Гръцки език в Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Според преброяването на населението през 1965 г. в Турция гръцкият език е майчин за 48 096 души (или 0,15 % от населението на страната).

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите с майчин език гръцки, според преброяванията на населението през годините:[1][2][3][4]

Година Численост Дял
(в %)
1927 119 824 0.87
1935 108 725 0.67
1945 88 670 0.47
1965 48 096 0.15

Вилаети[редактиране | редактиране на кода]

Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети. Според преброяването на населението през 1965 г.)

1927 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на жителите с майчин език гръцки, според преброяването на населението през 1927 г., по вилаети (подредени по азбучен ред):[1]

Вилаети Численост Дял
(в %)
Турция 119 824 0.8779
Адана 1160 0.3458
Айдън 1322 0.6219
Аксарай 1 0.0007
Амасия 2 0.0017
Анкара 179 0.0442
Анталия 1324 0.6478
Артвин 0 0.0000
Афионкарахисар 73 0.0281
Балъкесир 1513 0.3593
Баязид 0 0.0000
Биледжик 1 0.0008
Битлис 0 0.0000
Болу 18 0.0082
Бурдур 34 0.0406
Бурса 1445 0.3598
Ван 0 0.0000
Газиантеп 36 0.0166
Гиресун 0 0.0000
Гюмюшхане 5 0.0040
Диарбекир 0 0.0000
Денизли 73 0.0297
Джебелиберекет 641 0.5952
Елязъг 8 0.0037
Ерзурум 6 0.0022
Ерзинджан 9 0.0068
Ескишехир 66 0.0427
Зонгулдак 119 0.0442
Измир 7531 1.4317
Истанбул 91 902 11.5680
Ичел 53 0.0582
Йозгат 0 0.0000
Кайсери 2 0.0007
Карс 0 0.0000
Кастамону 0 0.0000
Кахраманмараш 15 0.0080
Коджаели 899 0.3136
Кония 23 0.0045
Кютахия 78 0.0257
Лозенград 26 0.0023
Малатия 7 0.0022
Маниса 746 0.1994
Мардин 25 0.0136
Мерсин 1611 1.3525
Мугла 652 0.3717
Нигде 90 0.0541
Одрин 19 0.0125
Орду 2 0.0009
Ризе 1 0.0005
Родосто 32 0.0243
Самсун 27 0.0009
Сивас 411 0.1247
Сиирт 1 0.0009
Синоп 2 0.0011
Токат 19 0.0072
Трабзон 64 0.0220
Хаккяри 0 0.0000
Чанаккале 7938 4.3678
Чанкъръ 0 0.0000
Чорум 0 0.0000
Шанлъурфа 0 0.0000
Шебинкарахисар 0 0.0000
Ъспарта 254 0.1758

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 107–108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  2. T. C. Başbakanlık İstatistik Umum Müdürlüğü, İstatistik Yıllığı, Cilt: 10. Ankara: Hüsnütabiat Basımevi, 1938-39, sayfa 64–65.
  3. 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 9786055005191
  4. Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331-354. ISBN 9780774667104
     Портал „Турция“         Портал „Турция