Християнство в Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Християните съставляват около 0.6 процента от населението на Турция, включващо и емигрантите[1]. Повечето от тях живеят в Истанбул, а останалите предимно в южната и югоизточната част на страната. Малки християнски общности има в големите градове – Измир, Анкара и други[2]. Общия брой на турските граждани, които изповядват християнство е не повече от 100 000 души[3].

Религия в Турции[4]
Религия На сто
Ислям
  
96.1%
Агностицизъм
  
2.3%
Атеизъм
  
0.9%
Християнство
  
0.6%
Други
  
0.1%

[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

С падането на Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 година се слага край на християнската хегемония в региона. С годините започва и упадъкът на християнството под натиска на сунитската Османска империя. Мюсюлманите все повече и повече увеличават броя си за сметка на местното християнско население. Последните 100 години от историята на Османската империя, трансформирала се впоследствие в Република Турция, са едни от най-трагичните за християнството по тези земи. През 1900 година християнското население на империята наброява 22 процента[5].

Православие[редактиране | редактиране на кода]

Единствената желязна православна църква, част от БПЦ – „Свети Стефан“, Истанбул

Православните християни са около 1/3 от християните в Турция.

Монофизитство[редактиране | редактиране на кода]

Католицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Протестантство[редактиране | редактиране на кода]

Протестантите представляват около 7 % от християните в Турция. В град Измир е разположена Баптистска църковна община, част от „Турската асоциация на протестантските църкви“[7].

Дискриминация[редактиране | редактиране на кода]

На 18 април 2007 година в град Малатия, приелите християнска вяра Тилман Геске, пастор Неджати Айдън и Угур Юксел, са намерени мъртви с вързани ръце и крака и прерязани гърла[8].

През юни 2010 година е убит апостолическият викарий на Анатолия от католическата църква, монс. Луиджи Падовезе. На 5 февруари 2010 година Падовезе държи реч, по повод четвъртата годишнина от убийството на свещеника дон Андрея Санторо в църквата „Дева Мария“ в Трабзон[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]