 026 | 490 046 | 18 954 | 885 | 1 | 4 | 6 | 0 | 4 | 3 | 0 | 1 | 11 | 0 |
| Гиресун | 428 015 | 425 665 | 305 | 1 | 1 | 2 | 0 | 2029 | 0 | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) | 262 731 | 260 419 | 2189 | 0 | 0 | 91 | 0 | 0 | 0 | 17 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Денизли | 463 369 | 462 860 | 283 | 28 | 5 | 8 | 97 | 1 | 1 | 0 | 2 | 1 | 3 | 0 |
| Диарбекир | 475 916 | 178 644 | 236 113 | 2536 | 57 693 | 1 | 1 | 3 | 134 | 3 | 48 | 1 | 5 | 0 |
| Елязъг | 322 727 | 244 016 | 47 446 | 17 | 30 921 | 0 | 2 | 0 | 2 | 30 | 12 | 3 | 2 | 0 |
| Ерзинджан | 258 586 | 243 911 | 14 323 | 13 | 298 | 4 | 5 | 0 | 12 | 2 | 3 | 0 | 1 | 0 |
| Ерзурум | 628 001 | 555 632 | 69 648 | 86 | 2185 | 109 | 8 | 4 | 11 | 24 | 7 | 1 | 5 | 1 |
| Ескишехир | 415 101 | 406 212 | 327 | 42 | 0 | 1390 | 4 | 3 | 0 | 14 | 23 | 114 | 78 | 0 |
| Зонгулдак (вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк) | 650 191 | 649 757 | 43 | 26 | 0 | 5 | 17 | 2 | 3 | 15 | 0 | 1 | 1 | 1 |
| Истанбул | 2 293 823 | 2 185 741 | 2586 | 2843 | 26 | 317 | 35 097 | 849 | 29 479 | 128 | 165 | 3072 | 4341 | 8608 |
| Измир | 1 234 667 | 1 214 219 | 863 | 352 | 5 | 1287 | 898 | 15 | 17 | 15 | 1289 | 2349 | 1265 | 753 |
| Йозгат | 437 883 | 433 385 | 2424 | 1 | 0 | 1597 | 2 | 0 | 118 | 0 | 0 | 14 | 1 | 0 |
| Кайсери | 536 206 | 509 932 | 8454 | 34 | 8 | 17 110 | 1 | 1 | 9 | 6 | 9 | 15 | 160 | 1 |
| Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) | 606 313 | 471 287 | 133 144 | 61 | 992 | 215 | 6 | 8 | 5 | 24 | 1 | 5 | 4 | 1 |
| Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) | 441 638 | 439 355 | 1090 | 2 | 0 | 3 | 2 | 180 | 849 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Кахраманмараш | 438 423 | 386 010 | 46 548 | 21 | 0 | 4185 | 0 | 0 | 13 | 3 | 0 | 0 | 9 | 0 |
| Коджаели | 335 518 | 320 808 | 235 | 0 | 10 | 1467 | 63 | 2755 | 46 | 2264 | 381 | 3827 | 22 | 7 |
| Кония (вкл. дн. вилает Караман) | 1 122 622 | 1 092 819 | 27 811 | 67 | 4 | 1139 | 3 | 7 | 1 | 5 | 1 | 11 | 75 | 0 |
| Кършехир | 196 836 | 185 489 | 11 309 | 4 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 1 | 0 | 0 |
| Кютахия | 398 081 | 397 221 | 105 | 13 | 2 | 17 | 4 | 2 | 88 | 9 | 0 | 0 | 34 | 0 |
| Лозенград | 258 386 | 252 594 | 602 | 136 | 24 | 5 | 3 | 5 | 3 | 7 | 3375 | 1148 | 144 | 11 |
| Малатия | 452 624 | 374 449 | 77 794 | 33 | 10 | 14 | 5 | 7 | 148 | 5 | 4 | 0 | 3 | 0 |
| Маниса | 748 545 | 746 514 | 241 | 15 | 0 | 488 | 42 | 67 | 2 | 6 | 54 | 116 | 192 | 3 |
| Мардин | 397 880 | 35 494 | 265 328 | 79 687 | 60 | 75 | 11 | 15 | 11 | 0 | 0 | 1 | 6 | 0 |
| Мерсин | 511 273 | 500 207 | 1067 | 9430 | 23 | 76 | 137 | 13 | 12 | 19 | 3 | 3 | 9 | 1 |
| Мугла | 334 973 | 334 883 | 6 | 4 | 1 | 0 | 28 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 4 |
