Направо към съдържанието

Езиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Езиди
Знаме на етническата група
Язиди от Синджар, близо до сирийско-иракската граница, 1920-те години.
Язиди от Синджар, близо до сирийско-иракската граница, 1920-те години.
Самоназваниеئێزیدی
Численост и ареал
Общ брой1 000 000 – 1 500 000
Ирак: 650 000
Германия: 200 000
Русия: 40 586
Армения: 35 272
Белгия: 35 000
Грузия: 12 174
САЩ: 10 000
Франция: 10 000
Сирия: 10 000
Швеция: 6000
Турция: 5000
Австралия: 2738
Канада: 1200
Описание
Езиккурманджи, арабски
Религияезидизъм
Сродни групикюрди

Ези́дите, също йезиди или язиди, (самоназвание: езди; на кюрдски: êzdî)[1][2][3][4], говорещи на курманджийски език от кюрдската група на арийския клон в индоевропейското семейство, са кюрдска етно-религиозна група. Въпросът дали езидите са кюрди или отделна етническа група е все още обект на дебати.[5][6]

Религията им, езидизъм, е свързана с древните месопотамски религии и комбинира аспекти от зороастризма, исляма, християнството и юдаизма.[7][8][9][10] За езидите, които сключват брак с представители на други етноси автоматично се счита, че са приели религията на партньора си и следователно им е забранено да се наричат „езиди“.[11][12]

Приблизителният брой на езидите в Ирак е приблизително 700 000. Обитават главно областта Нинава (с главен град Мосул). Основна зона на тяхно компактно пребиваване са областите Айн Сифни, Синджар и Дохук. В района на Дохук се намира и основното светилище на йезидите – Лалеш. В Турция езидските села са представени в югоизточната част на страната – вилаетите Мардин, Сиирт, Шанлъурфа и Диарбекир.

Общности от тази етно-религиозна група има в Армения, Грузия, Иран и Сирия, но те значително намаляват от 90-те години на 20 век насам в резултат на миграция към Европа, особено Германия.[13] От август 2014 г. езидите са мишена на Ислямска държава в кампанията ѝ да „прочисти“ Ирак и съседните държави от неислямски влияния.[14]

Езидите са монотеисти,[15][16] вярващи, че Бог е създателят на света, като го е поставил под закрилата на 7 свещени създания или ангели, чиито вожд е Малак Тавус - Ангелът-паун. Това свръхестествено същество, като господар на света, причинява и добро, и зло на хората. Този двойствен характер е отразен в митовете за неговото собствено лишаване от покровителството на Бога, преди неговите сълзи от разкаяние да изгасят огньовете на неговия адски затвор и да се помирят.[17] Вярата в тази легенда бива свързвана от някои хора със суфистките мистични изображения на злия дух Иблис (отъждествяван със Сатана/Шейтан), който е описван как отказва да се просне в поклон пред Адам, въпреки че самия Аллах му нарежда да го стори.[18] Поради тази причина от някои последователи на други монотеистични религии от региона Ангелът-паун е приравняван с Дявола, а язидите – възприемани като един вид сатанисти ( „поклонници на дявола“). Това подбужда вековни гонения спрямо тях,[19][20] каквито се случват в техните общности и в границите на съвременен Ирак, от фундменталистки сунитски революционери.[21]

  1. Население мира. Этно-демографический справочник. Соломон Ильич Брук, 1981, „Наука“, М., стр. 438−440
  2. Allison, Christine. Yazidis i: General – в Encyclopædia Iranica (iranicaonline.org), англ.
  3. Deadly Iraq sect attacks kill 200 – в сайта на BBC News (news.bbc.co.uk)
  4. Background: the Yezidi // Guardian. Посетен на 8 юни 2014. (на английски)
  5. Refugees, United Nations High Commissioner for. UNHCR's Eligibility Guidelines for Assessing the International Protection Needs of Iraqi Asylum-seekers // Refworld. (на английски)
  6. Page 173: It further said that it had received reports that members of minority groups were allegedly forced to identify themselves as Kurdish or Arab in order to obtain access to education or health services. // UNHCR Eligibility Guidelines for Assessing the International Protection Needs of Iraqi Asylum-Seekers. Geneva, United Nations Human Rights Council, April 2009. (на английски)
  7. Eckardt, Frank, Eade, John. The Ethnically Diverse City. BWV Verlag, 1 януари 2011. ISBN 978-3-8305-1641-5. (на английски)
  8. Philip G. Kreyenbroek. Yezidism in Europe
  9. Palmer, Michael D., Burgess, Stanley M. The Wiley-Blackwell Companion to Religion and Social Justice. John Wiley & Sons. ISBN 978-1-4443-5536-9. с. 405.
  10. Who, What, Why: Who are the Yazidis? // Magazine Monitor, BBC News.
  11. Marriage and family – Yezidis // www.everyculture.com.
  12. Gidda, Mirren. Everything You Need to Know About the Yazidis // TIME.com. Архивиран от оригинала на 7 януари 2019. Посетен на 16 септември 2017.
  13. From Germany to Iraq: One Yazidi Family's War on Islamic State // Der Spiegel.
  14. Who Are the Yazidi, and Why Is ISIS Targeting Them? // NBC News. (на английски)
  15. The Religion of the Yezidis: Religious Texts of the Yezidis: Translation, Introd. and Notes, by Giuseppe Furlani, J.M. Unvala, 1940 – „The religion of the Yezidis is monotheistic“ с. 3
  16. Encyclopedia of the Peoples of Asia and Oceania, by Barbara A. West, Infobase Publishing, 1 януари 2009 – ... the ancient Yezidi religion (monotheist with elements of nature worship) ... с. 53
  17. Empson, R.H.W. The Cult of the Peacock Angel. London, H.F. & G. Witherby, 1928. с. 184.
  18. Asatrian and Arakelova 2014, 26 – 29
  19. A Very Brief History of the Yazidi and What They're Up Against in Iraq // The Atlantic. Архивиран от оригинала. Посетен на 16 септември 2017.
  20. Who are the Yazidis and why is Isis hunting them? // The Guardian.
  21. The Devil worshippers of Iraq // The Daily Telegraph. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yazidis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.