Преброяване на населението в Турция (1965)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Документи от преброяването, съхранени в исторически музей в град Самсун. 2013 г.
Документи от преброяването, съхранени в исторически музей в град Самсун. 2013 г.

Преброяването на населението в Турция през 1965 година се провежда от Статистическия институт на Турция на 24 октомври.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Език
 Говорими езици към 24 октомври 1965 г.[1]
Майчин език[2] % Владеят един език Втори език
Общо 31 391 421 100.00 28 583 607 2 786 610
Турски 28 289 680 90.12 26 925 649 1 387 139
Курманджи 2 219 502 7.07 1 323 690 429 168
Арабски 365 340 1.16 189 134 167 924
Зазаки 150 644 0.48 92 288 20 413
Кабардино-черкезки 58 339 0.19 6409 48 621
Гръцки 48 096 0.15 3203 78 941
Грузински 34 330 0.11 4042 44 934
Арменски 33 094 0.11 1022 22 260
Английски 27 841 0.09 21 766 139 867
Лазки 26 007 0.08 3943 55 158
Помашки 23 138 0.07 2776 34 234
Бошняшки 17 627 0.06 2345 34 892
Албански 12 832 0.04 1075 39 613
Ладински 9981 0.03 283 3510
Чеченски 7563 0.02 2500 5063
Сръбски 6599 0.02 776 58 802
Немски 4901 0.02 790 35 704
Абазински 4563 0.01 280 7556
Български 4088 0.01 350 46 742
Френски 3302 0.01 398 96 879
Италиански 2926 0.01 267 3861
Испански 2791 0.01 138 4297
Руски 1088 0.00 284 4530
Персийски 948 0.00 72 2103
Цигански 406 0.00 53 6909
Нидерландски 366 0.00 23 219
Чешки 168 0.00 25 76
Полски 110 0.00 20 377
Португалски 52 0.00 5 3233
Хърватски 45 0.00 1 1585
Кърманджи 45 0.00 5 308
Кърдаш 42 0.00 1 109
Други 34 967 0.11 6 1583

Вилаети[редактиране | редактиране на кода]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението по майчин език, по вилаети (подредени по азбучен ред):[3]

Вилает Общо Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)		 Арабски Зазаки
(кюрдски езици)		 Кабардино-
черкезки		 Гръцки Грузински Арменски Лазки Помашки Бошняшки Албански Ладински
Турция 31 391 421 28 289 680 2 219 502 365 340 150 644 58 339 48 096 34 330 33 094 26 007 23 138 17 627 12 832 9981
Агръ 246 961 90 021 156 316 105 4 2 2 77 5 0 1 103 0 0
Адана (вкл. дн. вилает Османие) 902 712 866 316 7581 22 356 332 51 51 0 28 9 0 312 483 29
Адъяман 267 288 143 054 117 325 7 6705 0 0 0 84 4 0 0 0 0
Айдън 524 918 523 583 168 85 0 112 71 4 1 4 0 26 88 0
Амасия 285 729 279 978 2179 9 2 1497 6 1378 208 6 0 10 336 1
Анкара 1 644 302 1 590 392 36 798 814 21 393 124 41 66 120 7 126 833 64
Анталия 486 910 486 697 23 2 0 0 14 0 0 2 0 0 1 0
Артвин 210 065 190 183 46 4 0 0 4 7698 1 12 093 1 1 0 0
Афионкарахисар 502 248 499 461 125 19 1 2172 169 2 2 1 16 14 2 1
Балъкесир 708 342 698 679 560 38 8 3144 236 1273 9 205 1707 314 24 4
Биледжик 139 041 137 674 5 4 0 736 4 73 1 1 2 6 3 0
Бингьол 150 521 62 668 56 881 19 30 878 17 0 1 11 1 0 0 0 3
Битлис 154 069 56 161 92 327 3263 2082 205 1 5 16 0 0 0 1 2
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 383 939 375 786 363 0 0 1593 3 1541 488 1791 0 40 6 1
Бурдур 194 950 194 910 2 7 0 0 3 12 0 0 0 0 1 0
Бурса 755 504 746 633 213 22 0 799 106 2938 35 517 65 1169 1928 69
Ван 266 840 118 481 147 694 557 3 1 2 1 1 8 0 1 1 66