| Муш | 198 716 | 110 555 | 83 020 | 3575 | 507 | 898 | 0 | 1 | 3 | 103 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Невшехир | 203 316 | 203 156 | 22 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 22 | 0 |
| Нигде | 362 444 | 353 146 | 8991 | 10 | 0 | 227 | 5 | 0 | 12 | 4 | 0 | 15 | 4 | 0 |
| Одрин | 303 234 | 290 610 | 386 | 104 | 21 | 9 | 18 | 2 | 12 | 3 | 10 285 | 329 | 58 | 92 |
| Орду | 543 863 | 538 978 | 12 | 0 | 0 | 5 | 0 | 4815 | 34 | 0 | 1 | 0 | 1 | 0 |
| Ризе | 281 099 | 275 291 | 11 | 1 | 1 | 0 | 9 | 4 | 0 | 5754 | 1 | 0 | 1 | 0 |
| Родосто | 287 381 | 284 222 | 548 | 76 | 18 | 5 | 19 | 52 | 8 | 2 | 1627 | 6 | 51 | 102 |
| Сакария | 404 078 | 388 481 | 2163 | 32 | 3 | 538 | 6 | 4535 | 2 | 2671 | 23 | 2899 | 794 | 1 |
| Самсун | 755 946 | 747 115 | 1366 | 3 | 0 | 3401 | 91 | 2350 | 5 | 51 | 319 | 10 | 610 | 0 |
| Сивас | 705 186 | 649 099 | 32 284 | 19 | 23 | 2086 | 0 | 0 | 217 | 1 | 0 | 515 | 0 | 0 |
| Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) | 264 832 | 46 722 | 179 023 | 38 273 | 484 | 1 | 0 | 15 | 98 | 3 | 0 | 10 | 0 | 0 |
| Синоп | 266 069 | 261 341 | 2126 | 0 | 0 | 659 | 1 | 1144 | 228 | 3 | 5 | 0 | 7 | 3 |
| Токат | 495 352 | 483 948 | 3974 | 7 | 3 | 5934 | 0 | 367 | 45 | 2 | 0 | 0 | 964 | 0 |
| Трабзон | 595 782 | 590 799 | 72 | 12 | 0 | 0 | 4535 | 1 | 11 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Тунджели | 154 175 | 120 553 | 33 431 | 20 | 2370 | 28 | 0 | 0 | 4 | 0 | 18 | 10 | 8 | 0 |
| Ушак | 190 536 | 190 506 | 16 | 2 | 0 | 1 | 0 | 0 | 4 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Хаккяри | 83 937 | 10 357 | 72 365 | 165 | 0 | 1 | 0 | 1 | 21 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Хатай | 506 154 | 350 080 | 5695 | 127 072 | 7 | 780 | 767 | 11 | 376 | 6 | 2 | 8 | 44 | 1 |
| Чанаккале | 350 317 | 338 379 | 443 | 0 | 25 | 1604 | 5258 | 4 | 9 | 12 | 3675 | 516 | 6 | 121 |
| Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) | 250 706 | 250 510 | 158 | 1 | 0 | 0 | 1 | 0 | 3 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| Чорум | 485 567 | 474 638 | 8736 | 4 | 0 | 1808 | 12 | 8 | 51 | 3 | 7 | 0 | 0 | 0 |
| Шанлъурфа | 450 798 | 207 652 | 175 100 | 51 090 | 14 554 | 3 | 0 | 5 | 2 | 4 | 0 | 2 | 0 | 0 |
| Ъспарта | 266 240 | 265 305 | 688 | 75 | 11 | 8 | 91 | 0 | 1 | 2 | 1 | 1 | 3 | 4 |
За над 50 % от жителите роден език е турски.
За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.
За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.
Дял на доминиращия майчин език, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е турски, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е курманджи, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е арабски, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е зазаки, по вилаети.
