Янурен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янурен
Γιαννούλη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Софлу
Географска област Западна Тракия
Население 276 души (2001)

Янурен (на гръцки: Γιαννούλη) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Софлу.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра западно от центъра на дем Софлу град Софлу.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Янурен е българско село в Софлийска кааза на Одринския вилает на Османската империя.

Деляло се е на 4 махали: Патешова, Гидикова, Берова и Шумагелова. Църквата на Янурен „Свети Архангел“ е строена през 1840 г. и преминава към Българската екзархия веднага след учредяването си. Свещеник е бил отец Рига от селото. След него е ръкоположен синът му Апостол Ригов, по-късно Яко Апостолов и последен до опожаряването на църкавата през 1912 г. е Апостол Георгиев. Българско училище е открито също през 1840 г. с учител Илия Фотев от Свиленград. Сграда на училището се строи през 1867 г. Съборът на селото е бил на 21 ноември, Архангеловден. Бойчо Грозев (Болния) е бил като войвода на селото до освободителната война 1878 г., когато Янурен има 1500 българи в 350 къщи. През септември 1878 г. около 300 семейства са принудени по насилствен начин да се изселят в България.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 96 български екзархийски семейства.[1]

През 1912 г. църквата е опожарена от турски башибозук. Българското население на Янурен е подложено на геноцид през лятото на 1913 г. Димитър Шалапатов описва повече за създаването и унищожаването чрез геноцидни практики на селото в своята книга "Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия". В нарушение на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. селото е нападнато от турците първо на 4-ти юли 1913 г., после на 6-ти юли 1913 г. и накрая с артилелия на 7-ми юли 1913 г. На 8-ми юли 1913 селото е ограбено и опожарено от турската войска на Османската империя. Оцелелите жертви на геноцида търсят спасение от европейските консули в Дедеагач (дн. Александропулис), но биват предадени на османските сили, за да бъдат отведени в робство по кървавия път към Мала Азия заедно с над 30 000 българи от околните села. Много от тях са избити и изнасилени по пътя. Все пак 96 български семейства се завръщат и заселват по родните си места. За 7 години селото възстановява 85 къщи и наброява около 500 жители. До 16-ти май 1920 г. селото остава в пределите на България.

Януренци се отличавали със своите традиции, бит и носии.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Янурен
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Попгеоргиев (1835 – 1912), български свещеник в Сливен от 1867 година[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  2. М. Велева, Евг. Лепавцова. Български народни носии. Том ІV, български народни носии в Южна България през ХІХ и първата половина на ХХ век. Издателство на БАН, София, 1988.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.536.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]