Газиантеп 511 026 490 046 18 954 885 1 4 6 0 4 3 0 1 11 0
Гиресун 428 015 425 665 305 1 1 2 0 2029 0 5 0 0 0 0
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) 262 731 260 419 2189 0 0 91 0 0 0 17 0 0 0 0
Денизли 463 369 462 860 283 28 5 8 97 1 1 0 2 1 3 0
Диарбекир 475 916 178 644 236 113 2536 57 693 1 1 3 134 3 48 1 5 0
Елязъг 322 727 244 016 47 446 17 30 921 0 2 0 2 30 12 3 2 0
Ерзинджан 258 586 243 911 14 323 13 298 4 5 0 12 2 3 0 1 0
Ерзурум 628 001 555 632 69 648 86 2185 109 8 4 11 24 7 1 5 1
Ескишехир 415 101 406 212 327 42 0 1390 4 3 0 14 23 114 78 0
Зонгулдак
(вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)		 650 191 649 757 43 26 0 5 17 2 3 15 0 1 1 1
Истанбул 2 293 823 2 185 741 2586 2843 26 317 35 097 849 29 479 128 165 3072 4341 8608
Измир 1 234 667 1 214 219 863 352 5 1287 898 15 17 15 1289 2349 1265 753
Йозгат 437 883 433 385 2424 1 0 1597 2 0 118 0 0 14 1 0
Кайсери 536 206 509 932 8454 34 8 17 110 1 1 9 6 9 15 160 1
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) 606 313 471 287 133 144 61 992 215 6 8 5 24 1 5 4 1
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 441 638 439 355 1090 2 0 3 2 180 849 1 0 0 0 0
Кахраманмараш 438 423 386 010 46 548 21 0 4185 0 0 13 3 0 0 9 0
Коджаели 335 518 320 808 235 0 10 1467 63 2755 46 2264 381 3827 22 7
Кония (вкл. дн. вилает Караман) 1 122 622 1 092 819 27 811 67 4 1139 3 7 1 5 1 11 75 0
Кършехир 196 836 185 489 11 309 4 0 2 0 0 0 1 0 1 0 0
Кютахия 398 081 397 221 105 13 2 17 4 2 88 9 0 0 34 0
Лозенград 258 386 252 594 602 136 24 5 3 5 3 7 3375 1148 144 11
Малатия 452 624 374 449 77 794 33 10 14 5 7 148 5 4 0 3 0
Маниса 748 545 746 514 241 15 0 488 42 67 2 6 54 116 192 3
Мардин 397 880 35 494 265 328 79 687 60 75 11 15 11 0 0 1 6 0
Мерсин 511 273 500 207 1067 9430 23 76 137 13 12 19 3 3 9 1
Мугла 334 973 334 883 6 4 1 0 28 0 0 0 1 0 0 4
Муш 198 716 110 555 83 020 3575 507 898 0 1 3 103 0 0 0 0
Невшехир 203 316 203 156 22 0 0 0 0 0 0 0 0 0 22 0
Нигде 362 444 353 146 8991 10 0 227 5 0 12 4 0 15 4 0
Одрин 303 234 290 610 386 104 21 9 18 2 12 3 10 285 329 58 92
Орду 543 863 538 978 12 0 0 5 0 4815 34 0 1 0 1 0
Ризе 281 099 275 291 11 1 1 0 9 4 0 5754 1 0 1 0
Родосто 287 381 284 222 548 76 18 5 19 52 8 2 1627 6 51 102
Сакария 404 078 388 481 2163 32 3 538 6 4535 2 2671 23 2899 794 1
Самсун 755 946 747 115 1366 3 0 3401 91 2350 5 51 319 10 610 0
Сивас 705 186 649 099 32 284 19 23 2086 0 0 217 1 0 515 0 0
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) 264 832 46 722 179 023 38 273 484 1 0 15 98 3 0 10 0 0
Синоп 266 069 261 341 2126 0 0 659 1 1144 228 3 5 0 7 3
Токат 495 352 483 948 3974 7 3 5934 0 367 45 2 0 0 964 0
Трабзон 595 782 590 799 72 12 0 0 4535 1 11 0 0 0 0 0
Тунджели 154 175 120 553 33 431 20 2370 28 0 0 4 0 18 10 8 0
Ушак 190 536 190 506 16 2 0 1 0 0 4 1 0 0 0 0
Хаккяри 83 937 10 357 72 365 165 0 1 0 1 21 2 0 0 0 0
Хатай 506 154 350 080 5695 127 072 7 780 767 11 376 6 2 8 44 1
Чанаккале 350 317 338 379 443 0 25 1604 5258 4 9 12 3675 516 6 121
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) 250 706 250 510 158 1 0 0 1 0 3 2 0 0 0 0
Чорум 485 567 474 638 8736 4 0 1808 12 8 51 3 7 0 0 0