Дял на жителите за, които майчин език е кабардино-черкезки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е арменски, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е грузински, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е лазки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е помашки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е бошняшки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е албански, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е ладински, по вилаети.
Дял на населението по майчин език по вилаети, според преброяването на населението през 1965 г. (в %, подредени по азбучен ред):[38]
| Вилает | Майчин език | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Турски | Курманджи (кюрдски езици) | Арабски | Зазаки (кюрдски езици) | Кабардино- черкезки | Гръцки | Грузински | Арменски | Лазки | Помашки | Бошняшки | Албански | Ладински | |
| Общо | 90.11 | 7.07 | 1.16 | 0.47 | 0.18 | 0.15 | 0.10 | 0.10 | 0.08 | 0.07 | 0.05 | 0.04 | 0.03 |
| Агръ | 36.45 | 63.29 | 0.04 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.03 | 0.00 | – | 0.00 | 0.04 | – | – |
| Адана (вкл. дн. вилает Османие) | 95.96 | 0.83 | 2.47 | 0.03 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – | 0.03 | 0.05 | 0.00 |
| Адъяман | 53.52 | 43.89 | 0.00 | 2.50 | – | – | – | 0.03 | 0.00 | – | – | – | – |
| Айдън | 99.74 | 0.03 | 0.01 | – | 0.02 | 0.01 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.01 | – |
| Амасия | 97.98 | 0.76 | 0.00 | 0.00 | 0.52 | 0.00 | 0.48 | 0.07 | 0.00 | – | 0.00 | 0.11 | 0.00 |
| Анкара | 96.72 | 2.23 | 0.04 | 0.00 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.05 | 0.00 |
| Анталия | 99.95 | 0.00 | 0.00 | – | – | 0.00 | – | – | 0.00 | – | – | 0.00 | – |
| Артвин | 90.53 | 0.02 | 0.00 | – | – | 0.00 | 3.66 | 0.00 | 5.75 | 0.00 | 0.00 | – | – |
| Афионкарахисар | 99.44 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | 0.43 | 0.03 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Балъкесир | 98.63 | 0.07 | 0.00 | 0.00 | 0.44 | 0.03 | 0.17 | 0.00 | 0.02 | 0.24 | 0.04 | 0.00 | 0.00 |
| Биледжик | 99.01 | 0.00 | 0.00 | – | 0.52 | 0.00 | 0.05 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – |
| Бингьол | 41.63 | 37.78 | 0.01 | 20.51 | 0.01 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | – | – | 0.00 |
| Битлис | 36.45 | 59.92 | 2.11 | 1.35 | 0.13 | 0.00 | 0.00 | 0.01 | – | – | – | 0.00 | 0.00 |
| Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) | 97.87 | 0.09 | – | – | 0.41 | 0.00 | 0.40 | 0.12 | 0.46 | – | 0.01 | 0.00 | 0.00 |
| Бурдур | 99.97 | 0.00 | 0.00 | – | – | 0.00 | 0.00 | – | – | – | – | 0.00 | – |
| Бурса | 98.82 | 0.02 | 0.00 | – | 0.10 | 0.01 | 0.38 | 0.00 | 0.06 | 0.00 | 0.15 | 0.25 | 0.00 |
| Ван | 44.40 | 55.34 | 0.20 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.02 |
| Газиантеп | 95.89 | 3.70 | 0.17 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – |
| Гиресун | 99.45 | 0.07 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.47 | – | 0.00 | – | – | – | – |
| Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) | 99.12 | 0.83 | – | – | 0.03 | – | – | – | 0.00 | – | – | – | – |
| Денизли | 99.89 | 0.06 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – |
| Диарбекир | 37.53 | 49.61 | 0.53 | 12.12 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.02 | 0.00 | 0.01 | 0.00 | 0.00 | – |
| Елязъг | 75.61 | 14.70 | 0.00 | 9.58 | – | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – |
