Цигани в Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цигани в Турция
Taksim Trio - Leverkusener Jazztage 2015-4091.jpg
Sibel 2011 Antalya.jpg
Selim Sesler and band.jpg
Известни цигани в Турция.
Общ брой 500 000 (официални оценки);
4 000 000 – 5 000 000
(неофициални оценки)
Език турски, цигански
Религия предимно ислям
Цигани в Турция в Общомедия

Циганите (на турски: Türkiye'deki Çingenelar) са етническа група в Турция. Официално техния брой се оценява на около 500 000 души.[1][2][3][4] По различни оценки хората с цигански произход в Турция са между 4 и 5 млн. души, или около 5 % от населението на страната.[5][6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Циганите в Турция произхождат от Северна Индия,[7][8][9][10][11][12] вероятно от земите на северозападните индийски щати Раджастан[11][12] и Пенджаб.[11]

През февруари 2016 г. по време на Международната ромска конференция министърът на външните работи на Индия заявява, че хората от циганската общност са деца на Индия. Конференцията завършва с препоръка към правителството на Индия да признае циганите от 30 държави, като част от индийската диаспора.[13]

Миграция в Турция[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за тяхно присъствие в земите на Мала Азия има през 9 век, когато идват от Персия. С разпростирането на Османската империя, те се разселват основно в областта Румелия. Европа. Сулукуле е най-старото циганско селище в Европа.

Говорими езици[редактиране | редактиране на кода]

Брой на циганите които са декларирали за свой роден език – цигански, при преброяванията на населението през годините:[14]

  • 1935 – 7 855 души
  • 1945 – 4 463 души

Законен статут[редактиране | редактиране на кода]

В съвременна Турция циганите–мюсюлмани нямат правен статут на етническо малцинство, защото изповядват исляма, а мюсюлманите, независимо от етническа принадлежност или раса, се считат за част от етническото мнозинство в Турция. Това е въведено при подписването на Лозанския договор през 1923 г., в който раздел III–ти „Защита на малцинствата“ поставя акцент върху немюсюлманските малцинства.[15]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. UNHCR – Document Not Found. // Архив на оригинала от 10 октомври 2012. Посетен на 17 юни 2014.
  2. Schleifer, Yigal. Roma Rights Organizations Work to Ease Prejudice in Turkey. // Eurasianet.org, 21 юли 2005. Посетен на 15 декември 2017.
  3. Turkey: A Minority Policy of Systematic Negation. // Архив на оригинала от 29 юли 2009. Посетен на 15 февруари 2010.
  4. Romanlar 'Biz de varız!' diyor. // Архив на оригинала от 20 октомври 2012. Посетен на 24 март 2010.
  5. "Türkiye’deki Çingene nüfusu tam bilinmiyor.Article from Hürryet
  6. Romani, according to latest estimations of some experts, number between 4 and 5 million. European Roma Information Office
  7. Hancock, 2002, p. xx
  8. Mendizabal, Isabel. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data. // Current Biology 22 (24). 6 декември 2012. DOI:10.1016/j.cub.2012.10.039. с. 2342 – 2349.
  9. Sindya N. Bhanoo. Genomic Study Traces Roma to Northern India. // The New York Times, 11 декември 2012.
  10. Current Biology.
  11. а б в Flamenco on the Global Stage: Historical, Critical and Theoretical Perspectives. 6 октомври 2015. ISBN 9780786494705. с. 50. Посетен на 21 май 2016.
  12. а б World Music: Africa, Europe and the Middle East. 1999. ISBN 9781858286358. с. 147. Посетен на 21 май 2016.
  13. Can Romas be part of Indian diaspora?. // Khaleejtimes.com, 29 февруари 2016. Посетен на 4 март 2016.
  14. „Overview on the Roma in Turkey, Ana Oprisan“. // domresearchcenter.com. Посетен на 17 февруари 2019. (на английски)
  15. Treaty of Lausanne – World War I Document Archive. // Lib.byu.edu. Посетен на 15 декември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Турция“         Портал „Турция