Шанлъурфа 450 798 207 652 175 100 51 090 14 554 3 0 5 2 4 0 2 0 0
Ъспарта 266 240 265 305 688 75 11 8 91 0 1 2 1 1 3 4
  За над 50 % от жителите роден език е турски.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.
  За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.
Дял[редактиране | редактиране на кода]
  • Дял на доминиращия майчин език, по вилаети.
    Дял на доминиращия майчин език, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е турски, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е турски, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е курманджи, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е курманджи, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е арабски, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е арабски, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е зазаки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е зазаки, по вилаети.
  • Дял на жителите за, които майчин език е кабардино-черкезки, по вилаети.
    Дял на жителите за, които майчин език е кабардино-черкезки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е арменски, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е арменски, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е грузински, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е грузински, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е лазки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е лазки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е помашки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е помашки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е бошняшки, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е бошняшки, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е албански, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е албански, по вилаети.
  • Дял на жителите, за които майчин език е ладински, по вилаети.
    Дял на жителите, за които майчин език е ладински, по вилаети.

Дял на населението по майчин език, по вилаети (в %, подредени по азбучен ред):[3]

Вилает Майчин език
Турски Курманджи
(кюрдски езици)		 Арабски Зазаки
(кюрдски езици)		 Кабардино-
черкезки		 Гръцки Грузински Арменски Лазки Помашки Бошняшки Албански Ладински
Турция 90.11 7.07 1.16 0.47 0.18 0.15 0.10 0.10 0.08 0.07 0.05 0.04 0.03
Агръ 36.45 63.29 0.04 0.00 0.00 0.00 0.03 0.00 – 0.00 0.04 – –
Адана (вкл. дн. вилает Османие) 95.96 0.83 2.47 0.03 0.00 0.00 – 0.00 0.00 – 0.03 0.05 0.00
Адъяман 53.52 43.89 0.00 2.50 – – – 0.03 0.00 – – – –
Айдън 99.74 0.03 0.01 – 0.02 0.01 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.01 –
Амасия 97.98 0.76 0.00 0.00 0.52 0.00 0.48 0.07 0.00 – 0.00 0.11 0.00
Анкара 96.72 2.23 0.04 0.00 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.05 0.00
Анталия 99.95 0.00 0.00 – – 0.00 – – 0.00 – – 0.00 –
Артвин 90.53 0.02 0.00 – – 0.00 3.66 0.00 5.75 0.00 0.00 – –
Афионкарахисар 99.44 0.02 0.00 0.00 0.43 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Балъкесир 98.63 0.07 0.00 0.00 0.44 0.03 0.17 0.00 0.02 0.24 0.04 0.00 0.00
Биледжик 99.01 0.00 0.00 – 0.52 0.00 0.05 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 –