| Ерзинджан | 94.32 | 5.53 | 0.00 | 0.11 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | – |
| Ерзурум | 88.47 | 11.09 | 0.01 | 0.34 | 0.01 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Ескишехир | 97.85 | 0.07 | 0.01 | – | 0.33 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.02 | 0.01 | – |
| Зонгулдак (вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк) | 99.93 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Истанбул | 95.28 | 0.11 | 0.12 | 0.00 | 0.01 | 1.53 | 0.03 | 1.28 | 0.00 | 0.00 | 0.13 | 0.18 | 0.37 |
| Измир | 98.34 | 0.06 | 0.02 | 0.00 | 0.10 | 0.07 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.10 | 0.19 | 0.10 | 0.06 |
| Йозгат | 98.97 | 0.55 | 0.00 | – | 0.36 | 0.00 | – | 0.02 | – | – | 0.00 | 0.00 | – |
| Кайсери | 95.10 | 1.57 | 0.00 | 0.00 | 3.19 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.02 | 0.00 |
| Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) | 77.72 | 21.95 | 0.01 | 0.16 | 0.03 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) | 99.48 | 0.24 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.04 | 0.19 | 0.00 | – | – | – | – |
| Кахраманмараш | 88.04 | 10.61 | 0.00 | – | 0.95 | – | – | 0.00 | 0.00 | – | – | 0.00 | – |
| Коджаели | 95.61 | 0.07 | – | 0.00 | 0.43 | 0.01 | 0.82 | 0.01 | 0.67 | 0.11 | 1.14 | 0.00 | 0.00 |
| Кония (вкл. дн. вилает Караман) | 97.34 | 2.47 | 0.00 | 0.00 | 0.10 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – |
| Кършехир | 94.23 | 5.74 | 0.00 | – | 0.00 | – | – | – | 0.00 | – | 0.00 | – | – |
| Кютахия | 99.78 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.02 | 0.00 | – | – | 0.00 | 0.00 |
| Лозенград | 97.75 | 0.23 | 0.05 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.30 | 0.44 | 0.05 | 0.00 |
| Малатия | 82.72 | 17.18 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.03 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | – |
| Маниса | 99.72 | 0.03 | 0.00 | – | 0.06 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.01 | 0.02 | 0.00 |
| Мардин | 8.92 | 66.68 | 20.02 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | – | 0.00 | 0.00 | – |
| Мерсин | 97.83 | 0.20 | 1.84 | 0.00 | 0.01 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Мугла | 99.97 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | – | – | – | 0.00 | – | – | 0.00 |
| Муш | 55.63 | 41.77 | 1.79 | 0.25 | 0.45 | – | 0.00 | 0.00 | 0.05 | – | – | – | – |
| Невшехир | 99.92 | 0.01 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 0.01 | – |
| Нигде | 97.43 | 2.48 | 0.00 | – | 0.06 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – |
| Одрин | 95.83 | 0.12 | 0.03 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.39 | 0.10 | 0.01 | 0.03 |
| Орду | 99.10 | 0.00 | – | – | 0.00 | – | 0.88 | 0.00 | – | 0.00 | – | 0.00 | – |
| Ризе | 97.93 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – | 2.04 | 0.00 | – | 0.00 | – |
| Родосто | 98.90 | 0.19 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.01 | 0.00 | 0.00 | 0.56 | 0.00 | 0.01 | 0.03 |
| Сакария | 96.14 | 0.53 | 0.00 | 0.00 | 0.13 | 0.00 | 1.12 | 0.00 | 0.66 | 0.00 | 0.71 | 0.19 | 0.00 |
| Самсун | 98.83 | 0.18 | 0.00 | – | 0.44 | 0.01 | 0.31 | 0.00 | 0.00 | 0.04 | 0.00 | 0.08 | – |
| Сивас | 92.04 | 4.57 | 0.00 | 0.00 | 0.29 | – | – | 0.03 | 0.00 | – | 0.07 | – | – |
| Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) | 17.64 | 67.59 | 14.45 | 0.18 | 0.00 | – | 0.00 | 0.03 | 0.00 | – | 0.00 | – | – |
| Синоп | 98.22 | 0.79 | – | – | 0.24 | 0.00 | 0.42 | 0.08 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 |
