Кюрдски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кюрдски езици
كوردی, Kurdî, К'урди
Idioma kurdo.PNG
Землище на разпространение
Разпространение Турция, Ирак, Иран, Сирия, Армения, Ливан
Говорени от 34 050 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Кюрдски езици в Общомедия

Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.

Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджски, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозападния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.

Кюрдският език е официален език в Ирак, Използва се и от част от кюрдското население в Турция, Сирия и Иран.

В Иран, макар и да се използва в местните медии вестници, не се позволява да се използва в училищата. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език. В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с известни ограничения; В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се изполва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната.

Освен множестово частни телевизионни канали излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

За записване на кюрдския език е възможно да се използват три различни писмени системи. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, въпреки че в Ирак се употребява и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбука. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която се основава на ISO-8859-1.

Курманджи (латиница) Йекгърту Курманджи (кирилица) Сорани – самостоятелни букви Сорани – начални букви Сорани – среднословни букви Сорани – краесловни букви МФА (звук)
A,a A,a A,a ا ئا ـا [aː]
B,b B,b Б, б ـبـ ـب [b]
C,c J,j Щ, щ на арабски: на арабски: на арабски: ـجـ на арабски: ـج [d͡ʒ]
Ç,ç C,c Ч, ч на арабски: چ на арабски: на арабски: ـچـ на арабски: ـچ [t͡ʃ]
D,d D,d Д, д на арабски: на арабски: ــد [d]
E,e E,e Ә,ә на арабски: на арабски: ﺋﮫ на арабски: [ɛː]
Ê,ê É,é E,e(Э э) на арабски: ێ на арабски: ئێـ на арабски: ـێـ на арабски: ـێ [e]
F,f F,f Ф, ф на арабски: на арабски: на арабски: ـفـ на арабски: [f]
G,g G,g Г, г на арабски: на арабски: на арабски: ـگـ на арабски: ـگ [ɡ]
H,h H,h h,h на арабски: на арабски: на арабски: ـهـ на арабски: ـهـ [h]
Ḧ,ḧ [1] H',h' h’,h’ на арабски: ح на арабски: حـ на арабски: ـحـ на арабски: ـح [ħ]
' на арабски: ع на арабски: عـ на арабски: ـعـ на арабски: ـع [ʕ]
I,i I,i Ь, ь [ɯ]
Î,î Í,í И, и на арабски: на арабски: ﺋﯾ на арабски: ـيـ на арабски: [iː]
J,j Jh,jh Ж, ж на арабски: на арабски: ـژ [ʒ]
K,k K,k K,k на арабски: на арабски: на арабски: ـکـ на арабски: [k]
L,l L,l Л, л на арабски: на арабски: на арабски: ـلـ на арабски: ـل [l]
ll Л’, л’ на арабски: ڵ, на арабски: ڶ на арабски: ڵــ, на арабски: ڶــ на арабски: ـڵـ, на арабски: ـڶـ на арабски: ـڵ, на арабски: ـڶ [lˁ]
M,m M,m M,m на арабски: на арабски: на арабски: ـمـ на арабски: ـم [m]
N,n N,n Н, н на арабски: на арабски: на арабски: ـنـ на арабски: ـن [n]
O,o O,o O,o на арабски: ۆ на арабски: ئۆ - на арабски: ـۆ [o]
P,p P,p П, п на арабски: پ на арабски: پــ на арабски: ـپـ на арабски: ـپ [p]
Q,q Q,q Ԛ,ԛ на арабски: на арабски: на арабски: ـقـ на арабски: ـق [q]
R,r R,r P,p на арабски: на арабски: ـر [r]
rr Р’, р’ на арабски: ڕ, на арабски: ڒ, на арабски: ڔ на арабски: ـڕ, на арабски: ـڒ, на арабски: ـڔ [r]
S,s S,s C,c на арабски: на арабски: на арабски: ـسـ на арабски: ـس [s]
Ş,ş Sh,sh Ш, ш на арабски: на арабски: на арабски: ـشـ на арабски: ـش [ʃ]
T,t T,t T, т на арабски: на арабски: на арабски: ـتـ на арабски: ـت [t]
U,u U,u Ö,ö на арабски: на арабски: ـو [œ]
Û,û Ú,ú У, у на арабски: ﻭﻭ, ۇ на арабски: ـوﻭ, ـۇ [uː]
Ù,ù на арабски: ۈ на арабски: ـۈ [ʉː]
V,v V,v B, в на арабски: ڤ, ۋ на арабски: ڤـ на арабски: ـڤـ на арабски: ـڤ,ـۋ [v]
W,w W,w Ԝ,ԝ на арабски: на арабски: ـو [w]
X,x X,x X,x на арабски: на арабски: на арабски: ـخـ на арабски: ـخ [x]
Ẍ,ẍ [1] X',x' Ѓ,ѓ на арабски: на арабски: на арабски: ـغـ на арабски: ـغ [ʁ]
Y,y Y,y Й, ѝ на арабски: на арабски: يـ [j]
Z,z Z,z З, з на арабски: на арабски: ـز [z]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî (pdf). // NEFEL, 2002.