Бингьол 41.63 37.78 0.01 20.51 0.01 – 0.00 0.00 0.00 – – – 0.00
Битлис 36.45 59.92 2.11 1.35 0.13 0.00 0.00 0.01 – – – 0.00 0.00
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 97.87 0.09 – – 0.41 0.00 0.40 0.12 0.46 – 0.01 0.00 0.00
Бурдур 99.97 0.00 0.00 – – 0.00 0.00 – – – – 0.00 –
Бурса 98.82 0.02 0.00 – 0.10 0.01 0.38 0.00 0.06 0.00 0.15 0.25 0.00
Ван 44.40 55.34 0.20 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.02
Газиантеп 95.89 3.70 0.17 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 – 0.00 0.00 –
Гиресун 99.45 0.07 0.00 0.00 0.00 – 0.47 – 0.00 – – – –
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт) 99.12 0.83 – – 0.03 – – – 0.00 – – – –
Денизли 99.89 0.06 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00 –
Диарбекир 37.53 49.61 0.53 12.12 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 0.01 0.00 0.00 –
Елязъг 75.61 14.70 0.00 9.58 – 0.00 – 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 –
Ерзинджан 94.32 5.53 0.00 0.11 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00 – 0.00 –
Ерзурум 88.47 11.09 0.01 0.34 0.01 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ескишехир 97.85 0.07 0.01 – 0.33 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.02 0.01 –
Зонгулдак
(вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)		 99.93 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 0.00
Истанбул 95.28 0.11 0.12 0.00 0.01 1.53 0.03 1.28 0.00 0.00 0.13 0.18 0.37
Измир 98.34 0.06 0.02 0.00 0.10 0.07 0.00 0.00 0.00 0.10 0.19 0.10 0.06
Йозгат 98.97 0.55 0.00 – 0.36 0.00 – 0.02 – – 0.00 0.00 –
Кайсери 95.10 1.57 0.00 0.00 3.19 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър) 77.72 21.95 0.01 0.16 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже) 99.48 0.24 0.00 – 0.00 0.00 0.04 0.19 0.00 – – – –
Кахраманмараш 88.04 10.61 0.00 – 0.95 – – 0.00 0.00 – – 0.00 –
Коджаели 95.61 0.07 – 0.00 0.43 0.01 0.82 0.01 0.67 0.11 1.14 0.00 0.00
Кония (вкл. дн. вилает Караман) 97.34 2.47 0.00 0.00 0.10 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 –
Кършехир 94.23 5.74 0.00 – 0.00 – – – 0.00 – 0.00 – –
Кютахия 99.78 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.02 0.00 – – 0.00 0.00
Лозенград 97.75 0.23 0.05 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 1.30 0.44 0.05 0.00
Малатия 82.72 17.18 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.03 0.00 0.00 – 0.00 –
Маниса 99.72 0.03 0.00 – 0.06 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.01 0.02 0.00
Мардин 8.92 66.68 20.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 – – 0.00 0.00 –
Мерсин 97.83 0.20 1.84 0.00 0.01 0.02 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Мугла 99.97 0.00 0.00 0.00 – 0.00 – – – 0.00 – – 0.00
Муш 55.63 41.77 1.79 0.25 0.45 – 0.00 0.00 0.05 – – – –
Невшехир 99.92 0.01 – – – – – – – – – 0.01 –
Нигде 97.43 2.48 0.00 – 0.06 0.00 – 0.00 0.00 – 0.00 0.00 –
Одрин 95.83 0.12 0.03 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 3.39 0.10 0.01 0.03
Орду 99.10 0.00 – – 0.00 – 0.88 0.00 – 0.00 – 0.00 –
Ризе 97.93 0.00 0.00 0.00 – 0.00 0.00 – 2.04 0.00 – 0.00 –