| Токат | 97.69 | 0.80 | 0.00 | 0.00 | 1.19 | – | 0.07 | 0.00 | 0.00 | – | – | 0.19 | – |
| Трабзон | 99.16 | 0.01 | 0.00 | – | – | 0.76 | 0.00 | 0.00 | – | – | – | – | – |
| Тунджели | 78.19 | 21.68 | 0.01 | 1.53 | 0.01 | – | – | 0.00 | – | 0.01 | 0.00 | 0.00 | – |
| Ушак | 99.98 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | – | – | 0.00 | 0.00 | – | – | – | – |
| Хаккяри | 12.33 | 86.21 | 0.19 | – | 0.00 | – | 0.00 | 0.02 | 0.00 | – | – | – | – |
| Хатай | 69.16 | 1.12 | 25.10 | 0.00 | 0.15 | 0.15 | 0.00 | 0.07 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Чанаккале | 96.59 | 0.12 | – | 0.00 | 0.45 | 1.50 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.04 | 0.14 | 0.00 | 0.03 |
| Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) | 99.92 | 0.06 | 0.00 | – | – | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | – | – | – | – |
| Чорум | 97.74 | 1.79 | 0.00 | – | 0.37 | 0.00 | 0.00 | 0.01 | 0.00 | 0.00 | – | – | – |
| Шанлъурфа | 46.06 | 38.84 | 11.33 | 3.22 | 0.00 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | – | 0.00 | – | – |
| Ъспарта | 99.64 | 0.25 | 0.02 | 0.00 | 0.00 | 0.03 | – | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
За над 50 % от жителите роден език е турски.
За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.
За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване през 1935 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите по вероизповедание, според преброяването на населението през 1935 г.:[39][40]
| Вероизповедание | Численост и дял | ||
| Численост | Дял (в %) | ||
| Общо | 16 158 018 | 100.00 | |
| Ислям | 15 838 673 | 98.02 | |
| Християнство | Общо | 226 167 | 1.39 |
| Гръцка православна църква | 125 046 | 0.77 | |
| Арменска апостолическа църква | 44 526 | 0.27 | |
| Арменска католическа църква | 11 229 | 0.06 | |
| Римокатолическа църква | 32 155 | 0.19 | |
| Протестантство | 8486 | 0.05 | |
| Други християни | 4725 | 0.02 | |
| Юдаизъм | 78 730 | 0.48 | |
| Други религии | 12 965 | 0.08 | |
| Атеизъм | 559 | 0.00 | |
| Непоказано | 356 | 0.00 | |
Преброяване през 1965 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите по вероизповедание, според преброяването на населението през 1965 г.:[41]
| Вероизповедание | Численост и дял | ||
| Численост | Дял (в %) | ||
| Общо | 31 391 421 | 100.00 | |
| Ислям | 31 129 854 | 99.17 | |
| Християнство | Общо | 206 826 | 0.66 |
| Православие | 73 725 | 0.24 | |
| Арменска апостолическа църква | 69 526 | 0.22 | |
| Католицизъм | 25 833 | 0.08 | |
| Протестанство | 22 984 | 0.07 | |
| Други християни | 14 758 | 0.05 | |
| Юдаизъм | 38 267 | 0.12 | |
| Други религии | 14 661 | 0.05 | |
| Атеизъм | 1212 | 0.00 | |
| Непоказано | 602 | 0.00 | |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Birth Statistics, 2023 // Turkish Statistical Institute, 15 May 2024. Посетен на 19 May 2024.
- ↑ TurkStat
- ↑ Statistics
- ↑ Nüfusun yaş yapısı // anadolu.edu.tr. Архивиран от оригинала на 22 ноември 2015. Посетен на 21 март 2017. (на турски)
- ↑ Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за сулджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд „Изследване на историята“, Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. Стивън Рънсиман. Падането на Константинопол, стр. 41 – 42 // Издателство на Отечествения фронт, 1984, второ издание. Посетен на 13 юни 2011 г.
- ↑ Балканите (политико-икономически справочник). Партиздат, София, 1982.
