Петър Стъпов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Стъпов
български писател
Роден
Починал
София, България
Активен период от 1928 г.

Петър Иванов Стъпов е български учител, писател, читалищен деец, редактор на периодични литературни издания.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели от провинцията и драматург на Народния театър за селото. Автор е на исторически романи, повести, разкази, новели.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юли 1910 г. в Ески Джумая (днес Търговище). Началното и прогимназиалното си образование получава в родния град. През 1925 г. постъпва в Педагогическото училище в град Шумен.

През 1928 г. 2 негови стихотворения са отпечатани във вестник „Глобус“ (София). Свои стихотворения, разкази и статии помества и в ученическия вестник „Слънчогледи“.

През 1930 г. след дипломирането си постъпва като начален учител в Търговище. Работи активно в читалище „Напредък“ като библиотекар и ръководител на самодейна театрална трупа. Редактира местни издания: „Обществена трибуна“, „Нови дни“, „Хоризонт“, „Напредък“, „Подем“ и др. (15 декември 1930 – 20 февруари 1942).

На 3 март 1934 г. е избран за член на Управителния съвет на Съюза на писателите от провинцията. През 1936 г. става секретар на новото ръководство на Околийския читалищен съюз в Търговище. Финансов инспектор в Окръжната инспекция на професиите в София (20 февруари 1942 – 1 ноември 1944), служител в Министерството на информацията (1 ноември 1944 – 1 ноември 1945). Главен редактор на вестник „Септемврийче“ (юни 1945 – януари 1950). От 1946 до 1947 г. е редактор на литературните вестници „Лост“ и „Стожер“. Драматург в Народния театър за селото, София (15 февруари 1951 – 1 януари 1953). От 1954 до 1957 г. е секретар на секция „Детски писатели“ в СБП. Сред основателите и заместник главен редактор на списание „Картинна галерия“ (1957 – 1971). През 1972 г. се пенсионира. През 1973 г. става член на Националния комитет за трезвеност. Умира в град София на 18 януари 1992 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Знаменосецът“ (1942) – биографичен роман
  • „Врагове“ (1947) – роман
  • „Ятакът“ (1951) – роман
  • „Кръжок“ (1956) – роман
  • „Най-скъпото“ (1957) – разкази
  • „Тайната на кораба Пирин“ (1956) – роман
  • „Гласове от вековете“ (1958) – повест
  • „Дядо Иван иде...“ (1958) – разкази
  • „Живот с надежда“ (1962) – роман
  • „Чисти очи“ (1962) – разкази
  • „Човекът от трамвая“ (1964) – разкази
  • „Гости от Мион“ (1965) – роман
  • „Пътешествието на Ани“ (1965) – приказка
  • „Среща с непозната“ (1965) – разкази
  • „Ятакът“ (1966) – роман
  • „Златният пръстен“ (1969) – повест
  • „Семир се завръща“ (1969) – роман
  • „Арестуваната камбана“ (1970) – разкази
  • „Момчето от отряда“ (1970) – повести и разкази
  • „Слънце над Шипка“ (1970) – повести и разкази
  • „Когато бяхме изобретатели“ (1973) – разкази
  • „Голямото богатство“ (1975) – сборник
  • „Ело справедливия“ (1975) – роман
  • „На оръжия, братя“ (1976) – исторически разкази
  • „Това упорито момче“ (1976) – роман
  • „Барабанът“ (1978) – разкази
  • „Всички на оръжие“ (1978) – повест
  • „Георги Данчов зографина“ (1979) – роман
  • „Мечът с червения рубин“ (1981) – роман
  • „Крилатият войвода“ (1982) – разказ
  • „Кога ще порастна?“ (1983) – приказки
  • „Шепа злато“ (1984) – повест
  • „Моите верни приятели“ (1986) – разкази
  • „Приключенията на Мечо, Лиса и Вълчо“ (1986) – приказка
  • „В зимната нощ“ (1991) – повест

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

Петър С., Петя Митин, П. Митин, Владимир Петров, Петис, Пивас, Пиедо, Труч, Репортер №3, Ра-Ра, Перотон, Спектър, Човек, Ганг Цо Лин, Петър Ноев, Антей, П. Джумалиев