Кюрди в Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кюрди в Турция
Общ брой10 505 672
(преброяване на населението през 1990 г.);
22.5 милиона души (оценки)[1]
ЕзикКюрдски езици (курманджи, зазаки);
Турски
Сродни групиЕзиди, Заза
Кюрди в Турция в Общомедия
Дял на кюрдите в Турция през 2010 година, по региони.
Вилаети в които кюрдите са мнозинство от населението.
Райони където кюрдите са мнозинство от населението.

Кюрдите в Турция (на кюрдски: Kurdên li Tirkiyeyê; на турски: Türkiye'deki Kürtler или Türkiye Kürtleri) са втора по численост етническа група в страната. Според оценки техният брой достига 22.5 милиона души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Кюрдите обитават земите между реките Тигър и Ефрат от 2 хилядолетие пр.н.е.. Проблемът с тяхната държавност добива международно значение след Първата световна война, когато се разпада Османската империя и на нейната територия се образуват нови държави.

След 1923 година в Турция започват гонения, предизвикали най-масовото кюрдско преселение към Северен Ирак. Турското правителство води политика на непризнаване на етническите групи и претопяване на техните езици и култури. В духа на тази политика всяка проява на кюрдска етническа идентичност е жестоко репресирана. До 1991 година използването на кюрдски език и дори на името Кюрдистан е било забранено. Кюрдските въстания са потушавани със сила. През 1926 година Турция и Ирак подписват договор, който дава право на армията на всяка от двете страни да навлиза в дълбочина до 75 километра на територията на съседната държава, за да противодейства на потенциални „въоръжени разбойници“. Този договор е осъвременен с допълнителен протокол през 1946 година, валидността на който е била безсрочна. С падане режима на Саддам Хюсеин споразумението е прекратено.

През 1978 година е създадена първата политическа организация на кюрдите - Кюрдската работническа партия /ПКК/, чиято цел е да се бори за независима кюрдска държава в обитаваните от кюрди територии - в частност Югоизточна Турция. Военният преврат в Турция през 1980 година суспендира политическите свободи за три години. Забраната върху политическите партии е вдигната в края на 1983 година, но кюрдите не намират място в новия турски парламент.

През 1984 година ПКК се транформира в паравоенна организация и започва въоръжена борба срещу турските власти. В продължилата 15 години война загиват над 35 000 души, 15 хиляди от тях са цивилни, 3000 кюрдски селища за заличени от картата, над 370 000 души са изселени. Тази война струва на турската държава над 100 милиарда долара, в нея участва 50 хилядна армия. На 16 февруари 1999 година водачът на ПКК Абдула Йоджалан е заловен в Кения. Той е предаден на властите в Найроби от служители на гръцкото посолство, където потърсил политическо убежище. На 25 август 1999 година Кюрдската работническа пария обявява, че започва изтеглянето на въоръжените си сили от Турция.

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Численост на кюрдите в Турция според преброяванията на населението през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
19272 323 359
19503 850 723
19605 147 680
199010 505 672

Роден език[редактиране | редактиране на кода]

Дял на населението с роден езиккурманджи, според преброяването на населението в Турция през 1965 г., по вилаети. (в %)
Дял на населението с роден език – зазаки, според преброяването на населението в Турция през 1965 г., по вилаети. (в %)

През 2009 година Турското държавно радио и телевизия ТРТ започват излъчването и на официален канал само на курманджи (кюрдски).[2]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Политически партии[редактиране | редактиране на кода]

Про-кюрдски политически партии в Турция са:

Емблема Име на турски език Период Резултат
Народна лейбъристка партия Halkın Emek Partisi 7 юни 1990 –
14 юни 1993 г.
Свобода и демокрация Özgürlük ve Demokrasi Partisi 19 октомври 1992 –
23 ноември 1993 г.
Партия на демокрацията Demokrasi Partisi 21 юни 1991 –
16 юни 1994 г.
Народна демокрация Halkın Demokrasi Partisi май 1994 –
13 март 2003 г.
Народнодемократична партия Demokratik Halk Partisi 24 октомври 1997 –
17 август 2005 г.
Партия за демократично общество Demokratik Toplum Partisi 17 август 2005 –
12 декември 2009 г.
Забранена от Конституционния съд в Турция.[3]
Партия на мира и демокрацията Barış ve Demokrasi Partisi 3 май 2008 –
11 юли 2014 г.
Демократична партия на народите Halkların Demokratik Partisi от 12 август 2012 г.;
преди 11 години
 (2012-08-12)
Демократическа партия на регионите Demokratik Bölgeler Partisi от 11 юли 2014 г.;
преди 9 години
 (2014-07-11)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Over 22.5 million Kurds live in Turkey, new Turkish statistics reveal“ // ekurd.net, 20 септември 2012. Посетен на 16 март 2017. (на английски)
  2. „В Турция тръгва тв канал на кюрдски език“ // news.bg, 3 януари 2009. Посетен на 9 октомври 2016.
  3. „В Турция забраниха прокюрдска партия“ // vesti.bg, 11 декември 2009. Посетен на 9 октомври 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]