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.13 Türkçe Konuşan Nüfus, sayfa 162 – 164. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.9 Kürtçe Konuşan Nüfus, sayfa 136 – 137. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.3 Arapça Konuşan Nüfus, sayfa 93 – 94. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.12 Rumca Konuşan Nüfus, sayfa 155 – 156. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.6 Çerkesçe Konuşan Nüfus, sayfa 114 – 115. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.14 Yahudice Konuşan Nüfus, sayfa 170 – 171. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.7 Ermenice Konuşan Nüfus, sayfa 122 – 123. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.4 Arnavutça Konuşan Nüfus, sayfa 100 – 101. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 107 – 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ Eskişehir'deki Kırım Tatar nüfusu üzerine bir inceleme – Fikirde Birlik // Архивиран от оригинала на 1 юли 2015. Посетен на 13 iyun 2015..Оригинален текст (на турски)Türkiye toplamında 1927 genel nüfus sayımında 11.465 kişi Tatarca’yı anadili olarak beyan etmiştir. Nüfusun binde 0.84’ü Tatarca’yı seçmiştir. Eskişehir 3.117 kişi ile en fazla Tatarca konuşulan ildir. Onu Balıkesir 1.849 ve Konya 1.227 kişi ile izlemektedir.
- ↑ 1927 Genel Nüfus Sayımı / 1927 General Population Census – www.kanburoglu.com // Посетен на 14 iyun 2015..
- 1 2 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.2 Acemce Konuşan Nüfus, sayfa 88. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ T. C. Başbakanlık İstatistik Umum Müdürlüğü, İstatistik Yıllığı, Cilt: 10. Ankara: Hüsnütabiat Basımevi, 1938 – 39, sayfa 64 – 65.
- ↑ www.tuik.gov.tr
- ↑ Turkey, page 632. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.2.2 Ülke Genelinde Türkçe ve İl Bazında Türkçe Dışında Konuşulan Ana Dil Haritaları, sayfa 186. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.13 Türkçe Konuşan Nüfus, sayfa 164. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.9 Kürtçe Konuşan Nüfus, sayfa 137. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.3 Arapça Konuşan Nüfus, sayfa 94. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.12 Rumca Konuşan Nüfus, sayfa 156. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.6 Çerkesçe Konuşan Nüfus, sayfa 115. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.7 Ermenice Konuşan Nüfus, sayfa 123. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.10 Lazca Konuşan Nüfus, sayfa 143. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.14 Yahudice Konuşan Nüfus, sayfa 171. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.8 Gürcüce Konuşan Nüfus, sayfa 129. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.4 Arnavutça Konuşan Nüfus, sayfa 101. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.11 Pomakça Konuşan Nüfus, sayfa 149. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927 – 1965). – 4.1.1 Abazca Konuşan Nüfus, sayfa 81. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013 – 26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331 – 354. ISBN 978-0-7746-6710-4
- ↑ Buran, Ahmet – Berna Yüksel Çak (2012), Türkiye’de Diller ve Etnik Gruplar, Akçağ Yayınları, Ankara, 318 s., ISBN 978-605-5413-54-5 (makale yazarı: Doğan Çolak), sayfa 231 // Dil Araştırmaları Dergisi (ISSN: 1307 – 7821). Güz 2012 Sayı 11. Genel Yayın Yönetmeni: Prof. Dr. Ahmet Bican Ercilasun. Ankara – 2012 – 235 sayfa.
- 1 2 Türkiye'de Diller ve Etnik Gruplar. Yazarlar: Prof. Dr. Ahmet Buran, Berna Yüksel Çak. Ankara: Akçağ Yayınları, 2012, 318 sayfa. ISBN 978-605-5413-54-5
- ↑ Turkey, page 632. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
- ↑ Turkey, page 632 – 633. // Britannica Book of the Year 1950. Editor–in–chief: Walter Yust; London Editor: John Armitage. London: Encyclopaedia Britannica Ltd., 1950, 718 pages.
- ↑ Dördüncü Kesim. Türkiye'de Toplumsal Yapının ve Değişmenin Görünümleri. – Bölüm VII. Nüfus. – 3. Nüfusun Bileşimi, sayfa 525. // 21. Yüzyılda Türkiye: 2000'li yıllarda Türkiye'nin Toplumsal Yapısı. Yazar: Emre Kongar. 38. Basım[неработеща препратка]. İstanbul: Remzi Kitabevi, 2006, 725 sayfa. ISBN 978-975-14-0624-8
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Население на Турция- ((ru)) Етнически състав на населението на Турция
- Българското малцинство в Турция
| ||||||||||||||||||||
| |||||
.svg)
