Александър Хайтов
| Александър Хайтов | |
| български скулптор | |
| Роден | Александър Николов Хайтов
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Работил | скулптор |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Национална художествена академия |
| Учители | проф. Димитър Даскалов |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | паметник на Николай Хайтов в Смолян, паметник на Добри Войников в Шумен, паметник на Вили Казасян в Банско, мемориал на жертвите от атентата на гара Буново, паметник на цар Самуил в София, паметник на цар Иван Срацимир във Видин |
| Семейство | |
| Баща | Николай Хайтов |
| Майка | Таня Чорбарска-Хайтова |
Александър Николаев Хайтов е български скулптор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 юли 1954 г. в София, син е на писателя Николай Хайтов. Преводачката Жени Божилова му е мащеха. Завършва Художествената гимназия в София, след което следва в Националната художествена академия, специалност „Скулптура“ в класа на проф. Димитър Даскалов. Ученик е на проф. Величко Минеков и проф. Секул Крумов. Завършва през 1981 година.[1]
Работи в жанровете рисунка, портрет, малка пластика и релеф.[1]
Започва работа като учител в Художествената гимназия в Смолян. Взема участие във всички общи художествени изложби от 1982 до 1989 г. За период от 9 години е директор на „Пластика СБХ“ в София.[2] Според Бяла книга НА СБХ, с протокол № 47 от 19 ноември 2004 г., УС на СБХ освобождава Ал. Хайтов като управител на „Пластика СБХ“ и възлага на ТФ да определи комисия за приемане на документацията на фирмата. На заседание на УС от 22 декември 2004 г., с протокол № 50, въз основа на констатациите от КК, се взима решение за изключването на Ал. Хайтов от членство в СБХ и завеждане на иск срещу него за търсене на имуществена отговорност според НК.
Александър Хайтов е автор на скулптурни композиции и пластики. По-известни сред тях са паметникът на Николай Хайтов в Смолян[3], паметникът на Добри Войников в Шумен[4], паметникът на Вили Казасян в Банско[5], мемориалът на жертвите от атентата на гара Буново[6], паметникът на цар Самуил[7] в София[8], паметникът на цар Иван Срацимир във Видин[9], паметникът на ген. Иван Колев в Добрич[10].
Творби на Хайтов има в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Смолян, Стара Загора, Шумен, както и частни сбирки в България и чужбина.
Член е на Националния политически съвет на ПП „Национален фронт за спасение на България“.[11]
През 2013 г. съди писателя Петър Величков за това, че е обвинил баща му в кражбата на ръкописи от дома на покойната Яна Язова и в опит да си присвои авторството на нейния роман „Левски“. Гражданско дело №11652/2013 г. е прекратено в полза на ответника Петър Величков.[12]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]За творчеството си Хайтов е носител на различни награди, сред които:
- 1982 – Втора награда на Петата национална изложба на художниците-учители,
- 1983 – Награда за скулптура на Националната младежка изложба,
- 1983 – Награда на Смолян за изобразително изкуство.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 114.
- ↑ Бяла книга на СБХ, Хронология на административно-управленските решения свързани със стопанската дейност на СБХ за периода от приемането на Търговския закон през 1991 г. до 2013 г., стр. 21 Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine..
- ↑ „Синовете на Хайтов вдигнаха паметник на баща си в Смолян“, в-к „Сега“, 18 септември 2007.
- ↑ „Войников се завърна“ Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., в-к „Шуменски показател“, бр. 80, 10 май 2008. (мъртъв линк)
- ↑ „Бюст на Вили Казасян в джаз алеята в Банско“, в-к „Сега“, 8 юли 2008.
- ↑ „АТАКА отбеляза 23 години от атентата в Буново“ Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., в-к „Атака“, 10 март 2008.
- ↑ Иван Петрински, „Oчна“ истерия“, webcafe.bg, 11 юни 2015 г.
- ↑ Ева Лъчезарова, „Откриха паметника на цар Самуил“, dama.bg, 8 юни 2015 г.
- ↑ Цвета Иванова, „Изправиха паметника на Иван Срацимир във Видин“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., kmeta.bg, 6 февруари 2016 г.
- ↑ Иван Стамболов, „Паметници светят, пеят и миришат“ Архив на оригинала от 2016-10-11 в Wayback Machine., 10 септември 2016 г.
- ↑ Органи на ПП НФСБ, архив на оригинала от 8 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140108164119/http://www.nfsb.bg/organi.php, посетен на 8 януари 2014
- ↑ „Синовете на Хайтов загубиха делото срещу изследователя на Яна Язова“, news.bg, 2 март 2016 г.
|