Родосто 98.90 0.19 0.02 0.00 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00 0.56 0.00 0.01 0.03
Сакария 96.14 0.53 0.00 0.00 0.13 0.00 1.12 0.00 0.66 0.00 0.71 0.19 0.00
Самсун 98.83 0.18 0.00 – 0.44 0.01 0.31 0.00 0.00 0.04 0.00 0.08 –
Сивас 92.04 4.57 0.00 0.00 0.29 – – 0.03 0.00 – 0.07 – –
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак) 17.64 67.59 14.45 0.18 0.00 – 0.00 0.03 0.00 – 0.00 – –
Синоп 98.22 0.79 – – 0.24 0.00 0.42 0.08 0.00 0.00 – 0.00 0.00
Токат 97.69 0.80 0.00 0.00 1.19 – 0.07 0.00 0.00 – – 0.19 –
Трабзон 99.16 0.01 0.00 – – 0.76 0.00 0.00 – – – – –
Тунджели 78.19 21.68 0.01 1.53 0.01 – – 0.00 – 0.01 0.00 0.00 –
Ушак 99.98 0.00 0.00 – 0.00 – – 0.00 0.00 – – – –
Хаккяри 12.33 86.21 0.19 – 0.00 – 0.00 0.02 0.00 – – – –
Хатай 69.16 1.12 25.10 0.00 0.15 0.15 0.00 0.07 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Чанаккале 96.59 0.12 – 0.00 0.45 1.50 0.00 0.00 0.00 1.04 0.14 0.00 0.03
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк) 99.92 0.06 0.00 – – 0.00 – 0.00 0.00 – – – –
Чорум 97.74 1.79 0.00 – 0.37 0.00 0.00 0.01 0.00 0.00 – – –
Шанлъурфа 46.06 38.84 11.33 3.22 0.00 – 0.00 0.00 0.00 – 0.00 – –
Ъспарта 99.64 0.25 0.02 0.00 0.00 0.03 – 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
  За над 50 % от жителите роден език е турски.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.
  За над 50 % от жителите роден език е курманджи.
  За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите по вероизповедание:[4]

Вероизповедание
 Численост и дял
Численост Дял (в %)
Общо 31 391 421 100.00
Ислям 31 129 854 99.17
Християнство Общо 206 826 0.66
Православие 73 725 0.24
Арменска апостолическа църква 69 526 0.22
Католицизъм 25 833 0.08
Протестанство 22 984 0.07
Други християни 14 758 0.05
Юдаизъм 38 267 0.12
Други религии 14 661 0.05
Атеизъм 1212 0.00
Непоказано 602 0.00

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331 – 354. ISBN 978-0-7746-6710-4
  2. ↑ Buran, Ahmet – Berna Yüksel Çak (2012), Türkiye’de Diller ve Etnik Gruplar, Akçağ Yayınları, Ankara, 318 s., ISBN 978-605-5413-54-5 (makale yazarı: Doğan Çolak), sayfa 231 // Dil Araştırmaları Dergisi (ISSN: 1307 – 7821). Güz 2012 Sayı 11. Genel Yayın Yönetmeni: Prof. Dr. Ahmet Bican Ercilasun. Ankara – 2012 – 235 sayfa.
  3. ↑ а б Türkiye'de Diller ve Etnik Gruplar. Yazarlar: Prof. Dr. Ahmet Buran, Berna Yüksel Çak. Ankara: Akçağ Yayınları, 2012, 318 sayfa. ISBN 978-605-5413-54-5
  4. ↑ Dördüncü Kesim. Türkiye'de Toplumsal Yapının ve Değişmenin Görünümleri. – Bölüm VII. Nüfus. – 3. Nüfusun Bileşimi, sayfa 525. // 21. Yüzyılda Türkiye: 2000'li yıllarda Türkiye'nin Toplumsal Yapısı. Yazar: Emre Kongar. 38. Basım[неработеща препратка]. İstanbul: Remzi Kitabevi, 2006, 725 sayfa. ISBN 978-975-14-0624-8
Етнически групи
Езици
Религия
Преброявания на населението
1927  · 1935  · 1940  · 1945  · 1950  · 1955  · 1960  · 1965  · 1970  · 1975  · 1980  · 1985  · 1990  · 2000  · 2010
Още
     Портал „Статистика“         Портал „Статистика“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преброяване_на_населението_в_Турция_(1965)&oldid=11983115“.